В една гора имало извор с много чиста и вкусна вода. Всички жители на околните села отивали там, отнасяли вода в къщите си и я пазели, защото водата от този извор не се разваляла.
Веднъж в едно от тези села строителна бригада издълбала кладенец и започнала срещу заплащане да прекарва вода към домовете на хората. Но тази вода била твърда, ставала само за поливане и хората отказвали да я използват. Тогава строителите разпространили слуха, че водата от извора е отровна, че не трябва да се пие, а водата от техния кладенец е проверена и съответства на всички стандарти. Много хора повярвали на това и спрели да ходят при извора. И само тези смелчаци, които се осмелявали да пият от аязмото, знаели, че това е клевета – водата си оставала чиста, вкусна и сладка.
Клеветата не може да повреди Истината, но поврежда сърцето.
Любовта и Правдата живеят с Бога,
а клеветата и бедата тичат по хората.
Монах Симеон Атонски
из „Книга за най-простото„
превод: Нели Иванова