Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него. (1Ин. 4:16)
Най-тежкият труд, на който човешкото сърце е способно, – това е трудът да обича Бога и в Бога – човека.
Да не обичаш дори и един-единствен човек, означава, че не разбираш същността на Любовта.
Без чистота сърцето никога няма да може да съхрани Божествената благодат и да се докосне до Божествената любов.
Ако искаш да разбереш Божествената любов, разбери и приеми цялата болка на тази Любов.
Този, който обича да обича, и този, който обича, са различни хора и между тях има пропаст.
Доколкото ти преодоляваш злото у себе си, дотолкова ще се приближаваш към Любовта.
Да се молиш, означава да обичаш, защото Любовта изисква да бъдеш с Този, когото обичаш.
Ако успееш да обичаш Бога без насита, значи си близо до същността на Любовта.
На тези, на които Господ не отговаря веднага, Той учи сърцата да обичат.
Както в истинското приятелство няма разочарования, така в истинската Любов няма огорчения.
Твоето настояще е реалният живот; съумей да го опознаеш и да го посветиш на Бога, и Той ще посвети Своя Живот на тебе.
Нашето „аз” е символ на самота, „Ти” е символ на Божествената любов.
Да заобичаш, значи да видиш безсмъртния Бог с преобразено сърце, готово да приеме от Него това безсмъртие.
Не се бори със злото, бори се само за Любов, в която няма никакво зло.
Започвайки борба със злото, ние го укрепяваме. А започнем ли да укрепяваме любовта към Христос, злото умира от само себе си.
Само Любовта не можеш да раздадеш до край – колкото повече любов отдаваш, толкова повече остава.
Само издръжливата душа може да узнае Любовта; издръжлива означава целомъдрена и смела.
Самоувереността се смирява чрез болест, а смирението повишава Божествената любов.
Смаляваш себе си – увеличаваш Любовта.
Любов – това е кръвоточещо сърце, което трябва да умре за Любовта, за да започне да живее.
автор: Йеромонах Симеон Атонски
из „Девет слова“
превод: Нели Иванова
