Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Монахиня Валентина (Друмева), майка Валентина, игуменка на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“, е удивителен мисионер. Завършила е математика, работила е като учителка, на 26 години се посвещава на монашеството. Отдала е 56 години от живота си на вярата. От 26 години ръководи неделното училище към манастира. Майка Валентина е от рода на големия възрожденец Васил Друмев, митрополит Кирил. Тя е автор на 50 книги – документалистика, стихосбирки на религиозна тематика, учебници по вероучение, 4 тома разкази за деца – жития на светии. Издала е 15 тома „Български свещеномъченици от най-ново време“.
– Майко, успява ли този най-свят за християните празник да запълни духовната празнина в живота ни? И да ни върне вярата в доброто?
– Разбира се, без всякакво съмнение. Христос възкръсва, злото е безсилно, ние сме вечни. Желая на всички да празнуват, да са добри, да се обичаме като чеда на един небесен баща. За да се поздравим на светлия празник с двете най-хубави думи: Христос Воскресе! Това е златният ключ за безсмъртието.
Христос е въплътен бог. Той прие човешка плът, за да научи хората да обичат и да изкупи греха на човечеството. За това свидетелства фактът, че след погребението Исус не се разпадна в гроба както всички човеци, а възкръсна на третия ден. А всички ние сме образ и подобие Божие, искрица от Божия дух. Затова и ние ще възкръснем за вечен живот. Затова празникът на Иисус Свето Възкресение се нарича Велик ден – тържеството на този празник преобразява човешките души. Дори в тези, които не са просветени, интуитивно се извършва това тайнство.
Възкресната радост е най-светла в детските сърца, защото те са чисти. Дори и възрастни обаче не знаят дълбокия, красив смисъл на багрените яйца – възкръсването на Иисус от гроба в духовно тяло. Историята е красива: Света Мария Магдалина първа дошла на гроба на Христос да помаже тялото му с благоуханно миро и първа видяла възкръсналия Христос. Въодушевена от най-великото чудо на земята, тръгнала да проповядва Христовата вяра. Стигнала до Рим, където поднесла на император Тиберий не скъпоценен дар, а обагрено в червено яйце с поздрав: Христос Воскресе! Както от яйцето се излюпва пиле, така от гроба Христос възкръснал жив, а червеният цвят символизира кръвта, пролята за нас от Спасителя, докато е бил прикован на кръста, обяснила Мария Магдалина. Така в чест на Христовото Възкресение бил въведен обичаят да се багрят червени яйца.
Нашата църква красиво и тържествено празнува този свят празник, празник на празниците. Дори свети Павел казва: Ако Христос не беше възкръснал, напразно е нашата вяра. А поздравът „Христос воскресе!“ и отговорът „Воистина воскресе!“, който вярващите си разменят до 40 дни след Възкресение, е химн на живота. Поздравът разкрива най-дълбоката истина за човешкото сърце – за безсмъртието. Един велик учен казва: Човешкият живот е една глупава шега без Бога, ако всичко свършва със земния живот, с гроба. Чрез Възкресението Христос победи смъртта и отвори вратите на земния човек за безсмъртието. Затова празникът е велик, празник на празниците.
– Успява ли българинът да отдели трапезната от духовната радост на великия празник?
– Много хора идват в манастира, невярващите са изключение. От Бога е дадено във всяка душа да има вяра. Лошото е, че в училище не се учи вероучение. 26 години имаме неделно училище в манастира, минали са над хиляда деца.
За съжаление възрастни образовани хора не знаят нищичко за Бога и Възкресението
Въпреки това интуитивно отвътре нещо им подсказва и на възкресната нощ всички отиват в църквата да се приобщят към Христовото възкресение. В епохата на атеизма всички казваха, че не вярват. Сега се оказва, че не е унищожена вярата в душите на хората и църквите са пълни. В душата на българина има нещо, което му подсказва, че има Бог, има живот след смъртта. Изследвала съм атеистичния период на България и съм се натъквала на много куриозни случаи на заклети атеисти, станали по-вярващи и от мен. Такъв беше бившият партиен секретар в пловдивско село, който повярвал в Бога и ремонтирал църквата. Преобразяването на този човек ме удиви.
– Кой е най-красивият Великден в живота ви?
– Най-красиви бяха възкресните вечери в детството ми. Палехме свещички, носехме огънчета у дома, чукахме се с червени яйца. Някаква неизразима сладка, много красива, ангелска радост обземаше чистите ни детски сърца.
– Засилва се опасността от разпространението на исляма. Ще успее ли православието да ни опази?
– Ще успеем да се съхраним само с просвета. Пет века сме били подложени на въздействието на исляма и не сме си дали вярата.
Ислямът е настъпателна религия, която се налага с оръжие, със сила, което показва слабост
Тази настъпателност обаче е много опасна. А християнството се налага с вътрешна убеденост, това е ценното. Православието е непреодолимо. Православната църква няма да бъде унищожена, защото не е създадена от обикновен човек, както мохамеданството, а от Дух Свети. Затова православната църква е непобедима, ще съществува до края на света, тъй като в основата е самият Бог Христос, който възкръсна. Както и ние ще възкръснем.
– Как на 26 години намерихте сили да напуснете науката и се отдавате на духовното?
– Монашеството е призвание и дарба. На хората като мен Бог е дал вътрешно желание да се посветим на служение на Бога, на вечността – най-неземното, най-красивото. Да, приятели ме упрекнаха за избора – светът не може да разбере монаха, който копнее за нещо, което е надземно и непроменяемо. Монасите не са страхливци, бягащи от действителността, а великани на духа, копнеещи за надземното, казва руски духовник. Най-трудно е да се посветиш на това, ала най-много удовлетворява.
– Защо отдадохте 7 години от живота си на проучване на българските свещеномъченици през соц-а?
– Заради тези 15 тома обиколих страната няколко пъти. Задачата ми беше да възкреся светлия образ на духовниците-мъченици на вярата в епохата на атеизма – 1944-1989 г. Открих 635 свещеномъченици. 103-ма от тях са убити след 9 септември 1944 г. като врагове, без вина. Бяха години на страшна заблуда, нанесена бе дълбока рана не само на църквата, ала и на душите на хората. Изключително ме впечатли отец Лука от Панагюрище – много просветен духовник.
Убит жестоко от младежи, на които писал двойки по вероучение
Този, който наредил екзекуцията, се самоубил, толкова го мъчела съвестта, най-строгият съдник. Жестоко убит заради вярата си е и отец Йоан от Белозем, изключително ерудиран свещеник. Това е повече от садизъм, демонизъм. Срещнах се и с убийци на свещеници – станахме приятели с много от тези разкаяли се грешници. Простих им, повече ги обичам, защото са много нещастни. Убитият свещеник е отишъл в рая, а те остават тук в ада на гузната си съвест. Много свещеници са пострадали заради вярата си в Пловдивския затвор. Един екзекутор ми казва: Не мога да спя, сънувам кръвта на свещеника по ръцете си. Друг палач пък трепери и по цял ден обикаля църквата – само там намира временен покой от ада в душата си. Истински път към Голгота, по-страшно е от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски. Докато пишех книгите, оплаквах и свещениците, и палачите, чийто живот е кошмар. Всички са чада Божии.
– Кой ще Ви наследи?
– Има сестри с богословско образование, мисията ми няма да бъде прекратена. Длъжни сме да насочваме децата, родени в такова объркано време, към смисленото и доброто.
интервюто води: Хенриета Георгиева, в. „Марица“
