Яйцето на скъперничеството

– Серьожа, събуди се! Виж какъв слънчев ден! Днес е Велика събота! Ще отидем ли на служба?! Тъкмо ще стигнем за началото – каза със звънлив глас Варя и целуна мъжа си по темето. – От сутринта никак не ми се спи.
– Добро утро, Варенка. – А колко е часът?
– Около седем – отговори Варя, гледайки на улицата през измития до блясък прозорец.
– Ставам веднага – бодро извика Серьожа и хукна към банята.

След половин час Сергей и Варвара вече бяха в храма. Денят беше топъл, много по-топъл от обичайното за средата на април. Службите на Велика събота са особени. Душата очаква пасхалната радост. Отците в бели ризи изглеждаха като новородени. Точно преди три години Сергей и Варвара за пръв път бяха открили за себе си радостта от това предпасхално богослужение, удивително по своята духовна дълбочина и смисъл, когато цяла нощ се бяха молили в Даниловския манастир. Едва дочакаха края на службата, краката им бяха тежки като олово, но душите им запомниха този ден. Същата година те се ожениха и за сватбено пътешествие отидоха на поклонение в Йерусалим.

– Вар, нали не си забравила да вземеш още десетина яйца за освещаване, специално ги бях приготвил за колегите и приятелите? – попита Сергей жена си на излизане от храма.
– Е, ти пък! Всичко съм взела. Всичко е в кошницата: и козунаците, и двайсетина яйца. Там е и твоят любим кекс с ябълки и стафиди. Изненада от мен.
– Кога успя да го изпечеш?!
– Тайна. Хайде да побързаме. Ето, виждам едно свободно местенце на масата – каза Варя.

Освен всички неща за ядене, Варя извади от кошницата красиви салфетки, плетена купа за козунаците и нова поставка за яйцата.
– Всичко е тук, Серьожа, мисля, че нищо не съм забравила. Опитай се да запалиш свещта.
– Ей сега – каза Серьожа и бръкна в джоба на куртката си, търсейки клечка кибрит.

Пролетният ветрец се опитваше да духне свещичката, но тя с всички сили се съпротивляваше. И все пак угасна, когато батюшката вече ръсеше съседните козунаци.

– Виж как всички са ги приготвили по различен начин. Всеки път сякаш идвам на изложба – каза Варя и весело примигна. – Откъде толкова фантазия и изобретателност у хората? Погледни този козунак отвън! Същинско произведение на изкуството! Баба ми правеше подобен козунак. Всички съседки й искаха рецептата. Рецептата беше най-обикновена, но никой друг не можеше така сполучливо да го направи.

Батюшката весело прочете молитва и благослови пасхалната трапеза.

– Слава Богу! След службата ще отговеем. Дръж кошницата, докато внимателно подредя всичко – каза Варя и се усмихна, разтривайки капчиците светена вода по лицето си.
– Деца, дайте едно яйчице на бездомния – изфъфли един мъж на около петсесетина години.

Изглеждаше здрав и запазен, но животът беше оставил своите „отпечатъци” върху външния му вид. За него и двамата му другари, които стояха отстрани, този ден изглеждаше доста „обещаващ”.

Една-единствена дума: Пасха! – и вече всичко е казано.

Варя извади две яйца от кошницата и ги подаде на Серьожа.

– Вар, дай ми едно, искам да почерпя един колега, може да не стигнат.

Варя послушно подаде на мъжа си едното яйце, а другото върна обратно в кошницата.

– Жал ми е за тях – каза тя и въздъхна тежко. – Господ да им помага. Всичко става в този живот.
– Да тръгваме, чака ни един куп работа. – решително каза Сергей.

Излизайки от храма, те се прекръстиха и побързаха към къщи.

Неусетно се беше стъмнило. Броени часове оставаха до Пасхалната утреня. Ето го и първото „Христос Воскресе! Воистину Воскресе!” Литургията мина неусетно. За всеки вярващ е особена благодат и радост да се причасти на Пасха.

– Серьожа, така жадувах за тези свети думи: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува!” Каква радост само!

Прибраха се у дома, и изведнъж им се прииска да направят всичко: и да поспят, и да отговеят, и да си поговорят. Решиха да изядат по едно яйце и парченце козунак и да си легнат да спят. Едва стояха от умора.

– Варенка, дай ми едно яйчице. Толкова са вкусни!

Варя подаде яйце на мъжа си и сложи да вари чай.

– Какво има, Серьожа? – попита Варвара, виждайки смутеното лице на мъжа си.
– Всичко е наред. Само яйцето ми се вижда развалено.
– Как така развалено? Нали ги проверявахме в магазина, едно по едно ги избирахме! Нито миришеха, нито изглеждаха лошо. И по принцип пасхалните яйца не се развалят. Те са осветени. Някои дори отговяват с миналогодишните пасхални яйца, и те изглеждат съвсем като пресни.

Яйцето наистина беше развалено! Как можа да се случи това, и то точно в такъв ден?!

– Знаеш ли, Варя, това е яйцето на скъперничеството – неочаквано каза Серьожа и видът му стана сериозен.
– Какво скъперничество?
– Нашето. И по-точно моето.
– Колко яйца искаше да дадеш на бедния човек? – попита Сергей Варя.
– Две.
– Това е то. А на мен ми се досвидя едното. Мислех, че няма да стигнат за приятелите.
– Хайде да проверим и другите.
– Хайде.

Всички останали яйца се оказаха пресни. Само едно се беше развалило.

– Варя, с това Господ ни вразумява.
– Да, Серьожа – отговори Варя и в очите й блеснаха сълзи. – Нека винаги да помним това – добави тя, почти плачейки.

Така Сергей и Варвара запомниха това яйце като „яйцето на скъперничеството”.

Автор: Д-р Дмитрий Авдеев

Превод: Татяна Филева