Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 2. май почитаме паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ. На тържествен концерт в гр. Плиска Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи благодарствен молебен.
За ролята на св. цар Борис в българската история и за значението на избора на християнството и християнската цивилизация в разговор с проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет:
– Проф. Павлов, навършват се 1009 години от смъртта на св. цар Борис–Михаил, каква е неговата историческа роля в изграждането на българската държава?
– През последните години все повече българи проумяват каква е историческа роля на св. цар Борис–Михаил. Тя е основополагаща за избора на нашия път на развитие, а именно – християнската цивилизация. В недалечното минало се говореше, че ние сме направили своя избор с приемането на страната в Европейския съюз през 2007 година или на 10 ноември 1989 година. На практика нашият избор е много по-древен и произтича още от 864-865 година. Тогава благодарение на самото развитие на българското общество, благодарение на степента на съгласие от аристокрацията, както и на личната воля и решимост на Борис I–Михаил, нашата държава и народ се включва в лоното на християнската цивилизация. Това не е само едноличен акт на Борис–Михаил, а на практика олицетворява енергията на достатъчно голямо множество от българи, които са съгласни да направят тази промяна, иначе тя не би се получила. Още повече че ние имаме стари корени на християнството в нашите земи, произтичащи още от 1 век.
Ние сме една от най-древните територии на християнската проповед на европейския континент.
В нашите земи са присъствали такива знакови фигури като св. апостол Павел и св. апостол Андрей, братът на св. апостол Петър. В България има древни християнски центрове. С появата на българската държава през 681 година надделява езичеството, но християнството в България никога не е изчезвало. Дори Крум, когато превзема София, не посяга на християнските паметници. Нашите владетели като цяло са имали добронамерено и търпимо отношение към тази вяра. Това ни най-малко не намалява значението на Борис I като израз на една решимост, воля и чувство за отговорност за бъдещето на собствения си народ.
– В съвременната историография Борис I е наричан с различни титли. Сменя ли той титлата си със смяната на религията?
– Не е доказано, че той сменя титлата си. Титлата кан, която носят нашите владетели, няма религиозна окраска. Най-вероятно тя е останала същата след покръстването на българите. В по-късни текстове той е наричан княз. Има теория, че „княз“ идва от древното българско „канас“. Това не е изключено, просто титлата да е била същата. Той е наречен цар от самата църква и от самата традиция. Затова ние го почитаме само като св. цар Борис I. Дори византийски автори го наричат василевс, т.е. цар. Във всички случай той е владетелят на една от трите империи в Европа и затова е напълно логично да бъде наричан цар или василевс.
– Какво е било значението за покръстването на народа по онова време и каква е ролята на княз Борис I при утвърждаването на азбуката ни?
– Св. цар Борис I–Михаил е осмият Седмочисленик, както го наричам. На практика ние почитаме св. св. Кирил и Методий и техните ученици, но тяхното дело не би било възможно без закрилата на България и цар Борис I. Когато мисията е прогонена от Великоморавия, тя е можела просто да затихне, но на практика България се превръща в големия спасител на това дело. Той е създател на една цивилизация, която е възприета от други православни източноевропейски народи – например от власите, които са днешните румънци.
Ние играем ролята на център на третата голяма християнска цивилизация на европейския континент.
Това се признава от всички. Самите българи, независимо че е имало елементи на съпротива и антихристиянски метеж, който не бива да се преувеличава, защото това са били недоволни консервативни политически елементи, приемат християнството. Виждаме, че много бързо християнството пуска дълбоки корени в нашия народ и то ни води през тежки изпитания в дни на възход и така ще бъде во веки веков, благодарение на св. цар Борис I–Михаил.
интервюто води: Росен Георгиев, агенция „Фокус“
