Начало / история / Иконография на Възкресение Христово в образи и багри

Иконография на Възкресение Христово в образи и багри

В християнското изкуство изображението на най-важният момент от евангелската история отсъства, този главен момент е Христовото Възкресение, за това чудо, което е недостъпно за човешкото разбиране, не говори Евангелието, не разказват и църковните песнопения. Иконите, които носят названието „Христово Възкресение“, изобразяват „следствието“ от него – Христос, Който разбива вратите на ада или празния Гроб. По подобие с други празници, иконографията на Възкресение Христово е формирана в продължение на дълъг период от време. Изображението се променя през вековете, в протежението на III-XVII в.

В сърцето на образа на Христовото Възкресение са текстовете на Писанието, светоотеческите творби, химнографията и апокрифи, основната тема на които е победата на Христос над ада и смъртта.

Поради факта, че Евангелията предлагат малко  сведения за Възкресението на Иисус Христос, в ранното християнско изкуство това събитие е изобразявано символично от предобрази, съдържащи се в Стария Завет. Основа за раннохристиянското изкуство става прор. Йона в утробата на кита („защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ Мат.12:40).

Jonah_3-4v_catacomb_st_Peter_and_Marcellinus

Една от ранните иконографски схеми, представящи Христовото Възкресение, е Жените-мироносици и ангелът пред празния Гроб на Христа. 

Към тази композиция принадлежи изображението от  232 г. в Дура-Европус (Северна Месопотамия). Иконографската схема е опростена, лишена от  детайли. Три жени се отправят към затворен саркофаг. Авторът ни показва само най-важното – пътя на жените и тяхната цел. В ранната иконография се забелязва интерес към гробницата, която се представя като антична постройка, често кръгла или съставена от две части: долната част – правоъгълна, а горната – кръгла, подобна на купол. По-късно Гробът Господен започва да се представя като изсечен в скала. Сцената на Жените-мироносици при Гроба Господен получава широко разпространение и се изобразява в миниатюри, стенописи и икони.

Следващ по време иконографски сюжет е „Слизане в ада“. Най-ранното познато изображение е от VІ век. Тези две по-късни композиции са използвани в Православната църква като Пасхални икони.

Иконографията на „Слизане в ада“ е допълнена и от апокрифни текстове като „Евангелие на Никодим“, в което се споменават имената на Адам, на пророците Исаия, Давид, Авакум, Йоан Кръстител и редица други старозаветни персонажи, „отдавна седящите в мрак и смъртна сянка”.

Иконата „Слизане в ада“ изразява духовната реалност на Възкресението, разкрива целта и резултата от това Възкресение.

В центъра на иконографската схема е Спасителят, Неговата победа над ада, освобождението на Адам и оправдаването на старозаветния човек. Христос слиза в ада не като негов пленник, а като Победител, изобразено чрез разбитите врати и чрез стъпването върху тях. В някои от изображенията под вратите адови, в черната пропаст, се вижда фигурата на княза на мрака. В по-късни изображения виждаме развитие на иконографските детайли – силата на ада е разрушена и веригите са скъсани, с тях ангелите оковават Сатанаил, виждат се ключове, пирони и т.н. В лявата Си ръка Христос държи свитък – символ на Възкресната проповед в ада, според думите на свети апостол Петър. Понякога вместо свитък Христос носи кръст, който е символ на победата над смъртта. Христос освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани в две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон  в царски одежди и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча, вижда се и фигурата на Моисей. Чрез освобождаването на Адам и с него – на цялото човечество, Христос поставя основата на нов живот. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата „Слизане в ада“ като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово.

В един по-късен период, под нарастващото влияние на западното изкуство, иконографията на „Слизане в ада“ отстъпва място на една друга иконографска схема, която представя Възкръсналия Христос над гроба. Под влияние на западноевропейските гравюри и многофигурни композиции зографите в Русия, Украйна и България изобразяват Христос със знаме в ръка, издигнат над ковчега. Така в ерминията (наръчник) на Дичо Зограф поясненията за Възкресение Христово са следните: „Гроб, плочата е отметната и на нея седи ангел с бели дрехи. Над гроба е Христос, гол, препасан само долу, а друга червена дреха се развява през рамото и ръцете му. В лявата ръка – знаме, с дясната благославя. Десният крак е малко свит, а левият е пуснат право долу до гроба. Наоколо облаци, а между тях силно сияние излиза от Христос. Около гроба има войници – едни спят като мъртви, други гледат нагоре към Него, с ножове и копия, едни – с бради, други – без бради, с воински шапки. Около гроба – зелена трева, хълм от дясната страна с къщи и кули.”

Безспорно, тази композиционна схема представя само основното събитие, но за сметка на това губи значително от символиката и въздействието на „Слизане в ада“

Св. Григорий Богослов казва: „това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос“.

Христос воскресе!

Текст: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Иконография на Възкресението: Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб

В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. ...