Начало / история / Иконография на Възкресение Христово в образи и багри

Иконография на Възкресение Христово в образи и багри

В християнското изкуство изображението на най-важният момент от евангелската история отсъства, този главен момент е Христовото Възкресение, за това чудо, което е недостъпно за човешкото разбиране, не говори Евангелието, не разказват и църковните песнопения. Иконите, които носят названието „Христово Възкресение“, изобразяват „следствието“ от него – Христос, Който разбива вратите на ада или празния Гроб. По подобие с други празници, иконографията на Възкресение Христово е формирана в продължение на дълъг период от време. Изображението се променя през вековете, в протежението на III-XVII в.

В сърцето на образа на Христовото Възкресение са текстовете на Писанието, светоотеческите творби, химнографията и апокрифи, основната тема на които е победата на Христос над ада и смъртта.

Поради факта, че Евангелията предлагат малко  сведения за Възкресението на Иисус Христос, в ранното християнско изкуство това събитие е изобразявано символично от предобрази, съдържащи се в Стария Завет. Основа за раннохристиянското изкуство става прор. Йона в утробата на кита („защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ Мат.12:40).

Jonah_3-4v_catacomb_st_Peter_and_Marcellinus

Една от ранните иконографски схеми, представящи Христовото Възкресение, е Жените-мироносици и ангелът пред празния Гроб на Христа. 

Към тази композиция принадлежи изображението от  232 г. в Дура-Европус (Северна Месопотамия). Иконографската схема е опростена, лишена от  детайли. Три жени се отправят към затворен саркофаг. Авторът ни показва само най-важното – пътя на жените и тяхната цел. В ранната иконография се забелязва интерес към гробницата, която се представя като антична постройка, често кръгла или съставена от две части: долната част – правоъгълна, а горната – кръгла, подобна на купол. По-късно Гробът Господен започва да се представя като изсечен в скала. Сцената на Жените-мироносици при Гроба Господен получава широко разпространение и се изобразява в миниатюри, стенописи и икони.

Следващ по време иконографски сюжет е „Слизане в ада“. Най-ранното познато изображение е от VІ век. Тези две по-късни композиции са използвани в Православната църква като Пасхални икони.

Иконографията на „Слизане в ада“ е допълнена и от апокрифни текстове като „Евангелие на Никодим“, в което се споменават имената на Адам, на пророците Исаия, Давид, Авакум, Йоан Кръстител и редица други старозаветни персонажи, „отдавна седящите в мрак и смъртна сянка”.

Иконата „Слизане в ада“ изразява духовната реалност на Възкресението, разкрива целта и резултата от това Възкресение.

В центъра на иконографската схема е Спасителят, Неговата победа над ада, освобождението на Адам и оправдаването на старозаветния човек. Христос слиза в ада не като негов пленник, а като Победител, изобразено чрез разбитите врати и чрез стъпването върху тях. В някои от изображенията под вратите адови, в черната пропаст, се вижда фигурата на княза на мрака. В по-късни изображения виждаме развитие на иконографските детайли – силата на ада е разрушена и веригите са скъсани, с тях ангелите оковават Сатанаил, виждат се ключове, пирони и т.н. В лявата Си ръка Христос държи свитък – символ на Възкресната проповед в ада, според думите на свети апостол Петър. Понякога вместо свитък Христос носи кръст, който е символ на победата над смъртта. Христос освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани в две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон  в царски одежди и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча, вижда се и фигурата на Моисей. Чрез освобождаването на Адам и с него – на цялото човечество, Христос поставя основата на нов живот. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата „Слизане в ада“ като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово.

В един по-късен период, под нарастващото влияние на западното изкуство, иконографията на „Слизане в ада“ отстъпва място на една друга иконографска схема, която представя Възкръсналия Христос над гроба. Под влияние на западноевропейските гравюри и многофигурни композиции зографите в Русия, Украйна и България изобразяват Христос със знаме в ръка, издигнат над ковчега. Така в ерминията (наръчник) на Дичо Зограф поясненията за Възкресение Христово са следните: „Гроб, плочата е отметната и на нея седи ангел с бели дрехи. Над гроба е Христос, гол, препасан само долу, а друга червена дреха се развява през рамото и ръцете му. В лявата ръка – знаме, с дясната благославя. Десният крак е малко свит, а левият е пуснат право долу до гроба. Наоколо облаци, а между тях силно сияние излиза от Христос. Около гроба има войници – едни спят като мъртви, други гледат нагоре към Него, с ножове и копия, едни – с бради, други – без бради, с воински шапки. Около гроба – зелена трева, хълм от дясната страна с къщи и кули.”

Безспорно, тази композиционна схема представя само основното събитие, но за сметка на това губи значително от символиката и въздействието на „Слизане в ада“

Св. Григорий Богослов казва: „това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос“.

Христос воскресе!

Текст: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Изследване на археолога Александра Петрова повдига въпроси около Болярската църква във Враца

Изследване на археолога Александра Петрова от Врачанския исторически музей повдига въпроси около сградата, известна като ...