Начало / Интереси / Проповеди / За деня, в който човекът осъди Бога на смърт

За деня, в който човекът осъди Бога на смърт

974377_10205028420376444_1675942786_nКогато слушам песента на „Куин” – „Твърде много любов ще те погуби”, винаги се сещам за този ден – Велики Петък. Великият Фреди Меркюри я пее с цел да покаже своето лично състояние на духа, но ако го изключим него, а поставим Човека като главен герой, ще видим колко много поводи за размисъл имаме.

Разбира се, любовта, която Бог излива върху нас, никога не може да се определи като „твърде”, но е безкрайна. Твърде голямата любов на човека към света обаче наистина е погубваща за нас самите, особено след като хората избраха земното добруване пред Бога. Много са причините да мислим за този ден, но освен любовта към създанието от страна на Създателя, не се сещам за друга, заради която Христос доброволно оставя Себе Си да бъде повесен на Кръста, наравно с разбойниците.

Ако размишляваме и търсим определения какъв точно е този ден, то може би ще стигнем до страхотни главоблъсканици и ще успеем да намерим повече от един верен отговор. Най-тъжният ден – безспорен факт! Денят, в който човекът осъди Бог и пожела да Го убие – отново е истина. Със сигурност това е исторически момент, който не се изучава по история, но достига до знанието на всички хора. Друг въпрос е кой иска да повярва в него и кой – не.

Бог бе разпнат за нас и претърпя смърт не по друга причина, а единствено за да можем ние да живеем вечно. Подобен развой на събитията е възможен само за Бога. Само Бог може да умре и да възкръсне заради любовта Си към тези, които Го предадоха, осъдиха и убиха. Кой е способен да се роди, за да умре целенасочено, а после и да възкръсне с цел спасението на друг? Никой друг, освен Бог! Този ден е едно мерило за любовта. Ако любовта към човека имаше мерна единица, то тя щеше да носи Божието име. И всъщност тя я носи, защото Бог е любов (1 Йоан 4:8)!

Защо трябваше да бъде осъден Спасителя и от кого е осъден Той? Тези въпроси имат своите отговори от хилядолетия, но важно е да се поразровим и ние. Защо трябваше да бъде осъден Христос? Защото е нарушил Закона? Нищо подобно! Той го е изпълнил по съвършен начин, възможен само за Бога. Защото е творил добро и е правил чудеса в Събота? Дори и това не е. Просто Той не беше Този, когото искаха хората. Останаха излъгани, но не от Бога, а от собствената си духовна слепота. Те искаха да имат цар, който да им даде свобода, победи, богатства и въобще цялото земно добруване, но не искаха Цар, който да им даде възможност да са наследници на Небесното Царство. Хората обичат света и той е този, който е критерий за добро. Небесното Царство Божие е нещо, към което трудно се стремят, защото то не е видимо за простите тварни очи. За да го видиш, трябва да си малко по-неземен. Дори и тези, които са били най-начетени, знаещи и тълкуващи всичко земно и неземно, и те не са могли да видят духовната истина. Доброто разбиране на Писанието може да направи от един човек прекрасен тълкувател, но не е задължително да го прави и боговидец. Дори това не е задължително да го прави и християнин по начин на живот. За да е боговидец – т.е. християнин, защото истинските християни са боговидци, които ежедневно виждат  Божия промисъл и усещат Бога в живота си, трябва нещо повече от фактознание. Трябва сърце! Подобно е било положението и с фарисеите – знаели са, тълкували са, учили са простия народ, но никога не са усещали със сърцето си духовното и истинското значение на всичко, което имат като знание. По-добре е за човек да е прост рибар, но с Бога, отколкото всезнаещ фарисеин, но с лукавия.

Кой Го разпъна? Разпънаха Го нашите грехове. Той бе разпнат за нас, заради невъзможността ни сами да се освободим от оковите на мрака. Не го разпънаха други, освен обикновените хора, които се интересуват от своето добруване тук на земята, но не ги е грижа за вечността. И те като много днешни човеци, надали са вярвали в това, че има живот след смъртта. Залагали на сигурното. На тукашното, което и молец го изяжда, и крадец го отнема, и братя и сестри се съдят, бият и избиват заради него, знаейки прекрасно, че нищо няма да отнесат със себе си в гроба. Хората винаги са обичали и винаги ще обичат света. Това  само по себе си нито е странно, нито е лошо. Лошото е, че обичат света повече от Този, Който го е създал. Проблемът винаги е бил в това, че не знаем кога да спрем в привързването. Няма никакво значение дали това привързване ще е насочено към човек, вещ или към света като цяло. То просто убива бавно и сигурно, когато е в неразумни граници. Убива душата и по този начин посяга на вечното у човека. Прави го, както се казва в гореспоменатата песен – „отломка от човек”.

Имаме уникален шанс, даден ни от Бога – да живеем вечно, като Той плаща цената на нашето безсмъртие със Своето разпятие и Кръстна смърт и Собствена Кръв, която ни се предлага като начин за придобиване на вечния живот. Ние сме тези, които можем да изберем между Новата Любов, която ни се открива с раждането на Богочовека, и старата онази заблуда, наречена „светът”. Светът погуби днес Бога, за да може Той да възкръсне утре за нас и заради нашето Небесно Царство, което ни е обещано от Създание Мира.

Нека днес се съразпнем с Христа и да бъдем съучастници в смъртта Му, за да можем след два дни да сме съучастници и в Неговото Възкресение. Амин!

Автор: Свещеник Стефан Паликаров

За Ангел Карадаков

Виж още

Нашата отговорност един за друг е огромна

Всяка четвърта неделя след Пасха си спомняме как Христос изцерил разслабения край къпалнята „Витезда“. Този ...