Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За мечтата на един духовник и група миряни да видят втори храм в столицата, посветен на един от софийските светии, за това какво им струва вече 16 години да започнат строежа и защо трябва да го има, разговаря Ангел Карадаков със свещеник Стилиян Табаков, от храм „Св. Св. Кирил и Методий“, град София и председател на предстоящия за строеж храм „Св. мчк. Георги Софийски Нови“:
– Отец, разкажете ни как се роди идеята да се построи храм в район „Мусагеница“?
– За идеята аз не мога да кажа нищо. Тя съществува много преди да бъда поставен там като председател. Идеята е от около 2000 година и тогава будни граждани в район Мусагеница създават инициатива за построяването на параклис или храм. Има отделено място по онова време, не мога да кажа кога точно е отделено, от общината за параклис. Предишния инициативен комитет е имал за председател свещеник, който е бил към разкола. Имали са даже и събрани средства и планове. Може би е било въпрос на време да се осъществи, ако Бог е бил благословил. Но така или иначе се прекратява с разкола, прекратява се със смъртта на свещеника и в един момент настоятелството, което е било (то не е настоятелство, а трябва да се нарича инициативен комитет) се обръща към Софийска света Митрополия с молба за построяването на храм или параклис на това място, в квартал „Мусагеница“. Няколко години минават, първо от Софийска света Митрополия не одобряват този проект, който е бил направен. Между другото от стария инициативен комитет са имали договор със Столична община да бъде построен храм, но това не се осъществява, явно не е било Божията воля да бъде построен точно по този начин. И всъщност тяхната молба е била, впоследствие ги разбирам тези неща, да се назначи свещеник, който да ръководи решенията им и през 2010 година аз бях назначен и поех църковното настоятелство към „Св. Георги Софийски Нови“, кв. Мусагеница.
В началото имаше трудности, защото най-напред трябваше да се събере настоятелство, да има управленчески орган, да го вкараме в нормата на Устава на БПЦ-БП.
И мина доста време да го регистрираме, да си мине всичко законно, и аз тогава очаквах, че ще им помагам само, няма да се занимавам с всички тези неща. Доста години минаха в такова очакване, че нещо ще се случи, но Той Бог промисля – нямахме архитект, нямахме идея как ще се случват нещата, идеята е предимно подпомагана от кмета на район „Студентски“ – г-н Димитър Дилчев, той е в основата изобщо на продължаването на това дело, на това църковно настоятелство.
Дава ни много кураж, според закона, казва какви документи ще са ни нужни, как ще бъде най-безболезнено да ги извадим и за нас, и за общината, и така най-голямата помощ която ни оказа бе и това да устрои така, че ние да можем да подпишем безвъзмездно договор за строителство на храма, във вида, в който вече е проекта. Но за да бъдем хронологични минаха няколко настоятели, като цяло, имахме някои неща, които оправихме, но нещата не се случваха, стояха запушени – това са много години – от 2010 до сега доста неща се опитвахме да направим, така и нищо не се случнваше, докато не разбрах, че един църковен човек, арх. Маргарита Шакинова, когото познавам от църквата, където пее на клира в Драгичево при отец Стоян и я помолих да се видим и да решим какъв храм може да се направи на това място. И тя с голяма радост, с голяма любов откликна и всички й действия са безвъзмездни. И така след като тя направи идейния проект нещата започнаха да се случват .
Най-напред нейният проект беше одобрен в Митрополията, ние искахме да има едно уверение, че нещата изглеждат добре, че са в правилна посока, и получихме благословение да продължим в същия дух. Впоследствие параметрите, които са в идейния проект, бяха дадени в общината в Студентски град и така нещата започнаха да се случват.
Направихме сайт, направихме Фейсбук страница, започнахме да събираме средства, като немалко средства се събраха досега.
Забравих да уточня – от първоначалния комитет, който беше преди нас, преди нашето настоятелство, също ни оказват голяма помощ, защото първо с тях безусловно подписахме договор, с който прехвърлиха всички активи, които имаха, към нашето настоятелство, нещо повече – дадоха ни и средства – 50 000 лева, които бяха събрали за построяването на този параклис, за които и до ден днешен ние имаме отчетност. Това беше преди няколко години. И така в днешно време нещата започнаха да се случват. Миналата година се навършиха 500 години от смъртта на св. Георги Софийски Нови. За жалост, не успяхме нищо да постигнем като цяло, работейки през това време, – имахме документи по проекта за дооправяне и за да можем да си почетем празника, решихме от настоятелството да поръчаме да се изрисува икона на св. Георги Софийски Нови, която да ни бъде място за молитва, образ, към когото да се обръщаме към св. Георги. Според мое проучване се оказа, че едни и същи образи се използват за всички светии, които носят името Георги и са Софийски. Оказа се, че има икона на св. Георги Софийски Най-Нови, която е описана, че е на св. Георги Софийски Най-Нови, има няколко стенописа в България, на които пише само свети Георги Софийски, като не е уточнено кой от всичките софийски светии е, а те са трима.
Трима софийски светии, които се казват Георги и са новомъченици от времето на османското робство. И тогава решихме да поръчаме да бъде изписана тази икона и я дадохме на зографа Даниил Йоцев, който представи няколко и накрая одобрихме иконата, която той изписа и поне в 500 годишнината от смъртта на св. Георги Софийски Нови имаме изписана икона. Има много хора, които искат да помагат.
Много хора, и млади и стари, желаят това нещо да се случи, желаят там да има храм, да се реализира този проект.
И интересното е, че не само църковни хора, но и хора, които не са в Църквата, в смисъл че не водят усърден духовен живот, имат си вяра в себе си, но не е така изявена и не е така доказана, защото човек да докаже вярата трябва просто да се изповядва, да се причастява. Но все пак и те имат желание да помагат, много хора помагат. Рекламни агенции помагат, самата икона беше дарение на настоятелството, един човек я плати, което е голямо благословение за него да поеме средствата за един уникат, защото тази икона е уникат – няма такава рисувана. Има на св. Георги Софийски Нови, само че в Сърбия и в Македония, защото той е от Кратово и те не го изписват Софийски, изписват го Кратовски, изписват го по други начини, не се обазначава, че светията е загинал в София и че мощите му са били оставени дълго време за поклонение в София.
– А колко средства са необходими, за да се построи този храм?
– Все още нямаме количествено-стойностна сметка, която очакваме да излезе, когато се приключи изцяло с проектите – едва тогава ще е ясно каква сума ще ни е нужна. Оказва се, че освен за построяването на постройката и обзавеждането, ние ще трябва да дадем средства за изместването на комуникациите, които са в парцела. В момента в парцела, който ни е отреден и за който имаме документи и виза, минават тръби на „Топлофикация“, както и няма изградена наблизо канализация, която да ползваме, и затова ние първо ще трябва да изместим тръбите, т.е. да вложим едни средства, които обичайно не се влагат, когато се строи храм или нещо друго. Не мога да кажа някаква сума, защото това ще е измислица от мое име. Нямам реална представа колко би струвало. Като се посъветвах със свещеници, които имат опит в съвременното строителство – някъде около, говорим за пълно завършване, около 700 000 лева ми казаха – това ще рече пълно завършване с иконопис, с резбовани иконостаси, с обзавеждане на самия храм. Колко ще струва – това Един Бог знае.
Радостно ми е, че засега не сме затруднени финансово, в смисъл че когато са ни нужни някакви средства, Господ устройва или някой човек да ги преведе по сметка, или просто човекът, който трябва да вземе пари, да ги откаже.
И това за нас е едно голямо облекчение. Това е като средства; ние продължаваме да събираме средства, разбира се, защото това, което сме събрали досега, ще ни стигне колкото да изкопаем една дупка, в която да поставим основите.
– А по проект кога ще започне строежът на този храм?
– Нашето желание да направим първа копка беше на 11 февруари, когато е храмовият празник. Евентуално след края на отоплителния сезон ние да започнем строеж. Защото тръбите на „Топлофикация“ не позволяват ние да започнем строеж и да лишим хората от топлина, от удобства, което за нас е абсурдно – ние да бъдем в ущърб на обществото.
Идеята ни е да бъдем в плюс на обществото. И идеята е този храм да бъде едно благодатно място там, където ще се построи, а не място за раздор, което да е причина за гняв, причина за ярост и т.н.
Въпреки че не успяхме да направим първа копка, аз се надявам, и това, което виждам като документи, на нас, за да започнем строителството са ни необходими пълен комплект документи – на нас ни е нужно разрешително за строеж, а за разрешително за строеж трябва да съберем определен комплект от документи, както и пълния комплект с проекти, защото има различни видове проекти. Ние имаме готови една част от проектите, сега очакваме одобрение на друга част от тях в „Зелени системи“, очакваме одобрение на проект, който ще бъде за преместването на „Топлофикация“. Просто в момента може да се каже, че кипи усърдна работа по подготвянето на проекта. Надяваме се с настоятелите, до края на пролетта – март, април, ние да сме готови с документите и да планираме една първа копка, от която действително да започнем строеж.
Направим ли първата копка, тогава задължително трябва да започнем строеж.
Защото редно е ние не само да направим едно църковно събитие, защото първата копка е едно църковно събитие, една радостна стъпка. Но трябва да сме готови за следващите стъпки по ред причини, за да можем просто да го направим. И се надяваме до няколко месеца да имаме готовност да го започнем. Имаме уверението, че ако всичко е наред с изискваните документи, да се прескочат евентуално бюрократичните спънки, които могат да бъдат в една или друга община. Мога да кажа и това, че самият проект беше харесан и от архитектите в общината. Главният архитект (вече бивш – бел. ред.) Петър Диков, при когото бяхме на среща, много го хареса и много иска да се случи този проект, и в този смисъл при тях с изваждането на документите срешнахме много голяма подкрепа. И то без да изискват нормалните такси, които ги изискват на хората, дадоха ни безвъзмездно няколко визи, които бяха необходими като документи, за да започнем да движим нашите проекти.
– Защо храмът е посветен точно на св. Георги Софийски Нови?
– Аз мога да предполагам само, и този въпрос съм си го задавал още от самото начало, когато се срещнахме с първите настоятели. Но да погледнем житието на св. Георги Софийски Нови – той, когато умира, е на 18 години. Той е на възрастта на повечето жители на район „Студентски“, защото Мусагеница и Студентски са в една община. Той е бил млад, красив човек, интелигентен, начетен, много знаещ, много разбиращ. Друго, той не е бил роден в София – както и повечето от студентите, които пребивават в Студентски град не са. И предполагам, че това са част от нещата, които са натежали. Освен това той си е чисто софийски светия. Аз поне от години милея освен св. Николай Софийски, да имаме поне още един храм, посветен на софийски светия, за осъждане на съвременните софиянци. Тъй като ние имаме само един храм посветен на софийски светия, а имаме голяма бройка, като имена, софийски светци. И това че имаме само един храм не говори добре за нашия духовен живот, за духовния живот в София. Разбира се това винаги може да се поправи – духовният живот. Виждаме в днешно време, въпреки че живеем в държава на изживяването, което води към някакакъв апокалипсис, гледайки какво се случва, то в духовния живот, в църквите се случва нещо съвсем друго, обратното на това, което се случва в държавата.
Все повече млади хора и все повече разумни хора влизат в църква, не само млади, но и хора на възраст, осъзнали нуждата душата им да бъде в Бога, осъзнали нуждата че трябва да се води живот по Бога, живот по изискванията на Бога, а не спрямо това, което са изискванията на времето.
И спрямо това е много особен момента за мен, опитвайки се да анализирам събитията, за да мога евентуално да предвидя, като разумен човек, какви ще бъдат следващите ни стъпки. Надявам се това духовно събуждане у хората, този стремеж към доброто, и по-скоро пресищането от злото, защото виждаме, че обществото ни вече се попренасити на лоши новини. Както се попренасити да бъде лъган, да бъде лош. Това нещо си има пик и се надявам действително добрината, която е във всеки един от нас, любовта, която всеки един от нас носи като дар от Бога, да бъде ръководна. За да можем не само да започнем и завършим нашия храм, но да има и други храмове, които са нужни на хората, с имена на софийски светии.
– Студентски град е един от кварталите в София без енорийски храм. Според Вас на какво се дължи липсата на построен храм в района?
– Не мога да отговоря на този въпрос, той се отнася и за много други квартали в София. Вижте, за да се построи един храм, трябва хората на това място да си го поискат и да правят постъпки.
Има и едно друго качество на нашия съвременен българин, на човека – все да чака на някого, все чака някой, нещо да се случи.
Сега чакаме на политиците да оправят държавата, чакаме на някой си, чакаме на някоя конкретна личност, която да може да свърши нещо. А Господ така е устроил, че ние да можем да си ги направим нещата, ние да си ги инициираме лично и тогава вече, когато отдолу се започне, когато един човек започне да казва, че има нужда от това, тогава нещата се случват и на по-високо ниво, и на по-високо равнище. В противен случай всичко си остава така, както е било. Между другото така се случи в Младост, защото имаше хора, които желаеха да се построи този храм. Така беше и в Люлин. Въпреки че и в Люлин, и в Младост спрямо живущите там, и спрямо даже църковните разбирания за количество християни на храмове е прекалено недостатъчно. Но радващото е, че имаме постъпки да се правят такива храмове. И се надявам даже в Люлин да има няколко храма. Както и в Младост – в тези големи градове. Казвам големи градове, защото след София са най-големите градове в България. И Люлин, и Младост са такива квартали, които имат повече население, от който и да е друг областен град в България. А за сравнение в Пловдив, в Стария град, са само 7-8 църкви, ако не греша. В Пазарджик пък са 4-5. А отделно колко духовници има на тези места. Сега в Младост има един свещеник, който отговаря за тази енория. В Люлин са четирима, ако не греша. Все пак в Люлин и Модерно предградие са общо 7-8 души, които обгрижват хората,но все пак са малко. А и в Люлин е малък храмът. Ние собствено, в нашия храм „Св. Св. Кирил и Методий“ като по-голям и по-удобен за енориашите имаме много хора, които не живеят наблизо, извън квартала са, идват тук да се черкуват. Може би повече от половината не живеят наблизо. И аз поне си го обяснявам с удобството на храма – първо е отоплен, второ е достатъчно широк и т.н.
– Добре, в България някак си трудно се организира енорийски живот. Виждаме при нашите съседки Сърбия, Македония, Румъния и Гърция, а пък да не говорим за Русия или за западните държави, където Православието процъфвтява, някак си по-лесно се организира енорийски живот и има полза от него. А докато при нас като цяло почти няма енорийски живот. Служи се в неделя богослужение и от там насетне през седмицата малко са беседите, малко е работата с хора и т.н. Защо в България е така?
– Според мен е така заради българина. Това си е нужда. Аз и в началото пак Ви го казах – ако човек има нужда от нещо отива и си го намира. Човек, когато е гладен отива и се наяжда.
Значи ако човек има нужда от енорийски живот, той ще си го търси и когато си го търси – той ще си го получи.
Енорийските свещеници, които понякога биват обвинявани, че не са организирали такова нещо, и понякога са прави хората да ги обвиняват, че не са си свършили докрай работата, че няма енорийски живот. Но ако има енориаши, които искат енорийски живот, то свещениците ще бъдат подбудени да организират такъв. Нещата са много навързани. Трябва да знаем, че нашият народ е прекалено непросветен. На нашия народ душата му е тровена с години наред, той е много чувствителен, много влюбчив, много толерантен – той е прекалено толерантен, най-толерантният от всички балкански народи. И поради тази причина си страда, заради толерантността си страда. Бива мачкан, бива претопяван, бива каран да се покланя на неща, които не са част от него. Днес например е така нареченият „Свети Валентин“, който даже и католиците не го празнуват днес като светия. Но нашият народ е много влюбчив към такива неща и то не заради друго, а защото беше отровен. Беше отровен още от царско време, с атентата в „Света Неделя“ през 1925 година, после с влизането в училищата, и от там в душите на децата, на този войнстващ атеизъм, този войнстващ материализъм, който е не само в България, това се шири в целия свят, даже и в православни държави, като например Гърция, напоследък започнаха да навлизат такива учения. Неслучайно сега се случва падението в Гърция да приемат еднополовите бракове. Това за мен е падение за една държава. Но като цяло българинът някак си се люшка насам-натам.
Беше им много хубаво на хората в комунизма, бяха лепнали всички добродетели на комунизма, но в един омент хората останаха празни като дойде демокрацията, защото очакванията им останаха напразно.
Очакваха някой нещо да направи, а не ние да направим, да се справим и така пак влязохме от една криза в друга. Ние сме от криза в криза – от материална в духовна, от духовна в още по-голяма духовна и материална криза сме в момента. И някак си българинът се люшка и за това са налице приемането на всякакъв вид лъжеучения, на ереси, на псевдодуховност като йоги и т.н., което е толкова модерно в днешно време, а най-смешното е, че самите хора, които изповядват и практикуват йога казват това не е религия, това е философия. Да де, ама философия и религия това са синоними и няма какво да се каже повече. Но това е то качеството на българина, че се люшка, защото ако не се люшкаше така нямаше да е българин, щеше да е нещо друго. И в момента тази отровена душа се чуди как да изкара отровата, защото все пак душата е част от Бога. Тя си търси Бога. Искаме или не искаме – това е – нашата душа си търси Бога.
За дарения чрез банков превод:
Линк към Фейсбук страницата на храм „Св. мчк. Георги Софийски Нови“!
Линк към сайта на храма „Св. мчк. Георги Софийски Нови“!
Със свещеник Стилиян Табаков разговаря Ангел Карадаков.
Снимки: сайт на Българска Патриаршия и сайт на храм „Св. мчк. Георги Софийски Нови“
