Начало / За Вярата / Какво е молитвата и за какво ни е нужна?

Какво е молитвата и за какво ни е нужна?

Нека помислим върху това какво е молитвата и за какво ни е нужна тя. Всеки би се сетил, че почти няма човек на земята, особено християнин, който да не се моли на Бог при различни поводи и случай.

Думата молитва се използва навсякъде и по различни поводи, което удостоверява нейната важност и истинност като акт, залегнал дълбоко в човешката същност, следователно – много нужен. Още по-ясно би било да се каже, че както на тялото е нужен въздух, за да живее, така и човек трябва често да се моли, за да бъде близо до Бог, до това, от което се нуждае, и спрямо нуждите си да получи. Но пак, ако някой се моли Богу как да е, като че ли между другото, без страх, какъвто трябва да има този, който предстои пред Бога, пред Когото треперят херувимите, за такъв не само, че не ще има никаква полза, но и понася несравнимо по-голяма вреда. Така и Божиите ангели отлъчват от Божието лице и от Неговия поглед и изгонват навън ума на всеки, който стои пред Бога и се моли небрежно, като че ли с пренебрежение, без благоговение и благонастроение. Тогава го грабват демоните с дързост и насилие и го влачат, където си искат – по лоши дела или пък по суетни и безполезни работи. „Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет“ (Пс. 2:11), защото демоните за никакви други грехове не овладяват така тиранично душата, както за презрението към Бога.

Много известни свети отци на Църквата са отделяли специално внимание върху молитвата и нейния смисъл. Свети Йоан Златоуст казва, че по време на молитвата ние реално говорим с Бога, чрез нея влизаме в съюз и с ангелите, и твърде красноречиво се отдалечаваме от общение с неразумните същества. Също и че молитвата и служението на Бога са признакът на всяка праведност. Те като някакво божествено и духовно одеяние придават на мислите ни голяма красота. Друг свят човек – преподобни авва Исаак, казва, че молитвата умилостивява за извършените грехове, посредством което каещият се човек измолва така необходимата прошка. Душата на молитвата е вниманието. Както тялото без душата е мъртво, така и молитвата без внимание е мъртва, казва св. Игнатий Бранчянинов. Молитвата на смирения прекланя Бога, а молбата на гордия оскърбява Бога, говори преп. Нил Синайски. Умът, ако няма в ръката си силата на молитвата, не може да съкруши греха и злите сили, пише преп. Григорий Синаит.

Освен тези няколко кратки мисли, по повод молитвата има много други задълбочени размишления. В приведените примери ясно и кратко се говори за това, какво е молитвата и как трябва човек да е настроен за нея. Ясно се разбира каква сила ни дава тя.

Повечето хора се молят особено при нужда, т.е просят милост от Бога. Колко егоистично е това при положение, че молитвата далеч не е само по повод нужда, а трябва да се използва често и за благодарност, за всичко което имаме и за което ни изпитва Бог.

Накратко ще споменем, че молитвите според съдържанието си са няколко вида: покайна, когато молим Бога за прошка на греховете ни и за очистване на сърцето и живота ни; просителна, когато изпросваме нещо от Бога; благодарствена, когато благодарим Богу за получените от Него добрини; хвалебна, когато Го прославяме за безпределната Му благост, премъдрост, слава, сила и величие; тази молитва е най-възвишената от всички, изброени дотук, тъй като в най-голяма степен се доближава до състоянието на безкористна любов към Бога, с каквато би следвало да се отличава духовният живот на православните християни.

Молитвата, следователно, е беседа, т.е. разговор между човека и Бога.

Молитвата е насъщна потребност за душата. Без молитва няма духовен живот. Оня, който не се моли, прилича на отсечена лозова пръчка, която изсъхва и не дава плод. А молещият се расте в добродетелния живот и възвисява душата си. Молитвата е твърда и непоклатима опора не само в беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот.

След като вече си припомнихме ясно в какво се състои същността на молитвата в ежедневието ни, нека приведем примера за това, че нещастие е за слепеца, че не вижда светлината, но много по-голямо нещастие за християнина е да изгуби разположение към молитвата, да лиши своята душа от божествената светлина: в такава душа се въдворява мрак, а след излизането й от тялото, тя ще наследи вечния мрак.

Блажен е този, който предстои пред Бога на молитва така, че Бог го вижда и той вижда Бога и чувства, че се е отдалечил от света, с тяло или без тяло.

Там той ще чуе неизказани думи, които човек не може да изрече, и ще види това, което око не е виждало и което ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало.

Автор: Християн Ганев

За Ангел Карадаков

Виж още

Уверение_апостола_Фомы

Вярата на неверника (иконография на сцената „Неверие на Тома“)

Първата неделя след Възкресение се нарича Антипасха (ἀντίπασχα –вместо Пасха), Томина неделя. Но защо неделята след ...