Начало / Интереси / Проповеди / Нужно е да се сприятелиш с Бога

Нужно е да се сприятелиш с Бога

m_643
Игумен Петър Мещеринов

Ако Господ би бил наша мяра за всички неща и ние Го възприемехме не само като Създателя, Съдията, Изпълнителя на нашите съдби, но и именно като Приятеля, може би бихме били по-живи и по-истински християни, казва игумен Петър Мещеринов в деня на Лазаровото възкресяване.

По времето на Христа в малкото селце Витания близо до Йерусалим живеели две сестри – Марта и Мария, с брат си Лазар. Знаем, че Господ нееднократно е посещавал техния дом, а веднъж дори двете сестри едва не се скарали, защото докато Мария слушала внимателно думите на Учителя,  Марта била принудена сама да се справя с домакинството. С една дума – обикновено човешко семейство. Но веднъж Лазар, братът на Марта и Мария, се разболял и умрял. Би изглеждало, че смъртта на човек  също е нещо нормално, но в Евангелието обичайният ход на нещата внезапно се нарушава: след четири дни Господ пристига във Витания, отива на гроба на Лазар и.. го възкресява. Защо? Нима само защото Лазар му е приятел, а всички останали за Христос са „просто хора“ и може да се забави с възкресяването им? Нима Христос може да има „любимци“, та нали Бог обича всички еднакво?

Всеки от нас не само може да бъде любимец на Бог, но и нещо повече – да бъде като Него. Господ знае всеки един от нас по име и е неуместно да се говори, че за Господ съществуват някакви особено близки приятели, като Мария, Марта и Лазар, а всички останали са „ просто хора“, „тълпа“.

Самият Христос винаги иска да бъде Приятел с всеки от нас, но ето че ние съвсем невинаги желаем тази дружба.

Често близостта с Христос ни се струва като някаква дисциплинарно-обредна функция: изчел си определеното количество молитви – значи си близък с Христос, не си ги прочел – значи не си близък. Църквата ни казва, че всеки един от нас може и е длъжен да се постарае да „придобие приятелството с Господ“, както се пее в едно от църковните песнопения.

И ако Господ би бил наша мяра за всички неща, и ние Го възприемахме не само като Създателя (Твореца), Съдията, Изпълнителя на нашите съдби, но и именно като Приятеля, може би бихме били по-живи и по-истински християни.

В светоотеческото тълкувание на Евангелието може да срещнете метафоричното разбиране на образа на Марта като присъщата за човека деятелност и на образа на Мария – като съзерцателност. Но тогава Лазар – това е дружба, сърдечна предразположеност към Бога, и би било добре, ако към нашата кипяща дейност и към дълбоката ни съзерцателност прибавим макар и малко стремеж да станем приятели с Христос.

Събитието, случило се преди две хилядолетия във Витания, се е оказало толкова важно, че в самия край на Великия пост, в последната събота преди Страстната седмица (тази година на 23 април) Църквата чества възкресяването на праведния Лазар от Христос. И неслучайно в нашия календар Лазаровата събота е тясно свързана с празника Вход Господен в Йерусалим и Страстната седмица.  Господ има силата да възкреси всеки умрял, но тогава, възкресявайки Лазар, Той е предизвикал още по-силно ненавистта на фарисеите и именно след това чудо те решили да Го убият. Христос спасил приятеля си от временна смърт с цената на собствената си смърт на Кръста.  Да, Лазар умрял по-късно за втори път, както ще умрем и всички ние, но с делото си той е помогнал за нашето спасение: та нали Христос  със Словото си Го е възкресил за временен живот, за да може едва по-късно – чрез смъртта на Кръста – да възкреси вече всички нас завинаги към вечен живот.

Игумен Петър Мещеринов

превод: Мирела Александрова

източник: foma.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя втора подир Петдесетница – Вървим ли след Христа?

„И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него“ (Мат. 4:20). Създаден по образ и ...