Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Четиридесетница вече измина. Подготвяме се за Пасха и с трепет ще изживеем и съпреживеем цялата тази седмица, която предстои. Тя е наситена с много събития, които в себе си имат много послания, кое от кое по-силни.
Първият ден от тази подготовка бе денят на възкресението Лазарево, а втората е Входът Господен в Йерусалим, когато всички, развълнувани от чудото, което Христос сторил с Лазар, Го посрещнали с палмови клонки.
В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утренното богослужение, точно преди св. Литургия, свещеникът прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги освещава. След това раздава осветените клонки за благословение.
Осветената върбичка, която сме получили от ръката на свещеника, е свидетелство, че посрещаме Господа Иисуса като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце.
Много често обаче мнозина от нас изхвърлят осветената клонка. Редно е да я отнесем вкъщи за благословение на дома. Вкъщи поставяме върбовата клонка над иконата или кръста. Любопитен факт е, че някъде има традиция да се слага върбовата клонка и на входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителя и Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живеейки според Неговото учение.
В деня на Входа Господен в Йерусалим ние държим върбовите клонки като знак на победа; знаем обаче, че оттук нататък предстои да поемем и кръста на страданието. Всеки път изживяваме това по различен начин, защото да живееш с Христовия кръст означава да отдадеш себе си докрай, да се пожертваш до смърт.
