Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Добро нещо е, казал архангел Рафаил на Товит, молитва с пост, с милостиня и справед- ливост (Тов. 12:8). Велико благо е такъв пост!
Той е благо за грешниците, като единствена врата за излизането от плътското състояние, за встъпването в спасителното пасбище на покаянието и за безизходно пребиваване в него. Той е голямо благо не само за грешниците, но и за праведниците, и силно оръжие в ръцете им. През цялото време на земното странстване те не го оставят, чрез него опазват себе си в чистота и святост. Те основават своя пост на милостта; поставят своя пост в основата на молитвата; чрез молитвата, произлизаща от вярата (Иак. 5:15) получават всичко, което просят (Марк. 11:24).
Нашата плът – разсъждава преподобният Марк – е взета от земята и по свойствата си е подобна на земята: тя има нужда от обработване. Както семената, посети на нивата, необработена от земеделски оръдия, погиват, не принасяйки никакъв плод, така и молитвата остава безплодна, ако за нея не са подготвени плътта и сърцето чрез пост. Разсейването и обременяването на мислите, хладността, ожесточението на сърцето, суетните и греховни мечтания, непрестанно възникващи във въображението, погубват молитвата на преситения. И обратно,
както на нивата, внимателно обработена със земеделски оръдия, но незасята с полезни семена, с особена сила израстват плевели, така в сърцето на постещия, ако той, задоволявайки се само с телесния подвиг, не огради ума с духовен подвиг, тоест с молитва, гъсто и обилно израстват плевелите на самомнението и високоумието.
Високоумието и самомнението в безразсъдния, суров постник винаги са съединени с унижаване и осъждане на ближния, с особена способност да се съблазнява, накрая – със самопрелъстяване, гордост и погибел. Постът, това силно оръжие – когато е оставен сам на себе си, когато от оръжие е превърнат в цел на живота, в цел на тщеславието – става за подвижника оръжие за самоубийство. С такъв пост постели фарисеите, постели много, но в своя вреда (Мат. 9:14). Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! (Ис. 58:5-9) Пророкът изисква постът да бъде предшестван и съпътстван от милост; той дава обещание, че молитвата на подвижника, съединяващ поста с милостта, веднага ще бъде чута, че такъв подвижник ще се сподоби с благодатно Божие посещение.
Всички Божии светии са прекарвали земния си живот в пост и молитва. Така, според свидетелството на Евангелието, света Анна пророчица, дъщеря Фануилова, не се отделяла от храма, служейки на Бога с пост и молитва ден и нощ (Лук. 2:37). За великата Иудит Свещеното Писание разказва, че тя постела през всички дни на вдовството си, имала опитно познание за молитвата, познавала силата й, чрез молитвата достигнала до жива вяра в Бога, чрез вярата извършила чуден подвиг (Иудит. 8). Покрих душата си с пост (Пс. 68:11 -слав.), казва боговдъхновеният Давид – така силен бил този подвиг; смирявах душата си с пост (Пс. 34:13 – слав.) – така противодейства този подвиг на самодоволството и гордостта, произлизащи от пресищането!
Свети Апостол Павел, изброявайки признаците на истинните Божии служители, между тези признаци споменава пребиваването в пост (2 Кор. 5:5) и молитва (Рим. 12:12). За себе си той свидетелства, че е прекарвал земния си живот в постоянни подвизи, лишения и скърби; той споменава и за тези глад и жажда, на които му се е налагало да се подхвърля по стечение на обстоятелствата, и за доброволния непрестанен пост, с който укротявал и поробвал тялото си (2 Кор. 11:27; 1 Кор. 9:27). Евангелист Лука, описвайки в Деянията съвместното пребиваване на светите Апостоли в Йерусалим, след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето, с Пресветата Дева Богомайка и с други жени, последвали Господа по време на Неговото земно странстване, казва: Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление (Деян. 1:14). От тези думи се вижда, че техните молитви били твърде продължителни, непрестанни, което не е възможно да се извърши без помощта на поста. Такъв бил животът на Апостолите! Такъв бил животът на мъчениците! Такъв бил животът на преподобните! Той бил и е съединение на непрестанната молитва с постоянен пост. Тяхната милост и любов към братята, към обичащите и ненавиждащите ги, била божествена, като превъзхождаща човешкото естество, като че взета от гърдите на Самия Господ. Те не само състрадавали на всички нуждаещи се в техните душевни и телесни потребности, не само прощавали всички оскърбления и най-тежки обиди; те с радост положили душите си за спасението на ближните, за спасението на своите врагове.
Във важните обстоятелства и трудности на живота, преди започването на големи дела, при настъпването на големи скърби Божиите светии усилвали своя пост и молитви. Пример за едното и за другото ни е показал нашият Спасител, нашият Господ Иисус Христос. Преди излизането на проповед и спасението на човечеството Господ се отдалечил в пустинята и там прекарал в пост четиридесет дни и четиридесет нощи. „Той постел – казва блажени Теофилакт, – благоволейки да ни покаже, че постът е велико оръжие и по време на изкушения, и против бесовете. Както увеличаването на храната служи за начало на всеки грях, така и въздържанието служи за начало на всяка добродетел„.
Ръководител в подвига на поста и в подвига против дявола е Дух Свети.
Преди избирането на дванайсетте Апостоли, които били предназначени да уловят вселената в мрежите на вярата и спасението, Господ се изкачил на уединена планина и прекарал в молитва цяла нощ (Лук. 6:12); преди възкресяването на Лазар Господ се обърнал към Отца за благодарност, че е чул неговата молитва. Аз и знаех, казал Той, че Ти винаги Ме слушаш, защото волята на Отца и на Сина е една Божествена воля; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил (Йоан. 11:42). Така и преди избирането на Апостолите Господ нямал нужда от молитва, но се обърнал към молитвата и прекарал в нея цяла нощ, показвайки, по думите на светите отци, чрез Своите действия пример за нашите, показвайки ни, че Бог приема и нашата кратка молитва, но че преди важни случаи и начинания за нас е полезна и необходима особено продължителна и усърдна молитва. Преди страданията и кръстната смърт, на които Господ благоволи да се подчини за изкуплението на човечеството, Той дошъл в Гетсиманската градина, на мястото, където трябвало да стане предателството, явявайки в Себе Си доброволната жертва, принасяна по едната неразделна воля на Отца и Сина. С това Той ни е показал, че трябва да приемаме всяка беда, изпращана ни Свише, като наша неотменна принадлежност, да я приемаме със себеотрицание, с покорност на Божията воля, с вяра във Всемогъщия Бог, за Когото и всичките косми на главата ни са преброени, от Когото не са били скрити костите ми, както е казал пророкът, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата (Пс. 138:15). Господ ни е показал средството, чрез което можем и трябва да укрепяваме немощта на човешкото естество, когато ни връхлитат беди. На учениците, побеждавани от сън, Той заповядал: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41).
За да не обхване човека постигналата го беда, за да не го завладее и погълне, е необходима молитва. По време на изкушения за побеждаването им ни е необходима тази духовна сила, този непоколебим Божествен мир, които дава молитвата.
За побеждаване на сатаната, стремящ се чрез помисли на печал, безнадеждност и отчаяние да разтърси и погуби човека, подхвърлил се на изкушение по Божия воля, за да не оскъднее нашата вяра по време на изкушение, е необходима молитва. Тя ни е необходима, за да можем по време на скръбта да почувстваме, според завещанието на Апостола, всяка радост, кога паднем в разни изкушения (Иак. 1:2).
Благодатно утешение от молитвата може да получи само предочистеният с пост и да го запази може само поддържащият своята чистота с пост.
Примера на Господа са последвали и ще последват истинните Негови раби. Още във Ветхия Завет, воден от Христовия Дух, свети Давид в особено трудни обстоятелства усилвал своя пост и молитви (2 Цар. 12:16; Пс. 34:13). Подобно на него свети пророк Даниил, след като узнал от книгата на пророк Иеремия, че се е изпълнило числото на годините, определени от Бога за пребиваването на пленените иудеи във Вавилон и е настъпило времето за връщането им в Йерусалим, се обърнал с усърдна молитва към Бога за избавление на иудеите, усилвайки молитвата с пост: обърнах, казва той, лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел, и молих се на Господа, моя Бог, и се изповядах (Дан. 9:2, 3, 4).
Състоянието, в което привеждат човека постът и молитвата, е особено подходящо за приемане на Божиите благодеяния и Божествени откровения.
Така милостините, молитвите и постът на Корнилий Стотник са били споменати пред Бога и му доставили велико благо: познаването на Христа. До тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си, разказва за себе си стотникът на Апостол Петър; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха. Това бил Ангел (Деян. 10:30). Така на молещия се и гладен Апостол Петър се явило голямо платнище, спускащо се от небето и изобразяващо езическия свят, приет от Бога във вярата в Христа и за спасение в Христа (Деян. 10:11). Така на Апостолите, когато те служеха на Господа и постеха (Деян. 13:2), Светият Дух открил, че Той е избрал Павел и Варнава за проповядване на християнството на езичниците, заповядал е да ги отделят и да ги изпратят на това служение. Апостолите, като чули по време на молитва и пост заповедта на Светия Дух, преди да я изпълнят, отново прибягват към поста и молитвата, та заповедта, получена със съдействието на пост и молитва, да бъде изпълнена пак с тяхното съдействие. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха (Деян. 13:3), казва написалият Деяния апостолски. На всички е известно с какъв успех се е увенчало служението на Павел и Варнава! То се е увенчало с насаждане на християнството по цялата известна тогава вселена.
Безчислени са доказателствата и примерите за това, че всички Божии угодници се удостояват с Божествени откровения именно тогава, когато чрез пост се отделят от веществото, и с чиста молитва, с оголен ум, незамърсен с никакво мечтание, неразсейван от никаква странична мисъл, застанат в дълбоко благоговение и мир пред невидимия и неведом Бог.
Възлюбени братя!
Познали значението и силата на духовните оръжия – милостинята, поста и молитвата, да побързаме да се препашем с тези оръжия. Да придобием милост, да се облечем в благост, според наставлението и убеждението на Апостола (Кол. 3:12). Отличителна черта на нашия характер, и постоянна черта на нашето поведение да бъде милосърдието. Извън милостта, не можем да търсим правда.
Милостта, произлизаща от повреденото човешко естество, е противна на правдата; милостта, изливаща се от евангелските заповеди, независимо от своето изобилие, се намира в неразривна връзка с Божията правда, служи за неин израз (Пс. 84:11-14; Пс. 88:15). Не само по време на светите пости, установени от светата Църква, да смиряваме телата си с умерена употреба на храна, с определено качество, но и през останалото време да употребяваме храна благоразумно, съобразно с нуждата, за поддържането на телесните сили и здраве.
Подчинили посредством поста тялото на духа, направили нашия дух ангелоподобен по благост, да го окрилим с молитва: нека нашият дух придобие блажения навик бързо и често да се въздига към Бога и да изпросва Божието благословение в нашите начинания, Божията помощ в нашите действия. Тогава няма да закъснеем да видим Бога като свой помощник и управител на нашите действия.
Нещо повече! Издигайки се често с мисълта си към Бога, ние постепенно ще очистим нашия нравствен път от всяко беззаконие, не само грубо, но и тънко, извършвано в помислите и усещанията. Кой, призовавайки Бога на помощ, ще се осмели да Го призове за някакво порочно дело? Кой, представяйки своята молба пред погледа на Царя на царете, преди това няма да се погрижи молбата му да бъде достойна за Царствения и Божествен поглед, проникващ в съкровеността на сърцето и виждащ еднакво ясно всичко видимо и невидимо? Ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни само в това (1 Йоан. 5:14), е казал Апостолът. Кой, ежечасно обръщайки се към Бога, няма да придобие убеждението и усещането, че живее пред очите на Бога, че всевиждащият и вездесъщ Бог вижда всяко негово дело и всяко движение на душата му? Духовното преуспяване на християнина е неизбежно следствие от такова убеждение и усещане. Милосърдният Господ да ни дарува това преуспяване за слава на Неговото име и за наше спасение. Амин.
Св. Игнатий Брянчанинов
„Поучение в петата неделя на Великия пост“
из „Аскетическа проповед“
