Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За много хора, да си го кажем честно, Великият пост е време на трудности и мъка. Статистиките показват, че малък процент от онези, които се самоопределят като православни, спазват Великия пост, и то не всички – стриктно. Защо хората не виждат радостта в Поста? Как някой, който никога не е постил, да започне? Разговаряме с Архиепископa на Берлин и Германия Марк (Арндт) .
– Владико, нашият разговор ще бъде излъчен през Великия пост и това и темата ни днес. Великият пост е особено време, с особени богослу- жения, с различен смисъл. Разбира се, има въздържание и самоограничаване. Но повечето хора днес свързват въздържанието с нещо негативно, мрачно, което може да ги доведе до отчаяние. Ваше Преосвещенство, как човек да спазва поста с радост, а не със скръб?
– Първо ще Ви поправя: постът не е самоограничаване. А точно обратното – той е освобождение. Освобождение от излишните бремена, от излишните тегоби, които всеки човек носи. Той, разбира се, е освобождение от физическото бреме, но е също и свобода от духовното бреме, тъй като ние се опитваме да се освободим от бремето на греха. Великият пост е най-доброто време за това. За нашето спасение, това е време, в което проявяваме особено внимание към духовния ни живот, когато се освобождаваме от бремената на плътта и така духът на човек е свободен да започне духовната борба.
За жалост, не всички миряни имат възможността да посещават богослуженията по време на Великия пост. Но и малкото, които могат да отидат и да чуят молитвите, като се съсредоточат върху тях, като ги усетят, вече са невероятно обогатени. Дори и да не разберат всички думи, фактът, че са ги чули, е до голяма степен важен. Богослуженията през Великия пост са богословски много богати. Те ни водят към разбирането на смисъла на Поста. Светите отци са ни оставали невероятно духовно съкровище – прекрасните богослужения през св. Четиридесетница, пълни с такава богословска мъдрост. Те ни водят към смъртта – към смъртта, която Спасителят ни прие на Кръста заради нас, и към двете форми на смърт, за които можем да кажем, че човек изпитва.
Първо, дадена ни е възможността да се очистим от греховните пластове, покрили съзнанието ни, така че във всеки един момент да имаме готовността да се предадем на Бога, на другия свят. Но също така желаем и смъртта на нашите грехове, умирането на всеки грях и откриването на всичко светло, Божествено и небесно у човека. И ако по този начин разглеждаме Великия пост, то това е време на голяма радост, която можем да изпитаме всеки ден.
Всеки нов ден от Поста ни се дава като време за покаяние. Но също така ние очакваме и Възкресението на всички. Затова и неслучайно ние празнуваме възкресението на човечеството преди Възкресението на Христос. То е станало възможно чрез Възкресението на Спасителя и затова има причинно-следствена връзка: ние празнуваме нашето възкресение седмица преди Възкресение Христово, в неделя на Лазар, чието възкресение ни напомня за нашето бъдещо възкресение.
Ако ние се потопим в съдържанието на богослуженията през времето на Великия пост, то тогава той ще бъде една голяма радост и свобода.
– Ваше Преосвещенство, статистиките в Русия, а и в целия свят, показват, че не много християни спазват Великия пост. Например в Русия само 3% от тези, определящите се за православни християни, спазват Поста – къде по-стриктно, къде по-малко. Явно въздържанието като добродетел не е много популярно. Защо така?
– Това се случва преди всичко заради игнорирането на Поста. Игнориране на значението и формите му. Значението е скрито от онези, които не посещават богослуженията, не вникват в смисъла им, в съдържанието на Поста. За тях Великият пост, в най-добрия случай, се превръща в някакъв вид гимнастика. Говоря за духовната му страна.
Ако говорим за физическия аспект на Поста, хората не постят, защото не разбират, че по време на Поста могат да се освободят от бремето на плътта, от онова, което е напълно ненужно, и да се научат да покоряват материалния свят. Спомнете си, че когато Господ сътвори човека, той го постави за господар над всичко съществуващо, да управлява над природата. А ние днес виждаме колко много, много хора стават роби на материалното и на първо място – на своите страсти. Това включва тези, които не могат да спрат пушенето, не се въздържат от чревоугодие и т.н. Много пъти в живота ни се случва да си мислим, че не можем да преодолеем това или онова. Понеже знам от изповедите, на които съм бил свидетел, колко много хора се борят с някаква страст и си мислят че е невъзможно да я победят.
Когато човек достигне до смисъла на Поста, когато пости, той става толкова щастлив, че не може да живее без него. Грешка е да си мислим, че хората не могат да живеят без разнообразие в храната. Когато бях на Света Гора, моят духовен старец не ядеше нищо в продължение на 40 дни и въпреки това достигна до дълбока старост. Даже изобщо не се хранеше. Пиеше по малко чай и това беше. И знам че това го правят и други хора, може и да не е в продължение на 40 дни при тях, но пак е за някакъв дълъг период от време.
Спомням си една моя енориашка, която бях убедил да пости, как ми благодари на края на Великия пост, казвайки: „Толкова съм щастлива! Толкова съм доволна!“ Та когато човек разбере какво прави и защо го прави, той е способен на големи неща.
Същото се отнася и за молитвата. Когато човек не се моли или се моли само за пет минути, той не може да усети силата на молитвата, не може да усети радостта, която се заражда в него. И така той никога повече няма да се опита да се помоли през целия си живот, освен ако някакво силно желание не го подтикне поне веднъж да помоли истински. Тук има много аспекти, които, за да се видят, изискват простота на сърцето.
Нека ви разкажа една история, която много ме впечатли. В нашата енория имаше няколко гръцки семейства, които идваха при нас, само защото бяхме по стария календарен стил, а не по новия. Единственото, което разбираха от богослужението, беше „Алелуя“ и „На многая лета“, но все пак идваха при нас. И в петък през първата седмица на Великия пост една от гъркините, която вършеше тежък физически труд в една фабрика, ми каза по време на разговор: „Владико, в сряда пих малко вода.“ Понеже не говоря много добре гръцки, си помислих, че не съм я разбрал, и я подканих да повтори. И тя пак каза: „В сряда пих вода“. Зашеметен я попитах: „Искаш да ми кажеш, че не само, че цяла седмица не си яла, но и не си пила вода?“. А тя кратко отвърна: „Разбира се!“. Тази жена, която извършва тежка физическа работа, каза: „Разбира се!“. Тогава достигнах до съзнанието, че хората могат да извършват велики неща, само ако ги желаят истински.
Преди двадесет години започнахме вечерното отслужване на Преждеосвещени литургии през Великия пост. Но Синодът ни реши, че тези, които искат да се причастят, трябва да пазят Евхаристиен пост от полунощ на същия ден, т.е. цял ден пост. Когато обявих това на хората, очаквах, че никой няма да дойде на Литургия. Но дойдоха. Хора, които знаех, че работят в офиси, където се пуши и т.н. Всички бяха постили цял ден, вечерта се изповядаха и после се причастиха със Светите Дарове. И това им носеше така радост! За тези неща може да се говори само от опит. Разбирате ли? Естествено, тези които не опитат това, никога няма да разберат.
Затова си мисля, че проблемът е, че мнозина не са готови да направят първата стъпка. Прескочете потока. Така св. Мария Египетска прескочи река Йордан и от блудница стана светица. Всеки един от нас може да направи същото.
– Съществуват ли някакви аскетични практики, които да помогнат на човек да преодолее колебанията си и да развие желание да „прескочи потока“?
– Най-голямо значение има молитвата. Когато един човек се нагоди към молитвата, той ще бъде готов и за телесния пост. Той ще заобича и оцени това, когато види как умът и духът му се освобождават. Сещам се, например, за окаяните хора, които не могат да спрат пушенето. Тях съветвам за начало да се въздържат през постните дни – понеделник, сряда и петък. Нека така да започнат и да, мнозина успяха да преборят тази страст по този начин.
Същото се отнася и за храната. В манастира ни монасите спазват следното правило: в постни дни те не ядат нищо през деня, само вечерта им се полага по една малка порция. Така човек може да прецени своите възможности, да види какво може или не може да стори.
– Владико, казвате, че този, който спазва поста ревностно, изпитва радост. Следните думи се казват по време на Великия пост:“ Нека започнем поста с радост“. И това и си пожелаваме по време на този период. Напомнете ни, ако обичате, какво означават тези думи.
– Мисля, че се има предвид да се въздържаме от „изпояждане на ближните си“. В една от молитвите преди началото на Поста се казва, че това е най-трудната добродетел, която човек може да придобие. Тези думи значат, че ние използваме духовната си сила през Поста за нашето духовно развитие. За да не стоим на едно място, всеки постен период трябва да е като едно духовно стъпало на стълбата, която води към Христос и към нашето собствено възкресение.
– В молитвата на св. Ефрем Сирин чуваме следните слова: „не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.“ Защо в молитвата се проси освобждение точно от тези грехове? Това все пак не са всички грехове.
– Мисля, че останалите грехове са по някакъв начин свързани с изброените. Ако разгледаме всеки един от изброените грехове поотделно, ще видим, че води към други неща. Например безделието често води човека да изостави своята война с греха, води го до осъждане на ближния, все неща, които следват едно след друго. Може би това са важните неща, които трябва да помним, когато се борим с греха.
– Владико, накрая ще ви помоля да дадете за читателите ни някакви съвети за Великия пост.
– Първо ще им пожелая да изпитат Поста за себе си. Представяте ли си, ако всички християни се опитваха да спазват поста ревностно. Естествено, има болни хора, за които постът не трябва да е строг, доколкото е оправдано и нужно, и не идва от фантазиите или егоистичното желание. Това трябва да се обсъди с духовника.
Всеки от нас трябва да се откаже от нещо скъпо – не е нужно да е храна – за някои това е телевизията, за други – видео игрите и т.н. Пожелавам на всички християни да водят борбата ревностно. Защото без борба, както казват св.Отци, няма победа. Няма лесен начин да постигнем победата, която всички искаме. Затова трябва да се борим.
Също така пожелавам на всички да се обогатят духовно. Тези, които работят и нямат възможност да посещават всички богослужения, бих посъветвал да удвоят дневните си молитви, четенето на духовни неща и по този начин да придобият и те нещо за душата си. Така душата ще бъде обогатена. И така това също е изпълнение на поста.
– Благодаря Ви за всичко. Слава Богу!
източник: pravoslavie.ru
превод: Божин Дончев
