Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Свети Григорий Нисийски казва, че птиците и останалите животни се радват, защото не са словесни, докато на човека, въпреки, че е надарен с разум, тъгата никога не позволява да се радва. Защото, казва той, ние не сме се удостоили и да познаем благословението, което сме изгубили. Затова природата ни учи да тъгуваме, защото животът, като място на изгнание, в което царува грехът, е пълен с болка и страдания.
Думи като тези можем да прочетем в излезлата наскоро на книжния пазар новата книга „Победената тъга“ , представяща различен поглед към унинието и депресията, с които всеки от нас се сблъсква през различни етапи от живота си. Един дълбинен разрез на тези душевни преживявания от позицията на аскетичния опит на светите отци и църковни учители.
Техните наставления ни помагат да открием смисъла на преживяването, насочват ни към преодоляването на самодостатъчността и егоизма, на самосъжалението и недоволството. Подкрепят ни по пътя на откриването на радостта като един от даровете на общението в Светия Дух.
Представяме ви няколко от духовните слова, включени в книгата…
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Безнадеждност! Ти си отричане от всичко – отричане от надеждата, отричане от небето, отричане от Твореца на света, ти си равна на безбожието. Ти отричаш Божия промисъл и всемогъщество и отхвърляш съществуването на Спасителя и Изкупителя на намиращите се в скърби. Където влезеш, оттам прогонваш надеждата, на която се крепи светът. Твоето дело е погибел, а изпращането ти – унищожение. Ти плашиш смелите по природа, вселяваш страх у доблестните по природа, правиш мъжествените плахи, неустрашимите – боязливи, лишаваш от смелост храбрите воини, унижаваш смелите борци за отечеството и свободата, сломяваш подвизаващите се за добродетелта и истината, правиш уморени и уплашени страдащите за прав-дата, честта, добротата и знанието, предавайки ги в робство на враговете.
(…)
Страхливият човек е оставил надеждата – котвата на спасението и сам се е предал на безнадеждност!
Свети Нектарий Егински († 1920)
Към Господа на Небесата
* * *
БЛАГОДАТТА СЕ ВРЪЩА В ДУШАТА ПОСТЕПЕННО
Да не се смущаваме, когато се намерим в тъмнина. Имам предвид онази особена тъмнина, в която душата понякога, като сред вълни, изнемогва. Независимо какво прави човек, чете ли Свещеното Писание, или изпълнява правилото, една тъмнина се сменя с друга.
Намирайки се в такова състояние, човек оставя своето занятие и много често не е в състояние и да се докосне до него. Този час е изпълнен с отчаяние и страх – душата изцяло отхвърля надеждата и вярата в Бога и цялата се изпълва със съмнение и страх.
Впрочем Бог не оставя душата за дълго в такова състояние, но бързо го прекратява (Вж.: 1 Кор. 10:13).
Съветвам те следното: ако нямаш сила да се владееш и паднеш на колене за молитва, завий се презглава с мантията и спи, докато не отмине този час на тъмнина. Само не излизай от килията.
На това изкушение се подлагат най-вече онези, които се стремят към трезвение, и които търсят утехата на вярата по този път. Затова в този час най-силно ги мъчи и угнетява колебанието на ума. То често е съпътствано от хулни помисли и човек понякога започва да се съмнява във Възкресението и във всичко останало, за което е по-добре да не говорим.
Блажен е онзи, който претърпи това, без да напуска килията. Между другото, тази борба не свършва за един час и благодатта не се вселява в душата изведнъж, а постепенно. Едното сменя другото – изкушението и утехата.
Свети Исаак Сириец († VІІ век)
Глави за деятелния живот
* * *
ДУШЕВНА СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА
Колко пъти вече осъзнаваш задължението, което ти налага съвестта – дълга да останеш с Бога, без да поставяш нищо и никого над Него? Може би съзнанието за това задължение никога не те е оставяло. Нека то непрестанно присъства в тебе, защото, в края на краищата, това е нашата истинска цел. Когато сме с Господа и Господ е с нас – тогава всичко е озарено от светлина. Когато се вдигнат пердетата и слънцето заблести, стаята се изпълва със светлина. Ако сложиш перде на един прозорец, ще стане по-тъмно, а когато сложиш на всички прозорци, в стаята ще бъде пълен мрак. Така е и с душата. Когато тя е обърната към Бога с всички свои сили и чувства, всичко е светло, радостно и смирено. Впрочем, когато насочиш вниманието и чувството си към нещо друго, светлината намалява. Колкото повече са нещата, които обсебват душата, толкова по-голяма тъмнина я обзема и накрая може да настъпи пълен мрак. Той идва не толкова от помислите, колкото от чувствата. От друга страна, мракът не настъпва в същия момент, в който ни обземат чувствата, както е при непрестанната, страстна връзка с някой обект. Впрочем, очевидно е, че от вършенето на грехове на дело настъпва най-страшната тъмнина.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
* * *
НЕ ТЪРСЕТЕ ВЪНШНИ ПРИЧИНИ
Понякога на онзи, който е обзет от тъга, му се струва, че би му било по-лесно да вдигне ръка срещу себе си, или да бъде лишен от всяко чувство и дори от съзнание, отколкото да продължи да пребивава в това неописуемо мъчително състояние на ума. От такова състояние би трябвало да излезем колкото е възможно по-бързо. Не забравяй, че духът на тъгата ражда всяко зло. От него произлизат хиляди други изкушения: безпокойство, гняв, осъждане, ропот срещу собствения живот, хулни помисли, постоянно сменяне на мястото. Душата, намираща се в такова състояние, избягва хората, вярвайки, че те са източник на това нещастие, а не разбира, че причината за нейната болест е в самата нея.
Свети Серафим Саровски († 1833)
