Начало / история / Кой е Захарий Зограф…

Кой е Захарий Зограф…

Захарий Зограф е един от най-известните български иконописци, емблематична фигура  за периода на Българското възраждане – иконописец, общественик, творец, сочен за основоположник на светската живопис у нас.

Захарий Зограф е представител на Самоковската художествена школа, основател на която е неговият баща Христо Димитров. Христо Зографа учи иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия си син Димитър. През 1819 г. Христо Димитров умира и младият Захарий се учи от своя брат Димитър Христов .

Захарий Христов е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а наскоро бе открит и един в Леденик. Творчеството на самоковския зограф е определяно от изследователите на българското изкуство като преход от църковна към светската живопис.

Сведения за първите прояви на младия Захарий намираме в бележника на брат му, където е записано, че на 15 октомври 1831 г. са започнали да работят заедно. От 1827 г. той е ученик на Неофит Рилски, впоследствие – и негов близък приятел. Младият иконописец приема своя учител като духовен наставник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник. През 1838 г. Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Върху платно изобразява своя учител Неофит Рилски, като го представя седнал зад маса, отрупана с книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. По това време Захарий Зограф започва да взема уроци и от пътуващи за Цариград френски художници. В продължение на месеци в Пловдив рисува анатомични рисунки, гравюри на антични скулптури, барокови или рококо орнаменти.

Едни от първите творби на Захарий Зограф са иконите в пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската „Св. Богородица“. От този период датират и автопортретът му с четка, портретът на снаха му Християния и един акварелен портрет на момиче. Захарий Зограф бързо се утвърждава като добър иконописец и получава много предложения за работа. Той прави стенописите на Бачковския (1840–1841г.), Рилския (1844г.), Троянския (1848г.) и Преображенския (1849г.) манастир. Автор е и на олтарните икони в параклиса на Зографския манастир (1852г.), които са последните подписани от него творби.

През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия светогорски манастир – Великата Лавра на св.Атанасий. Монасите канят художниците Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. За  Света гора Атон вместо тях заминава Захарий. Той остава в Атон 17 месеца и за една година изписва външния притвор на храма. Негови икони могат да се видят и в Карея на Света гора, както и в редица църкви и манастири: в Плаковския и Долнобешовишкия манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и др.

През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, Захарий се заразява от жената на брат си Християния и умира на 14 юни 1853 година.

В своите творби Захарий Зограф започва да се отклонява от иконописния канон, стреми се към реалистичност на изображенията. Характерно за стил му е изобразяването в композициите на светските лица, съвременници на автора. През 1840–1841 г. Захарий изписва стенописите в наоса и в притвора на църквата „Свети Никола“ и откритата нартика на храма „Св. Архангели“ в Бачковския манастир. В голямата стенописна композиция „Страшният съд“, под откритата нартика (преддверие), сред грешниците в ада той поставил и български чорбаджии от Пловдив, заедно с жените им. Редом с портретите на игумена Матей и проигумена Агапий, Захарий Зограф нарисувал и своя автопортрет.

Като главен зограф на църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир, Захарий поставя надписа над входа на църквата, който гласи: „Изографиса с ръката си Захарий Христов, иконописец от Самоков“. Тук той прави портрети на ктитори, изографисва ликовете на български, сръбски и руски светци. Тук за първи път изобразява композицията „Колелото на живота“, която отразява кръговрата и преходността на земното човешко съществуване. За първи път рисува и светите братя Кирил и Методий. В „Страшния съд“ отново изобразява свои съвременници. Тук той оставя един от автопортретите си.

Стенописи в Преображенския манастир, също дело на Захарий Зограф, до голяма степен повтарят тези от Троянския манастир. И там наред с ликовете на славянските просветители св. Кирил и св. Методий, Захарий Зограф рисува и автопортрет. В голямата сцена „Страшният съд“ грешниците са изобразени в съвременни костюми, а врачките и лечителките – в народна носия. Освен това Захари Зограф изписва в първия регистър на светците почти всички български светци – св. Михаил (Борис), цар български, св. Теодосий Търновски, св. Гавраил Лесновски, св. Йоаким Сарандапорски  (Осоговски), св. Параскева Търновска, св. св. Кирил и Методий, св. Иван Владимир,цар български, и други.

Изследователите смятат творчеството на Захарий Зограф за първа проява на навлизане на светската живопис в България. Днес името му е емблема на националното ни Възраждане. Но от друга страна творчеството му е остро критикувано – епископ Порфирий Успенски пише, че стенописите във Великата Лавра „оскърбяват естетическия вкус“. Захарий Зограф е критикуван от Църквата за това, че проправя път на светско изкуство, в което изпъква личността на професионалния художник, мразен от редица свои съвременници, които смело изписва сред грешниците в ада.

Кой е Захарий Зограф – един от най-големите български зографи или самонадеян художник…

Текст: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Изследване на археолога Александра Петрова повдига въпроси около Болярската църква във Враца

Изследване на археолога Александра Петрова от Врачанския исторически музей повдига въпроси около сградата, известна като ...