Начало / Uncategorized / Запътил съм се към небето и много ми се ще да стигна

Запътил съм се към небето и много ми се ще да стигна

„Добротолюбие“ има нова рубрика – „За Православието и хората“. В нея всеки месец ще ви срещаме с православни християни, вплели вярата си в Бога в своето ежедневие като упование и послания.  Надяваме се така да покажем, че християнският начин на живот не само не противоречи на времето, в което живеем, но, напротив, помага ни да реализираме нашия потенциал и да откриваме все повече и повече красотата на света около нас.

Първият ни участник е един млад, много талантлив и забавен актьор и режисьор. Роден в Стара Загора преди 28 години, вече има десетки успешни изяви на сцената, няколко заснети филма, а е и създател на моноспектаклите „RED” (по Ерик Богосян), “RED 2”, както и на „Прелюдия към изгубената душа“ (по разказа на Н. В. Гогол „Записки на един луд“).  Освен на сцената, той работи със страст и в областта на професионалната фотография, като публикува заснетия свой поглед върху действителността и на страница във Фейсбук. Той обича хората и театъра, много ги обича. Подтикнат именно от тази си любов, миналия месец проведе и семинар на тема „Технология на успеха“ в опит да запознае хората с театъра и актьорското майсторство, да ги подтикне към изява и реализация. Той е човек, който в живота си твори удивителни истории, разказвани често от познаващите го; човек, който превръща деня в усмивка. Това е Радослав Йорданов.

За Православието и театъра

– Здравей, Радо! Бихме искали като за начало да ти благодарим, че се съгласи да станеш първият наш участник в тази нова рубрика на „Добротолюбие“. С нея се надяваме, че ще успеем да докажем, че Православието и животът в 21 век са две напълно съвместими неща.

Нека върнем малко времето назад. Ще ни разкажеш ли за себе си? Откъде идваш, накъде си решил да се запътиш, разбира се, кога осъзна, че искаш да поемеш по пътя на Православието?

12987941_1739298956314826_453127381_n– Преди всичко искам и аз да ви благодаря, че избрахте мен за първи участник в новата ви рубрика.

Идвам от небето и натам съм се запътил, много ми се ще да стигна. Реших, че Православието е моят път преди около 3 години. Преди това се лутах във всякакви секти и шарлатанства, вероучения и басни. Започнах да чета светите отци и един ден нещо просто стана с мен, не мога да го опиша. На някои може да им прозвучи патетично, но както Господ изцери слепородения, и аз така се почувствах. Дни на ред не можех да спра да плача, не знаех къде се намирам, на небето ли, на земята ли… имах чувството че не стъпвам по земята. Неописуемо. Сякаш в сърцето ми се изливаха водопади от неземна радост. Това е. Тогава реших, че това е моят път и малко по–късно започна войната, дето не е срещу плът и кръв.

– А защо точно Православието? Живеем във век, в който неща като йогата, източните учения и различните мистични преживявания са на особена почит. Кое те накара да разграничиш Православието от всичко останало и да го приемеш?

– Бил съм и на йога, и на мистични усещания, и на упражнения за хипервентилация, и каквото си искаш още! Нищо от това не може да се сравни и с една стотна от стотната на светата Евхаристия! За живота в светите Тайнства няма да отварям и дума. Неизказано! По–хубаво нещо от това да постиш, да се изповядаш и после да се причастиш няма! Просто няма! Йогата какво ти дава? Чекнеш се да правиш асани, за да докажеш някому, че можеш да стоиш на два пръста? Светите старци с три пръста до Бог са стигнали (В името на Отца и Сина и Светия Дух). Кому е нужна йога! Рейки! Иди поплувай, по–интересно е, по–тонизиращо, по–вълнуващо, всичко е по! Тъжно ми е за хората, дето тънат в тази заблуда, страшно тъжно ми е.

До Православието ме накараха да стигна доста неща. Ще кажа едно: най–мразя да ме лъжат и като усетих как тия всички „вероучения“ представляват само басни, съшити с бели конци, а светите отци са единствените, които говорят Истината, се преобразих. Вътрешно разбира се. Чудех се как може двайсет и пет години да тъна в някаква лепкава мъгла от взаимноизключващи се глупости, при положение че съм кръстен в Православието още като бебе! Това ме мотивира да узная Истината с още по–голяма жажда от преди, подейства ми като катализатор едновременно и като мехлем (за душата… пък и плътта). В началото беше голяма буря, после дойдоха Тайнствата, после нещата започнаха да се избистрят… и така до сега.

– Ще споделиш ли с нас какво си учил и каква е твоята професия в момента? Съвсем накратко, как минава твоето ежедневие?

– Завършил съм НАТФИЗ „К.Сарафов“ с актьорско майсторство за драматичен театър – бакалавър, и после Киевския университет за театър, кино и телевизия „К.Карий“ с филмова режисура – млад специалист. В момента не знам каква ми е професията. Играя представления, фотографирам и се опитвам да помагам на хората около себе си с каквото мога от опита си. Денят ми минава изключително динамично, а понякога дори не излизам от стаята си. Работя поне 10 часа, ако не съм в планината, всичко е работа.

– Защо избра актьорството и режисурата?

– Щото съм прост! Трябваше да стана композитор или ядрен физик. Сега ме яд. Шегувам се. Много си обичам професията, всичко свързано с нея ми е страшно интересно. Лошото е, че хората забравиха каноните, забравиха изкуството и се втурнаха да повтарят западния модел само и само да печелят пари. Всичко се превърна в стока. Действителността някак си те принуждава да гледаш на творчеството си не като обект на изкуството, а като стока, която се продава, за да те облече и нахрани! Това ме убива! Ми какво… ще ходя гол и бос!

 – Какво означава да си добър актьор и режисьор?

– Да не те мързи да мислиш, поне докато това все още е легално! Да познаваш каноните на професията и да плетеш нишките на своите мисли в изкуството, което сътворяваш. Да пленяваш хората с доброто и мистериозно вещество на твоята душевна химия. Това е акт на творчество. Човек твори, измисля, съзижда своите интереси, въплътени в персонажите на постановките, филмите, сценариите, които гради. Фелини казва: „Това, което не можехме да реализираме поради липсата на парите, с които Холивуд разполага, трябваше да наваксваме със своето въображение.“ Ето пример за добър режисьор. А за пример за добър актьор и режисьор ще посоча Чаплин и ще замълча.

– Какво ти беше отношението към актьорството и режисурата преди да станеш православен и след това? Какво за тебе са тези две неща?

– Мисля, че сега гледам, или поне се опитвам да гледам, малко по–благородно на нещата. И със сигурност има доста неща, в които не бих се навил да участвам. Иначе професията и Православието са ми трудни да ги съчетавам, честно. Постоянно си казвам, че така не биха направили светите отци… това ли би казал Христос… И това ме спира за доста неща. Някои хора, които ме познават по-отдавна, започнаха да ме гледат подозрително, понеже съм бил станал набожен и, видите ли, съм качвал разни статии на светите отци във Фейсбук. Представи си! Все едно проповядвам радикален ислям! Абе, хората сме много объркани и това си е.  От друга страна, се запознавам със смайващо интересни нови хора!  И си прекарвам чудничко на неделната емисия Божии новини, без които не мога! Новини, в които съпреживяваме изкуплението на света.

– Може ли според теб да се намери връзка между актьорското майсторство и вярата? А режисурата някъде между тях ли е? Трудно ли се съчетават? Разкажи ни повече за тези неща, защото съм убеден, че мнозина от читателите са си задавали подобни въпроси.

– Ох, това е пространна тема. Не мога да говоря за колегите, но мога да говоря за себе си. Затова ще дам пример с макро фотографията, която просто обожавам. Наблюдавам Божиите творения отблизо и понякога направо ми спира дъхът! Как е сътворено всичко! Пред мен се разлиства книгата на живота, както казва свети Игнатий Брянчаниннов! Понякога стоя и глупея от възхита пред Божието творение и… и просто немея. Не знам какво да кажа… благодат… и изобщо – какви думи трябва да има човек, за да изкаже подобно нещо! Как да се съчетаят нещата с професията! Голям ум трябва да си, за да можеш да правиш нещата както Господ, но и колкото и да си голям, една муха не можеш да направиш! Е, каквото е благословено, това правя, опитвам се поне да не вредя, и това не мога. Какво мога? Нищо! Прашинка, днеска ме има, утре ме няма! Имаме учението на Христа, имаме светите отци, които ни го разясняват не само на думи, а с живота си! Представете си, че е координатна система. Аз правя така: използвам го като плака, като филтър, слагам го пред очите си и гледам през него. Ако нещата отвъд са издържани, може да ги приема, ако не – не може! Не може да служиш на двама господари.

– Тъй като ти си един млад човек, и то човек на изкуството, много би ни било интересно да споделиш гледището си по отношение на изкуството в 21. век. Днес забелязваме много хора на твоята възраст да се увличат много повече от киното, отколкото от театъра. Като че ли неща като литература, театър и изобразително изкуство остават на заден план. На какво се дължи това?

– Честно да ти кажа, никога не съм смятал, че съм се родил в правилната епоха. Не знам защо, не мога да приема света такъв, какъвто е. Виждам, че и много други хора не могат, затова искам да живея в православния свят. Изкуство в 21. век няма много, има много стоки. Това колко струва, онова колко струва! В България съм виждал пленителни творци, които правят неща, които са безценни, а на тях е залепен етикет с двуцифрено число! Междувременно някой хвърля табли със салфетки, струващи трицифрени суми… или си тика силикон където му падне за луди пари… Виж текстовете на музиката! Виж самата музика – ако има поне един музикален инструмент из нея, пак добре.  Киното е конвейер за пари, който използва филмите като стока, от която печели. Това си е измислено, след обединяването на киностудиите в Холивуд. Сега в България театърът е залят с представления със същата цел. Това е и в целия свят. Литературата остава на заден план, понеже хората свикват с движещата се картинка, която профанизира и опростява хода  на мисълта на наблюдателя. Би било другояче, ако у нас не се беше образувал картел, който притежава всеки киносалон с цел да бълва американски тъпотии. От Запад идват едни и същи буламачи, в които просто няма нищо, освен едни празни ефекти и великите подвизи на някой супергерой, описани в безидеен, често бездарен сценарий! Обаче, понеже има гръм и трясък, това е велико! Хляб и зрелища! Да си видял някой да пресъздава каквато и да е свръхестествена сцена по адекватен начин? Пусни си филма Ной (”Noah” 2014) и виж как са направили потопа! Кошмар! Нищо общо с реалността! После що сме прости. Ами щото вярваме на ей такива глупости от общ характер! Филми за великото смирение на Хел Бой, който идва да спаси света… съвсем ни взеха за мезе.

Единственият начин да видиш някой стойностен филм е или да отидеш на някой фестивал, или да се запознаваш с независимата кинематография от афишите на чуждестранните фестивали. Как се набавят филми от там – мнооого трудно.

Да отидеш на акустичен концерт. Да си намериш стойностна книга, с която да се усамотиш. Слава Богу, скъпоценни неща има, макар и страшно малко, но това ги прави безценни. Зависи какви са ти ценностите.

Ох… Искам да си говорим за посещението на Светата Троица у Авраам при дъбравата Мамре! Ето това ми е интересно! Това е изкуство! А! Нали ме питаш как връзвам режисурата с Православието. В режисурата има едно нещо, което се нарича действен анализ. Леле, не мога да ти опиша колко е полезно това, за  да си представиш някои събития от Библията. Или държанието, психофизиката на фарисеите например. И с помощта на тълкуванията… неизказано! Ето това е способността да можеш да вникнеш в една ситуация и да я разплетеш, като корда, оплетена по неразплетим начин – който е ходил за риба, разбира този пример (смее се). Страшно интересно ми е, понеже участват всички сетива, а не само зрението и слухът! И мога да си представя нещата много по–пълно и картинно, отколкото в който и да е филм, надявайки се Господ да разяснява събитията в главата ми.

– Е, след толкова много театър, предстоят ли ти скоро нови представления? Може би нашите читатели биха били заинтригувани да те видят в действие!

– Всъщност, съвсем скоро! Следващото ми представление, „Прелюдия към изгубената душа“ по разказа „Записки на един луд“ от гениалния Н.В.Гогол, ще бъде на 19.04 от 21 часа в Студио 5, София. Всеки е добре дошъл! Повече информация за събитието има и във Фейсбук тук. Що се отнася до следващия месец… предстои голяма изненада!

– Определено ни заинтригува! Какво ще е твоето пожелание за читателите ни?

– Всички техни трудове да бъдат увенчани с успех за обща полза и лично благоденствие и душеспасение! Да имат молитвите на светите отци! Да имат смирението на Пресветата Майка! Да се държат здраво за Христа! За всичко да благодарят, на всичко да се радват, непрестанно да се молят! Никога да не падат духом! Да бдят и да не се прелъстяват! Божият закон да бъде за всички по–ценен от хиляда късове злато и сребро! Да пазят заповедите и да плуват в блаженствата! Да не отстъпват от тайнствата! Да бъдат спасени! Амин, амин!

С Радослав Йорданов разговаря Асен Андонов.

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се навършват 785 г. от провъзгласяването на Търновската патриаршия

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата ...