Начало / Коментар / За думите, расото и бурката…

За думите, расото и бурката…

Трудоемко би било някой да се наеме и опише подробно цялата ситуация в страната, а и около нея, в момента. Бежанци, които вървят към границата ни с надеждата да успеят някак си да влязат в Европейския съюз. Наши бабаити, които пък стоят на границата и не пускат никого от тях, а мигрантите са си платили доста, на каналджиите. И полемики с повод носенето на бурки от жени, родени и израснали в страна, в която бурката е непозната, далечна, чужда традиция и няма защо да бъде натрапвана.

Чуваме вести за сблъсъци с бежанци, сълзотворен газ и ранени полицаи на границата на наша съседка, в която напрежението вътре в страната също расте. Масово хората и в България са против бежанците, поне такива са моите наблюдения. Страхуват се от тях, нямат доверие дори на властите (там, където ги има) и решават сами да се „борят“ с тях. Така, както те го разбират. Защото виждат в бежанците носители на нетрадиционни за нас религия и ценности. Особено на фона на съдебните дела за проповядване на радикален ислям в Пазарджишко. Така, заедно с проблема с бежанците и залавянето им, естествено се стигна и до друга тема, също така гореща – носенето на бурки.

Идеята за забраната на бурките дойде в петък от главния прокурор Сотир Цацаров и бе подкрепена на два пъти през следващите дни от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева. Идеята получи и широк обществен отзвук – „предизвика вълна от реакции, кресливи тв репортажи и задочни дебати по студиата и социалните мрежи по темата трябва ли носенето на бурка да бъде забранено“. Миглена Кунева изрази и мнението, че българите са „толерантни и достатъчно отворен народ, но има ситуации, в които трябва да преценим всяка наша стъпка през безопасност и през интеграция. И за двете неща смятам, че в момента трябва да си даваме сметка и да направим всичко възможно те да се случат – и да сме безопасно общество, и да имаме добра интеграция“, каза вицепремиерът.

Главният прокурор пък  свърза бурката с нещо опасно, като заяви, че „традиционният ислям не е войнстващ“ и призова към темата да се подхожда внимателно, за да не се накърнят религиозни чувства. Вчера пък стана ясно, че кметът на Пазарджик Тодор Попов иска въвеждането на глоба от 500 лв. за влизане с бурка в училище или в болница. Той внесе поправка в Наредбата за обществения ред, която забранява в държавни и общински институции да се ходи с покрито лице. Повторното нарушение ще се наказва с 1000 лв. „Не можем да гарантираме сигурността на хората, ако не се вижда кой влиза в сградите“, мотивира се Попов пред медиите. Общинарите ще гласуват проекта на 28 април.

Хората в пазарджишкия ромски квартал, любители и носители на чуждоземното облекло, нормално и очаквано не се съгласиха с намеренията да се въведе забрана за носене на бурки. Пред репортер на Нова телевизия представител на мюсюлманска общност в Пазарджик заяви, че всички местни вече бойкотират медиите. „Те отказват да застанат пред всякакви телевизии, защото нещата, които казват, постоянно се преекспонират“, поясни той.

Дали се преекспонират не е ясно, но едно изказване в същия този репортаж на мен лично ми направи впечатление. Една от жените, облечена в бурка (фередже), заяви, че според нея е редно „попът да си хвърли расото, щом искат от тях да махнат бурките“. Това, разбира се, е реплика на само една жена, чийто навици за дълбочинно мислене можем да поставим под съмнение. Тук обаче се забелязва зародиш на нещо важно, което не е добре да отминаваме с лека ръка: сравняването и противопоставянето с православните християни. По принцип това противопоставяне не е нехарактерно за мюсюлманската общност у нас, като по-особена черта това е на ромите, а причините за пораждането му са чисто политически.

Неколкократно през последните години политици са в основата на противопоставяния и дори сблъсъци на верска (но всъщност – на политическа) основа. Помним как при протестите около софийската джамия от преди години накараха не един българин, изповядващ исляма, да каже, че щом на православните им пречи пеенето на имама, то на тях пък им пречи биенето на камбаната – същото противопоставяне, като в думите „попът да си хвърли расото, щом искат от тях да махнат бурките“ откриваме тук. Като „опорни точки“, спуснати от някого, който цели противопоставяне, разделяне, вражда и в крайна сметка – хем подмяна на традиционния за България ислям, хем разединено общество, което се управлява без проблем.

Че бурките не са традиционни за нашата географска ширина, че са подмяна на исляма в България, е повече от ясно – добре знаем как са ходили и ходят българските мюсюлманки и те никога не са били с бурки. Изказвания от този тип – „Ще си сваля бурката, ако попа си свали расото“, са не само неадекватни, но и не водят до нищо хубаво. Нека да е ясно. Особено в ситуации като днешните.

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: в-к Стандарт

За Ангел Карадаков

Виж още

Коренът на истинското обновяване и духовност е в свободата, в любовта и в истината

„Човек с нов духовен облик“[1] – този израз все по-често се среща в изказванията на ...