Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Митрополит Антоний Сурожки ни разказва една история, а примерите за нас в нея са два – дълбочината на покаянието и изправянето, но и отношението към паднал свещеник:
„Помня един случай, който ме потресе. При нас, в малкия храм в Париж, идваше един свещеник, който никога не служеше, защото пиянстваше тежко.
Той идваше в храма в дълбоко покаяние, със съкрушено сърце; аз го подбутвах в ъгъла и заставах пред него, за да може, ако той падне, да падне върху мен и никой да не забележи това.
А после в един момент, във времето на немската окупация, арестуваха нашия енорийски свещеник и го замениха точно с този, който обикновено не можеше да служи, защото не беше трезвен. И ето, той се опомни и започна да служи; и служеше със сълзи, с дълбочина, която поразяваше нашите души.
Веднъж отидох при него на изповед, открих му душата си, а той стоя до мен и плака за мен – плака не с пияни сълзи, а със сълзи на състрадание и разбиране.
Когато завърших изповедта си, той ми каза: „Ти знаеш що за човек съм; не съм достоен нито да слушам изповедта ти, нито да ти давам съвет. Но ти си млад, целият ти живот предстои, опомни се, не ставай, какъвто аз станах; и за това ще ти кажа какво Христос би ти казал – от Евангелието…”. И той ми цитира няколко думи на Спасителя Христа.
Това бе една от най-покъртителните изповеди, които съм преживявал. Този човек достигна до дъното в своето покаяние и от тези дълбини успя да породи у мен покаяние, можа да даде съвет – съвет, взет от неговия собствен трагичен живот, но осветен от словата и учението на Христос.“
източник: uoj.org.ua
превод: Нели Иванова
