Начало / Интереси / беседи / Деца, какво е бракът?

Деца, какво е бракът?

Протопрезвитер Николай Лудовикос:

Веднъж няколко младежи ме попитаха, както и моите студенти постоянно ме питат, за предбрачните връзки. Младите хора имат проблем по въпроса с предбрачните връзки и когато ме питат, им отговарям така:

– Деца, какво е бракът? Бракът е да отнесеш естествената си връзка в Църквата, за да бъде благословена. С други думи, бракът прилича на това да вземеш една просфора (питка, от която се прави св. Причастие, бел. р.) и да я занесеш в църквата, за да се благослови и да стане Тяло и Кръв Христови. Затова до времето на османското владичество бракът в Църквата винаги се извършвал по време на светата Литургия. Извършвал се тогава, защото е евхаристийно тайнство. Бракът, тази естествена връзка, прилича, както казахме, на просфората, която вземаш и занасяш в църквата, за да може свещеникът да призове благодатта на Светия Дух и да я направи Тяло и Кръв Христови, да стане това претворяване. Това е надеждата. Затова бракът е тайнство, дори сред първите тайнства на Църквата. В текстове от първи век виждаме, че бракът се извършва с благословение от епископа, независимо че според някои последованието се е появило много по-късно. Виждал съм лично в текстовете на автори от първите векове, че бракът става чрез епископско благословение. Едно парче хляб сядаш да ядеш и призоваваш Божието благословение, а ще започнеш живота си така – без благословение? Тези неща не стават така.

Попитах тези млади хора:

– Пиеш ли по пътя от виното, което носиш сутринта на светата Литургия и ядеш ли от просфората, преди да стигнеш?

– Не! – отговориха ми те.

– А си гладен и жаден. По правило така ходим на света Литургия, гладни и жадни. И въпреки това не ядеш от просфората по пътя. Срам те е да ядеш от нея, защото, ако го направиш и я занесеш така на свещеника, когато му кажеш: „Отче, донесох тук това парче и малко вино“, той ще ти отговори: „Благодаря ти, че ги донесе, но те вече не стават за това, за което си ги донесъл!“

Разбирате ли какво казвам? Разбира се, един далновиден студенти ме попита:

– Какво става, г-н професоре, когато ми прилошее и припадна по пътя от глад?

В Църквата има икономия, но тя не се прилага предварително, а винаги след това. Не можем да кажем, че ще приложим икономия предварително. Нужно е внимание. Това преди всичко е евхаристийно (благодарствено) тайнство.

Веднъж посетих един православен лагер за девойки и пак ме попитаха за същото, а аз им казах: „Добре, гладуваме, но се нуждаем от освещение. Ако изпразниш целия съд с водата, която имаш, как ще се извърши водосветът?“ С други думи, когато стигнеш до единствената връзка, която искаш да имаш, и тогава потърсиш Божието благословение, вече нямаш какво да донесеш, разлял си водата по всички цветя, които си срещал по пътя. Бог взема естествената сила и я освещава, но ако нямаш какво да дадеш…? Любовта на хората има определени граници. Тя е като чашата с вода, не е неизчерпаема – да разливаш тук, да разливаш там… Накрая няма да имаш нищо.

Идват млади девойки и ми казват: „Не можем да се обикнем. Нямаме любов.“ Да ви кажа искрено, не мога да си представя подобно нещо. Човек изсъхва от това пропиляване на сили и иска да обикне, но не може, не му е останала сила. Нужно е внимание, защото свободата, която децата днес искат и получават, може да бъде такова пропиляване на сили. И така свободата става самоубийство. Това го казва Достоевски. Въпросът не е в свободата; тя е средство за постигане на целта, а целта е моята пълнота. Какво да правя със свободата? Свободата трябва да има смисъл, трябва да води някъде, да ти дава някакъв плод, в противен случай е самоубийство.

Автор: Протопрезвитер Николай Лудовикос

Из „Беседи“ Том I, издава „Омофор“, Фондация „Покров Богородичен“

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовното охлаждане

Често се случва хората да преминават през така нареченото духовно охлаждане в своя живот, охлаждане ...