Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Години след първото внасяне на законопроект за регулиране на кремацията в Кипър, в четвъртък кипърският парламент прие закона.
Според него хората, които искат да бъдат кремирани след смъртта си, трябва да регистрират това свое желание приживе, а не да оставят решаването на въпроса на своите близки. За да бъде валидно искането, човекът трябва изрично да посочи, че това предпочитание е негово изключително право.
Новият закон, приет от парламента на Кипър, регламентира процедурите за кремация, както и лицензирането и работата на крематориумите и погребалните агенции.
Вариантът за кремация след смъртта е особено популярна сред чужденците, живеещи на острова, и има и чисто практически съображения, като липсата на гробищни места и високата цена на репатриране на тялото. Кипър и Малта в момента са единствените членове на ЕС без крематориуми.
Председателят на парламентарната комисия на външните работи Янос Ламарис каза пред медиите, че законът се отнася до въпрос, който не е лесно да бъде обсъждан в едно затворено общество със свои определени порядки. Но Комисията е одобрила последния текст на закона с мнозинство, като е взела предвид всички критични мнения и е преразгледала голяма част от проектозакона, така че да се позволи тленните останки на един починал да бъдат изгорени, само ако самият човек изрично е заявил това си право преди смъртта си.
Още през март 2013 година Св. Синод на Кипърската православна църква излезе с официална позиция срещу поощряването на законопроектите, свързани с изгарянето на мъртви. Тогава митрополитът на Пафос заяви, че позицията на Църквата не може да бъде определена като напълно против подобно решение, тъй като въпросът не е догматичен, „защото Бог може да възкреси мъртвите и от пепелта през Второто Си пришествие“. Но на избралите кремация след смъртта си не може да бъде извършено опело, както е според църковната традиция, уточни митрополитът на Пафос.
Сега, след приемането на закона, приемащ кремацията в Кипър, архиепископът на Кипърската църква Хризостом излезе със свое становище. В него той казва: „Всеки има правото на демократичен избор, но и Църквата има демократично право. Ако някой не уважава тялото си, което е храм на Светия Дух, и пожелае след смъртта си да изгори, смятам, че имаме това право, но и задължение да не извършим опело. Категорично заявявам, че няма да извършваме опело, ако предварително знаем за решение за кремация, особено в случай, че самият човек е поискал да бъде изгорен“, заяви архиепископ Хризостом. Архиепископ Хризостом подчерта, че Бог е всемилостив, но „е редно да се уважава това, което Бог е дал. Ние сме дом на Светия Дух, Той е в нас“. „Трябва да пазим не само духа си, но и тялото си“, завърши той.
По новината работиха: Асен Андонов и Ангел Карадаков
