Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Публикуваме първото поучение на отец Ефрем от Св. Гора, то е от книгата „Изкуството на спасението“, която стана квинтесенцията на неговия богат духовен опит, натрупан в продължение на почти шестдесет години монашески живот на Св. Гора.
Ако човекът не вярва в живота си, ако не е уверен, то всичко в него е непостоянно, всичко се държи на косъм и може да се разруши всеки момент. А човекът, който е уверен, той е спокоен.
Доверието на послушника идва тогава, когато има наставник, който знае пътя на духовния живот и може спокойно да го доведе до края на пътя. А какво означава до края? Край – това е намирането на Бога. Когато човек намери Бога, той намира всичко, намира безкрайното блаженство. А човекът, който не знае Бога, той е нещастен.
Ние сме деца на Бога, но не знаем своя Отец. Ние имаме Небесен Отец, но не Го знаем, не Го познаваме. Ние вярваме, че Той е нашият Баща, но сърцето ни мълчи, то не го познава и очите на душата ни не са го видели. Ако знаехме какъв е нашият Отец, то щяхме да крещим като луди! Ние сме децата на Великия Отец, велик в смисъл на богатства и дарования.
Всеки, който иска да говори за Него, не намира достатъчно думи. Колкото по-близо човек отива към светлината, толкова повече светлината заслепява очите му и той започва съвсем да не вижда. Така и колкото по-близо човек отива към Бога, толкова по-малко думи има да каже за Него. Срамно е, че имаме такъв Отец, а се намираме в такава духовна нищета, чувстваме се нещастни, не общуваме с Неговата любов и не изпитваме, не преживяваме щастието.
Защо сме създадени? Бог не ни е сътворил, само за да може да покаже, че е способен да създаде човеци. Той ни е привел в битие, за да можем да бъдем щастливи. Той сътвори хората, за да бъдат щастливи. Но ние не се подчиняваме на Бога, тънем в заблуди и отиваме толкова далеч, че напълно забравяме за истинския ни Баща, тогава започваме да обичаме някой, който ни харесва, но не и Него. Ако ние обичаме Бога, то внимателно ще пазим Неговите заповеди.
Послушанието към стареца – говорител на Божията воля, дава на послушника покой, увереност в пътя към срещата с Бог Отец, придобиване на върховната радост.
По този начин, срещата с наставника, значи среща с неоценимо съкровище и ако човек види, че той е получил от Бога – ръководител, но в същото време осъзнава, че не го цени достатъчно, тогава у него се заражда чувство на вина. Това чувство го пробужда и дава нови сили да извърши подвига, за да компенсира недостигащите, защото никой не знае деня и часа на своя изход.
Например, старецът поучава: „Чадо, моли се, не забравяй името Божие, споменавай и Го помни. Ако не можеш да се молиш наум, повтаряй я с уста, тихо, дори шепнешком, за да бъде молитвата чута. Отначало няма да я чувстваш, умът ще блуждае тук и там, но все пак, когато празнословим или ни разсейват различни мисли, по-добре молитвата да се произнесе. Изкусителят чува тази молитва, братът, който е в близост също ще чуе, и ще му бъде от полза, както и ближният който говори за нещо отвлечено.
Ето защо, по време на работа или някакви други занимания, е нужно да шепнем молитва. Имало едно момиче от Мала Азия, когато се молело, виждало един ангел в непосредствена близост до себе си, и когато не се молело, ангелът изчезвал. Ето защо, тя постоянно повтаряла молитва, за да бъде ангела винаги с нея.“
И така, ето съвет-наставление, което не е трудно да се изпълнява, и да се молим на стареца. И не само това, но и други полезни съвети и напътствия, които чуваме тук.
Също така трябва да се справяте с помислите си. Например, когато изскачат от миналото, от това, което сме видели и чули преди – лице, нещо, призрак – греховен образ, който носи дявола и започва да разгаря страст в нас, то този образ трябва незабавно да се прогони.
След като почувстваме, че този зъл художник взема четката и започва да рисува в ума ни картина, ще го прогоним веднага, ще хвърлим в лицето му четката и боите, докато още не я е довършил и едновременно с това да се съсредоточим в молитвата :“Господи, Иисусе Христе, помилуй мене“ И това ще бъде начало за създаване на добра основа.
Превод: Николина Александрова
