Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Вярвам в Бог, но не ходя на църква“ – често чуваме това от познати, приятели или роднини, затова ще поговорим повече за духовната страна на нещата.
Основният аргумент на хората, които казват, че вярват в Бог, но не ходят на църква, не участват в св. Тайнства на Православната ни Църква, е, че се дразнят от разни неща като: разкош на даден храм, неприятни свещеници и певци, архаичен и неразбираем език, микрофони, светлини, цена на свещите, час на започване на Божествената литургия и други.
Със сигурност има много извинения за онези, които НЕ ИСКАТ да живеят в живота на Църквата. За жалост, тези хора сами поставят себе си извън Църквата, след като не приемат основни неща от живота в Христа – участието им като християни в Тайнствата. Тези хора не са християни, поне не и православни, защото, докато казват, че вярват в Бог, не следват и една от думите на Христос.
Проблемът е, че много кръстени християни не знаят Кой е Христос или какво е Църквата и какво Христос и Църквата Му предлагат на човека. Затова и не посещават храма, защото изначално те не познават това, което животът в Тайнствата дава, и не знаят какво изпускат.
Църквата, с всичките си Тайнства, ни променя, освещава и ни прави причастни на Бога.
Нашето участие в светите Тайнства е основата за нашето личностно възкресение.
Някои хора погрешно смятат, че Църквата съществува едва ли не, за да е някакъв стожер национален или да предоставя на хората някакви грижи, използвайки за това всичките си сили. Но Църквата съществува, за да води хората към Любовта, Светлината и Живота в Христос чрез светите Тайнства.
Да изречем, че вярваме в Бог, е лесно, но да вярваме в Бог като православни и да действаме по съответен на думите ни начин е трудно, но не и невъзможно.
Ако човек наистина иска да познае Христос, може да го направи само в литургичния живот на Църквата. Ако пък иска да се заблуждава, може да се опита сам да го постигне.
И все пак не познавам хора, които са се осветили извън Църквата. (Странно е как някои хора смятат за светци хора като св. Паисий Светогорец, св. Порфирий Кавсокаливит, дядо Добри и други и все пак не приемат за пример живота им в Църквата. Странни хора са тези! – бел. пр.)
Всичко това се случва по една причина: Егоизмът. Когато човек вярва, че е по-добър тълкувател на Писанието от богоносните Отци на Църквата, когато си мисли, че е по-умен, по-стойностен, по-свят от старите „баби“, когато вярва, че няма нужда да се покайва за някакви грехове, че може да се спаси сами себе си (каквото и да значи това), то този текст няма изобщо да трогне такъв човек, тъй като доста време е минало, откакто е паднал в бездната на самолюбието и заблудата.
Най-голямото препятствие пред съвременните човеци, което им пречи да достигнат до общение с Бога, е точно това, че те се опитват да познаят Бог по грешен начин, чрез погрешните методи, извън Църквата. Те изоставят тайнството на любовта и остават твърдо закотвени в една стерилна вяра, която в най-добрия случай е просто „едно признание за съществуването на Бог“ и в никакъв случай не е доверяване и предаване на Божието Провидение.
Архимандрит Павел Пападополу
превод: Божин Дончев
източник: johnsanidopoulos.com
