Мирът в сърцето и начини да го запазим

Твоето сърце, възлюбени, е създадено от Бога единствено за това да обича Него Единия и да послужи за Негово обиталище. Ето защо Той те призовава да Му предадеш твоето сърце, казвайки: Синко, дай си Мен сърцето (Притч. 23:26).

Но понеже Бог е мир, който превъзхожда всеки ум, необходимо е по всякакъв начин сърцето, което иска да Го приеме в себе си, да бъде мирно и свободно от всякакво смущение, защото само в мира е Неговото място (Пс. 75:3 – слав.). Погрижи се най-вече да установиш и да затвърдиш своето сърце в мирно състояние. Стреми се всички твои добродетели, всички твои дела и подвизи да бъдат насочени към придобиване на този мир, а най-вече – твоите доблестни дела в борбата с враговете на твоето спасение, както е казал великият безмълвник Арсений: “насочи цялата си грижа към това, твоето вътрешно устроение да бъде по Бога, и ти ще победиш външните страсти”.

Страстите смущават мира в сърцето. Не ги допускай до него и то винаги ще бъде мирно. Докато сърцето е мирно, победата над онези, които нападат, не е трудна. Мирът на сърцето е едновременно и цел в духовния стремеж към съвършенство, и най-силно средство за спечелване на победа над изкушенията. Затова,

когато страстното смущение се промъкне в сърцето, не се хвърляй върху страстта, за да я надвиеш, а слез по-скоро към сърцето и се помъчи да го успокоиш. Веднага щом сърцето се успокои, настъпва и краят на борбата.

Животът на човека не е нищо друго, освен непрекъсната борба и постоянно изкушение, както е казал Иов: не е ли изкушение земният живот на човека…? (Иов 7:1 – слав.). Изкушението предизвиква борба. Именно поради тази борба трябва винаги да бодърстваме, да пазим сърцето си и да наблюдаваме то да бъде мирно и спокойно. Когато в душата ти се повдига някое смущаващо движение, застани с ревност за потискането му и за умиротворяването на сърцето, за да не се отклониш от правия път под въздействието на това смущаване. Защото човешкото сърце прилича на тежестите на часовника и на кормилото на кораба. Ако се намали тежестта, веднага ще се промени движението на всички колела в часовника и стрелките на часовника ще престанат да посочват времето вярно. Ако се завърти кормилото надясно или наляво, движението на кораба веднага ще се промени и той ще излезе от онова направление, което е държал преди. Също така, когато нашето сърце е смутено, цялата наша вътрешност изпада в безредно движение и самият ум губи способност да разсъждава правилно. Затова е необходимо сърцето веднага да се успокоява, щом се е смутило от нещо вътрешно или външно, по време на молитва или по всяко друго време.

И знай, че ти ще можеш да се молиш добре само тогава, когато се научиш да действаш добре в подвига за запазване на твоя вътрешен мир.

Насочвай към това своето внимание, като обмисляш как да стигнеш до там, че всяко твое дело да се върши при спокойно сърце, с удоволствие и с радост. Накратко ще ти кажа, че

опазването на мира на твоето сърце трябва да бъде непрестанен подвиг на целия ти живот.

Не допускай то да идва в безредно смущение. Всички твои дела трябва да вършиш под сянката на този мир, спокойно, както е писано: Синко, карай работите си с кротост (Сир. 3:17), за да се удостоиш с блаженство, което е обещано на спокойните: Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Мат. 5:5).

Начини за запазване на вътрешния мир

За запазването на вътрешния мир:

1. Преди всичко поддържай в ред всички свои външни сетива и избягвай волностите в цялото си външно поведение. Ще рече: не гледай, не приказвай, не махай с ръце, не крачи насам-натам и нищо друго не върши прибързано, но всичко тихо и пристойно. Като свикнеш да се държиш спокойно във всички твои движения и дела, тогава леко и без труд ще сполучиш да имаш мир в себе си – в своето сърце. Защото според свидетелството на светите отци вътрешният човек възприема своето настроение от външния.

2. Обичай всички хора и живей в съгласие с всички, както заповядва свети апостол Павел: Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци (Рим. 12:18).

3. Пази своята съвест чиста, за да не те изобличава и укорява, но да бъде в мир и по отношение на Бога, и по отношение на тебе самия, и на ближните, и на всички външни неща. Такова опазване на съвестта ражда, задълбочава и умножава вътрешния мир, както уверява свети пророк Давид: Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване (Пс. 118:165).

4. Навиквай без смущение да понасяш всякакви неприятности и оскърбления. Наистина, преди да придобиеш такъв навик, ще има много да се мъчиш и да страдаш сърдечно поради неопитността да управляваш себе си в такива случаи. Затова пък, когато придобиеш този навик, твоята душа ще започне да изпитва голяма утеха от неприятностите, които ще те срещат. Като вземеш такова твърдо решение, ти от ден на ден все по-добре и по-добре ще управляваш себе си и бързо ще стигнеш дотам, че да умееш да запазваш в мир своя дух при всички смущения отвън и отвътре.

Ако ти се случи някой път да не можеш да се справиш със сърцето си, ако не успееш да прогониш тъгата и скръбта и да въдвориш в него мир, прибегни до молитвата и бъди усърден в нея. Подражавай на Господа Спасителя, Който в Гетсиманската градина три пъти се е молил, за да ти даде пример, при всяка скръб и сърдечна тъга да имаш за прибежище молитвата.

Колкото и да си опечален и убит духом, не отстъпвай от молитвата, докато не стигнеш до това, твоята воля да бъде напълно в съгласие с Божията воля.

Тогава твоето сърце, като се успокои от това, ще се изпълни с мъжествена смелост радостно да срещне, да приеме и да понесе онова, от което преди се е плашило и искало да избегне. Също и Господ се е ужасявал, измъчвал се и е бил скръбен, но след молитвата се е успокоил и казал: ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава (Мат. 26:46).

Св. Никодим Светогорец

из „Стремеж към съвършенство“