Притча за това как да си избереш съпруга:
Веднъж група млади мъже помолили един дядо да им каже как той половин век живее със съпругата си, без да се обиждат и кълнат (в малките градове и села хората знаят всичко, каквото се случва вкъщи). „Как така?“, попитали мъжете.
– Момчета, нали знаете как вечер младите хора ходят по седенки и събрания, след това момчетата съпровождат момичетата под ръка, разхождат се по главната улица. Имаше при нас такъв обичай: първата вечер на съпровождане не е нищо, втората вече е причина, а на третата можеш да се смяташ за обвързан. Така и аз веднъж отидох да изпратя едно момиче и точно разказвах нещо, тя започна бавно да дърпа ръката си от моята. Оказа се, че, без да се усетя, бях ходил право през една локва на пътя, докато не паднах в нея. Тя заобиколи локвата и пак хвана ръката ми. Към следващата локва вървях съвсем целенасочено. Тя отново дръпна ръката си…
На следващата вечер бях с друго момиче по същия маршрут. Същата картина – тя заобикаляше локвите. На следващата вечер отидох с трета. И отново – ходене в средата на пътя, пак през локвите. Вървя към локвата, а момичето силно ме държи, слуша ме и… минава през локвата с мен. Аха – мисля си – просто не видя локвата тя. Тръгнах към следващата, най-дълбоката локва. Приятелката ми – нула внимание на локвата, влезе в нея с мен. Това беше. И досега ходим рамо до рамо и не се ругаем, живеем спокойно, половин век вече.
Всички мъже слушали с отворена уста, а по-възрастните казвали: „Защо ти, дядо, по-рано не си ни казал как да си избираме жени, можеше и ние да сме по-щастливи.“