Начало / За Вярата / духовни полета / Св. Теофан Затворник: Кръстът е дървото на живота

Св. Теофан Затворник: Кръстът е дървото на живота

В Неделя кръстопоклонна св. Теофан Затворник говори за три вида кръстове, които носим: външни – скърбите, нещастията и лишенията, вътрешни – борбата със страстите и похотите, и спасителен кръст – кръста на предаността на Божията воля. Той казва:

„Ние срещаме вътрешните кръстове по време на борбата със страстите и похотите. Свети апостол Павел казва: ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24). Разпнали? Значи имало е кръст, на който у тях са разпнати тия страсти и похоти. Какъв е тоя кръст? – Борбата с тях. Да разпънем страстите, значи да ги обезсилим, задушим, изкореним. Човек побеждава дадена страст няколко пъти и я обезсилва. Побеждава я още няколко пъти и я задушава. Побеждава я още няколко пъти и я изкоренява съвсем с Божията помощ. Тъй като тая борба е трудна, прискръбна и болезнена, то тя е наистина кръст, забит вътре в нас. У борещия се със страстите понякога ръцете са като че ли пригвоздени, трънен венец се слага на главата му, живото сърце се пробожда. Нему става така тежко и болно!

Но не може без труд и болка: защото, макар страстите да са ни чужди, но дошли отвън, така са сраснали към тялото и душата, че са проникнали с корените си във всички техни части и сили. Речем да ги изтръгнем – болезнено. Болезнено, но спасително, и тая спасителност се получава не иначе, освен чрез болезненост. А ако ги оставим спокойни, те също ще ни причиняват тежест, болезненост, страдание, но не за спасение, а за погубване и духовна смърт: защото платката, що дава грехът, е смърт (Рим. 6:23).

Коя страст не е болезнена! Гневът изгаря, завистта изсушава, похотта разслабва, скъперничеството не позволява да ядем и спим, оскърбената гордост убийствено разяжда сърцето. И всяка друга страст – омразата, подозрителността, свадливостта, човекоугодничеството, пристрастието към предмети и лица ни причинява свое терзание, тъй че да живеем в страсти е същото като да ходим с боси крака върху ножове или жарава. И пак, у кого няма страсти? У всекиго ги има. Щом има самолюбие, има и всички страсти: защото то е майката на страстите и не остава без дъщери. Само че те не са в еднаква степен у всеки: при един преобладава една, у друг – друга, и управлява останалите. А когато в човека има страсти, има и мъчение от тях. Страстите мъчат и разпъват всекиго – само че не за спасение, а за погубване.

На всеки човек, обхванат от страсти, трябва да кажем: “Ти погиваш на кръста на страстите. Разруши тоя кръст и издигни друг – кръст на борба с тях. И ти ще се разпънеш на него за спасение”. Всичко това е ясно като слънчев ден и изборът, изглежда, не е твърде труден. Обаче на дело той невинаги се осъществява.

Ние трябва да се удивляваме на нашето заслепление: страда някой от някоя страст и все още я удовлетворява. Вижда, че удовлетворяването на страстта все повече и повече му причинява зло и все пак я удовлетворява. Необяснимо враждуване против самия себе си! Друг се приготвя да ѝ се противопостави, но щом като тя се пробуди със своите изисквания, веднага тръгва след нея. Пак се приготвя и пак отстъпва. Това се повтаря няколко пъти и успехът е един и същ. Необяснимо разслабване на нравствените сили! Къде се крие хитростта и лъжата? – В това, че страстта обещава за своето удовлетворяване планини от удоволствия, а борбата с нея не обещава нищо. Но нали много пъти е било изпитано, че удовлетворението на страстта донася не щастие и покой, а мъка и терзание. Тя много обещава, но нищо не дава. А борбата нищо не обещава, а всичко дава. Ако не сте опитали това, опитайте го и ще видите. Но тук е нашето нещастие, че нямаме сили да опитаме. Причината за това е нашето себежалене. Себежаленето е нашият най-ласкателен изменник и враг, първото изчадие на самолюбието. Галим себе си и сами се погубваме. Мислим, че си правим добро, а всъщност си причиняваме зло. И колкото повече вършим зло, толкова повече ни се иска да го вършим. Така злото расте и нашата крайна погибел се приближава до нас.

Братя, нека се въодушевим и да вземем кръста на саморазпъването – чрез разпъване и изкореняване на страстите и похотите.

Да отхвърлим себежаленето и да разпалим ревността към себепринуждението. Нека имаме сърцето на лекаря, който при нужда прави тежки и болезнени операции и на най-любимите си и почитани хора. Няма да ви посочвам начина и целия ход на тая борба със себе си. Нека започнем работа – тя сама ще ни подскаже и научи на всичко. Да си припомним онова спокойствие, оная радост и светлина, които изпълват сърцето след преодоляване на страстта, и да възгреем нашата ревност да се борим с тях. Светлина, спокойствие и радост се зараждат още от самото начало на тая борба и все растат и се издигат, докато не се завърши накрая мирното устройство на сърцето, в което почива Бог. И Бог на мира наистина винаги пребивава с този, който достигне тая степен. Тогава става напълно ясно, че тъкмо кръстът е дървото на живота. Райското дърво на живота е останало в рая. Вместо него на земята е забито дървото на кръста. Назначението и на това дърво на кръста е същото: да вкуси човек и да бъде жив. Нека пристъпим, да долепим устни и да пием от него живот. Ще се прилепим към кръста, когато отхвърлим себежаленето и възревнуваме за саморазпъване. А ще пием от него живот, когато встъпим в борба със страстите.

Всяка победа над страстите ще бъде същото, каквото е приемането на живителни сокове от живоносния кръст.

Нека по-често долепваме устни до кръста, за да се напием и да се изпълним с живот. Дивно е свойството на саморазпъването! То като че ли отнема, но отнемайки, дава. То като че ли отсича, но отсичайки, привързва. То като че ли убива, но убивайки, оживява. Чрез Христовия кръст смъртта бе победена и бе даден животът. Какво благо за малко труд! Трудна е първата стъпка – първото себепреодоляване, първата решимост за борба, а после става все по-леко и по-леко. И ревността по-силно ще се разгаря, и умението да побеждаваме ще се увеличава и страстите ще слабеят. Нужно е само да започнем, по-нататък борбата със страстите сама по себе си ще се разгаря и ще става по-лека. И затуй, колкото по-бързи и по-живи са ударите, толкова по-близо е краят на борбата и спокойствието. Нямаме достатъчно сили да започнем? Да се молим, Господ ще ни ги даде. Нека осъзнаем опасността от робуване на страстите и ще ги прогоним от тяхната тъмнина към светлината на свободата от тях. Да оживим в себе си чувството за тяхната мъчителност и така ще възгреем нашата досада от тях и желанието ни да се избавим. А най-вече, като изповядаме нашето безсилие пред Бога, нека застанем и да тропаме на вратата на Неговото милосърдие, викайки за помощ. Помощта ще дойде! Господ ще погледне към нас и светлината на Неговите очи ще изгори в нас самосъжалението и ще запали ревността да се въоръжим бодро против страстите. И тогава, щом Бог е с нас, кой ще е против нас?

Подвигоположниче Господи, Ти, Който ни въодушеви да започнем подвига на борба със страстите, дай ни сили да устоим в тая борба, та под закрилата на Твоя Кръст, добре да се подвизаваме, гледайки на Тебе, Началника и Извършителя на нашата вяра, Който устрои нашето спасение чрез Кръста и ни дари живот в него. Амин.

Св. Теофан Затворник

из „Духовно огледало: слова за покаянието и поста през светата Четиридесетница“

снимка: krest.kz

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед за празника на св. ап. Петър и Павел на свещеник Стефан Чалъмов

Уважаеми читатели, представяме ви проповедта на свещеник Стефан Чалъмов от Стере Загора за празника на ...