Начало / За Вярата / духовни полета / Майка Александра: Бог иска нашето настояще

Майка Александра: Бог иска нашето настояще

Тази години се навършват 25 години от успението на майка Александра, която започва живота си като принцеса Илеана Румънска.

Принцеса Илеана e изключително популярна сред румънците заради своята широка социална и милосърдна дейност от началото на XX век. През 1961 г. тя става послушница във френски манастир, две години по-късно приема монашеството с името Александра, заминава за Америка, продава бижутата си и основава манастира „Преображение Господне“ в близост до Питсбург, Пенсилвания, където се подвизава до смъртта си.

В своя дневник майка Александра пише:

„Понякога си мисля, че отдаваме твърде голяма важност на нашето повърхностно настроение за молитва. Очакваме емоционално прекалено много от себе си, много повече от това, което Бог търси от нас.

Единственото, което Бог иска от нас, е винаги да Го помним, в добро и лошо да му предлагаме момента от нашето време – този момент, не друг. Настоящето е това, което Той иска – не велико себеотдаване, а постоянна и естествена мисъл за Него, докато дишаме. Тогава по Неговата Божествена благодат ще бъдем удостоени с великите моменти, щом се стремим към тях, когато молитвата заживява свой собствен живот и ни отвежда до неочаквани висоти, и най-вече – в мира и радостта. Молитвата отнася нас, не ние молитвата.“

Молитва, написана от принцеса Илеана, докато е била в изгнание в Буенос Айрес, ноември, 1949 година:

Помогни ми, о, Господи

Помогни ми, о, Господи, да издържа неудържимото, да понеса непоносимото.

Помогни ми да не се възмутя, когато доброто, което върша, се възприема по грешен начин.

Когато осмиват думите, които съм изрекла, помогни ми да разбера, а не да се противя.

Помогни ми, о, Господи, Ти, Който си лобюв и милост и не познаваш зло, да бъда тиха дори пред онези, които най-много обичам.

Научи ме да държа главата си вдигната високо в търсене единствено на Тебе, желаейки да бъда разбрана единствено от Тебе.

Научи ме да вървя сама и въпреки това да не губя вярата си в хората, защото те са Твои синове.

Помогни ми да събера тъгата си възможно най-близо, за да не позволя, без да искам, сянката ѝ да падне върху другите.

Помогни ми, Господи, да изпълня до самия край на живота си призванието си на майка.

Ти си моята сила, моята почивка, водата, която утолява жаждата ми, скалата, която ми пази сянка в пустинята, крилете, които ме пазят в бурята.

На Тебе, о, Господи, дълбоко признателна, отдавам всичко за всичко. Амин!

превод: Асен Андонов

12473542_1263427433685155_5727679064400929714_o

За Ангел Карадаков

Виж още

Молитвеното правило

Правилото за молитвата е лекарството, което ни помага да напреднем в нашето пътуване към Бога ...