Начало / Uncategorized / Св. Паисий Светогорец: Които са близо до Бога, никога не кълнат, защото нямат в себе си злоба

Св. Паисий Светогорец: Които са близо до Бога, никога не кълнат, защото нямат в себе си злоба

Един човек ме попита: “Това, което пеем през Великата Четиридесетница: “Приложи им зла, Господи, приложи зла славним земли” (Ис. 26:15), защо го казваме, след като е проклятие?”

Казах му: “Когато варварите извършват нашествие, за да опустошат без причина един народ и този народ се моли да ги сполети някое зло, колесниците им да се разбият или конете им да пострадат, за да бъдат възпрепятствани, лошо ли е това или добро? Това се има предвид – да срещнат препятствия. Това не е проклятие.”

– Отче, кога проклятието има сила?

– Клетвата има сила, когато е предизвикана от някоя несправедливост. Ако например една жена се подиграе с някоя друга, която страда, или ѝ направи някое зло и страдащата я прокълне, тогава край, затрива се родът ѝ. Т.е., когато направя зло някому и той ме прокълне, клетвата му има сила. Бог допуска и тя достига прокълнатия, както например допуска някой да убие някого. Когато обаче не е извършена неправда, тогава проклятието се връща при онзи, който го е изрекъл.

– И как е възможно човек да се избави от проклятие?

– Чрез покаянието и изповедта. Зная много случаи, когато хора са били измъчвани от проклятие, а когато разбираха, че са ги проклели, понеже са се провинили, покайваха се, изповядваха се и се оправяха. Ако този, който се е провинил, каже: “Боже мой, това и това сторих, прости ми…”, и се изповяда с искрено разкаяние, тогава Бог ще му прости – та нали е Бог.

– Търпи наказание само онзи, който бива проклет или и този, който проклина?

– Този, който бива проклет, се измъчва в този живот. Този обаче, който е проклел, се измъчва и в този, а ще се измъчва и в другия, вечния живот, защото там ще бъде наказан от Бога като престъпник и убиец, ако не се покае и не се изповяда. Защото може някой да е съгрешил против теб, ти обаче с проклятието, което изричаш, все едно, че вземаш пистолета и го убиваш. С кое право вършиш това? Каквото и да ти е сторил другият, нямаш право да го убиваш. Човек, за да прокълне някого, значи, че в себе си има злоба. Проклятие е тогава, когато човек го изрича с патос, с негодувание.

Когато проклятието е изречено от човек, който има право, тогава притежава голяма сила; особено проклятието, изречено от вдовица. Спомням си една старица имаше конче, което отвеждаше до края на гората, за да пасе. Понеже кончето беше малко буйно, беше намерила едно здраво въже и го връзваше.

Веднъж в гората отишли три жени за дърва. Едната беше богата, другата – вдовица, а третата – сирак и много бедна. Видели кончето, което пасяло, вързано с въжето, и си казали: “Да вземем въжето, да си вържем дървата”. Отрязали го на три и всяка взела по една част, за да си върже товара. Естествено било кончето да избяга. Когато старицата дошла и не намерила добичето, възнегодувала. Започнала да го търси навсякъде и много се измъчила, докато го намери. Накрая, като го намерила, казала с негодувание: “Със същото въже да я понесат оная, която го е взела”. Един ден братът на богатата жена си играел с един пистолет, мислейки, че е празен – бил от тези, които оставили италианците – и прострелял сестра си в гърлото. Трябвало да я закарат до болницата и било необходимо въже, за да я вържат за една дървена платформа като за носилка.

В онзи момент се намерило откраднатото въже, но не било достатъчно. Двете ѝ съседки донесли другите две откраднати части, вързали я за носилката и я откарали до болницата. Така се сбъдна проклятието на старицата: “Със същото въже да я понесат”. И накрая почина, клетата, Бог да я упокои. Виждате ли, проклятието се изпълни над богатата, която нямаше материална нужда. Другите бяха бедни и имаха някакви смекчаващи вината обстоятелства.

– Отче, правилно ли е човек да казва за онзи, който върши несправедливост спрямо него: “Бог да му въздаде”?

– Който казва това, става за смях на дявола и не разбира, че по този начин той, така да се каже, кълне “благородно”. Има някои, които казват, че са чувствителни и имат любов и деликатност, и уж понасят несправедливостите на другите, но казват: “Бог да им въздаде”.

Всички хора в този живот полагаме изпити, за да преминем в другия, вечния живот, да спечелим рая.

Помисълът ми казва, че това “благородно” проклятие в духовно отношение се намира под тройката (т.е. най-ниската оценка, с която вземаме някой изпит – б. пр.) и не е позволено на християнина, защото Христос не ни е учил на такъв вид любов, но на такъв: “Отче! Прости им, понеже не знаят що правят” (Лук. 23:34). Така също и най-хубавото благословение от всички е, когато ни проклинат несправедливо, да понасяме това мълчаливо и с доброта. Когато ни наклеветят или онеправдаят лекомислени или лукави хора, които имат злоба и изопачават истината, добре е, ако можем, да не желаем да бъдем оправдани, когато несправедливостта се отнася само до самите нас. Нито пък да казваме: “Да им въздаде Бог”, защото и това е проклятие. Добре е да им простим от цялото си сърце и да помолим Бога да ни даде сили, за да можем да понесем товара на клеветите и да продължим духовния си живот (колкото е възможно по-незабелязано). Нека хората, които имат обичай да съдят и да осъждат, да продължават да ни онеправдават, защото по този начин ни подготвят златни венци за истинския живот. Естествено, тия, които са близо до Бога, никога не кълнат, защото нямат в себе си злоба, но само доброта; и каквото и зло да захвърли някой по тези свети люде, то също се освещава и те чувстват голяма вътрешна радост.

Св. Паисий Светогорец
из „С болка и любов за съвременния човек“ I

За Ангел Карадаков

Виж още

Църковен живот и богословие: От взаимодопълване към взаимоунищожение

„Защото онези, които са успели или само в живота, или само в словото, а в ...