Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Както доста хора, които в един или друг момент от живота си са се интересували от св. Паисий, знаят, той бе онкоболен и ракът беше болестта, която надделя над плътта на стареца. Лекуван бе в болницата в Солун (Тесалоники).
Там лекарите се грижеха за него толкова добре, колкото можеха. И лекарите, и медицинските сестри правеха всичко по силите си, за да му помогнат да се почувства по-добре. Въпреки всеобхватните грижи ракът се разпространяваше толкова бързо и безспирно, че краят вече очевидно бе близо, той се виждаше. Преставянето на стареца пред Небесния ни Отец бе съвсем близо. Но отец Паисий не се колебаеше нито за секунда, тъй като цял живот се бе приготвял за това свое отпътуване.
Преценявайки обстоятелствата, той реши, че най-добре за него би било да прекара дните, които му оставаха на този свят, в манастира „Св. апостол Йоан“ в Суроти.
Господин Христофор Иконому, вече преставил се пред Господа, бе близо до отец Паисий по време на неговото изписване от болницата. Той сподели:
„Днес отец Паисий напусна болницата. Много хора го придружаваха. Уведомиха ни, че ще може да ни благослови долу, на рецепцията. Изключителен брой хора: жени, деца, лекари и медицински сестри кръжаха около него. На излизане той се обърна назад, вдигна дясната си ръка и каза довиждане на боледуващите в съседните стаи. Имаше един мъж, който се опита да целуне ръката на стареца, но той го спря, доближи го до себе си и го целуна по челото. Докато чакахме асансьора, отец Паисий се обърна към нас и ни благослови, всички. След това той се качи на асансьора, за да може да слезе на първия етаж. Всички се затичахме надолу по стълбите, за да го видим за последен път. Групата хора заобиколи колата на стареца, докато снежинки нежно танцуваха по покрива й. Медицинската сестра, която придружаваше стареца до колата му, ни помоли да се отдръпнем, за да може отец Паисий да се качи в нея и да отпътува, тъй като бе много слаб физически.
След като се прекръсти веднъж, старецът се качи в колата. Всички се опитваха да го докоснат – някои докосваха ръката му, други – дрехата му, а трети просто нежно се допираха до стъклото колата. Много бавно колата започна да се движи – тълпата хора бе преголяма и затрудняваше движението. Докторите и медицинските сестри, които имаха възможност, слязоха да го изпратят и се докосваха до бавно движещата се кола. Колата му мина пред моята къща.“
Господин Христофор продължава:
„За какво беше всичко това? Хората го следваха, сякаш той бе същинският Месия! Беше точно все едно е Цветница, Вход Господен, но беше с кола вместо с магаре. Всички бяха много емоционални, някои жени дори заплакаха. Той също се показа развълнуван, поради огромната обич, която хора му отдаваха. С погледа си той сякаш казваше на всеки, че ще му се отблагодари с много молитви.“
Накрая господин Христофор размишлява:
„Какво и колко дължи нашето поколение на молитвите на този човек? Той е същински светец между нас! Той е осъществяването на всяка дума, запетая и точка от Евангелието!“
Отец Паисий се престави в Господа на 12-ти юли 1994 г.
Превод : Георги Германов
