Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Темата за задължителното изучаване на религия в българските училища стана в последно време широко дискутирана. За това допринесе особено и литийното шествие в София в подкрепа на тази идея, организирано на 24. септември 2010 г. от Светия Синод на Българската Православна Църква, на което се събраха повече от 12 000 души от цялата страна.
Професори и политици заявиха в отговор, че въвеждането на задължителен предмет „Религия“ противоречи на светския характер на нашата държава и че е работа на Църквата и на семействата да възпитават децата в християнските ценности. Истината е, че в Европа повечето държави са светски и въпреки това децата там изучават задължително религията, характерна за дадената страна, без този факт да превръща държавите в не-светски. Като най-голям пример може да бъде посочена Германия.
Германия е една от най-големите европейски страни и икономически най-добре развитата страна в Европа, като най-големите християнски общности там са римокатолиците и протестантите (по около 30% от всички германци). В Конституцията на страната е залегнало, че Германия е светска държава, т.е. в държавата не трябва да съществуват институции, които да са в същото време и държавни и църковни. С тази точка от Конституцията Германия се определя като светска държава и тя визира основно времето, когато Римокатолическата църква е участвала в управлението на страната. В същото време изучаването на религия в немските училища е задължителен предмет и се изучава още от първи клас. Нещо повече – предметът „Религия“ е единственият предмет, който е упоменат като задължителен в Конституцията на Германия. Тъй като в тази страна има различни религиозни общности (католици и протестанти), профила на предмета „Религия“ се определя от религиозната общност, в която се намира даденото учлище. Напр. в район, населен предимно с римокатолици се преподава католицизъм по предмета „Религия“ и т.нат. В райони на Германия, където има малки религиозни общности, различни от традиционните за Германия римокатолицизъм и простестантство, се преподава религията на тези общности, стига да се намерят преподаватели по нея и стига тази религия на не противоречи на Конституцията и законите на страната. Такива малки религиозни общности са юдеите – напр. в Берлин, православните – напр. в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Долна Саксония. По-специфичен е проблемът с преподаването на ислям като профил в часовете по религия, тъй като тази религия е доста различна в зависимост на това, от коя религиозна ислямска общност произлиза (напр. шиити, сонити и т.нат.) и някои видове ислям намират противоречие със Конституцията на Германия. Поради тази причина профил ислям не се преподава в немските учлища, а може да се изучава към съответните джамии или като извънучилищен предмет. В законите на Германия също е посочено, че никой не може да бъде задължен да участва в часовете по религия, тъй като това участие има връзка със самоопределянето на учениците към дадена религиозна група или като атеисти. За това във всяко учлище, наред с традиционната за религиозната общност религия, се предлага и предмет „Етика“ или „Психология“. До 14-годишна възраст родителите на немските деца решават какъв профил по религия те да изучават. След тази възраст децата имат право да се самоопределят религионзно и могат да сменят профила на часа по религия. В провинциите Бавария и Заарланд възрастта за религиозно самоопределяне е дори 18 години. Ако децата или техните родители решат, че не пренадлежат към никоя религия, то изучават задължително Етика или Психология. Тези профили са изучавани и от деца, чиято религия не може да бъде преподавана в училище по организационни или други причини.
Както се вижда моментната ситуация в Германия с изучаването на религия в училищата доста наподобява концепцията за изучаване на религия в българските учлища, предложена от Светия Синод на Българската Православна Църква. А тя е всички деца да изучават собствената си религия, а тези, които не искат да изучават етика. Германия въпреки задължителното изучаване на религия е светска и демократична страна и това не се оспорва от никой в Европа. Право на всяка страна е сама да определя дали да преподава задължително традиционната за страната религия и тъй като религията е една от големите културни и исторически цености на една страна, то е редно тя да бъде изучавана заедно със останалите предмети в училище. Българските деца не знаят кой е Иисус Христос, защо се ходи в храма в неделя, какво се празнува на Великден и на Рождество Христово, не знаят как да се прекръстят! В нашата страна царуваше повече от 45 години комунистически режим, който успя да затрие напълно от съзнанието на народа християнските ценостти, съхранили нашата нация през турското робство. Тези цености не могат да бъдат предадени на децата от техните родители, защото и те самите не ги знаят, а тъй като повечето деца и родители и не посещават църквата, не могат да ги получат и от там. Часът по религия е този, който да запознае българчетата с християнството, с християнските празници, с традиционите ритуали и тайнства. Какъв би бил недостатъкът, ако те са запознати с тези факти? Дали един човек вярва в Бога или не остава винаги негов личен избор, който не оспорва нито държавата, нито Църквата. Но защо държавата държи да остави българските деца в информационна изолация за факта, че животът има и духовна страна? Нека вземем пример от Германия, да отстояваме нашите български ценности и да научим нашите деца на християнство. Все пак то е, което ни е съхранило като нация през турското робство. Призовавам българските управляващи и най-вече министър председателя на България г-н Бойко Борисов и министъра на образованието и науката, както и всички български кметове и директори на училища да въведат възможно най-скоро задължителен предмет „Религия“ в българските училища!
Автор: Надежда Аврамова
Биография
Надежда Аврамова е родена на 06.05.1985 в Шумен. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди езици „Никола Вапцаров“ в Шумен. От 2004 г. е студентка по информатика в Университета в Есен, Германия.
