И Министерството на образованието, и Синдикатът на българските учители са силно загрижени за духовното израстване на подрастващите българи, сочи наблюдение на развиваните в училище дейности.
Като, разбира се, под „духовно израстване” всеки училищен експерт има предвид нещо свое си и има пак своя си рецепта за приготвянето му. Така в главите и душите на децата ни се изсипват всевъзможни „продукти“, без оглед на техния произход и въздействие. Един огромен тюрлю гювеч от генномодифицирана духовност се приготвя, с щипка Истина за цвят и представителност.
Точно тази щипка Истина сама по себе си може да нахрани децата и то така, че те повече глад да не сетят. Но в целия този мишмашен тюрлю гювеч от псевдодуховност Истината много трудно може да достигне до поглъщащото всичко детско съзнание. Защото детето не разполага с инструментите, които могат да отделят Истината от общия кюп с „ГМО“ духовност, в който го вкарват, а и вярва в правилната преценка на авторитета – училището.
Логично е, щом сме загрижени за здравословния живот, за здравото духовно израстване, да изключим всички “ГМО продукти” от менюто на духа си. Така логично е училището да избере за децата ни само Истината, единствената Истина – Христос, и православната вяра, единствено в която тази Истина живее и която е и традиционно вероизповедание за страната ни. Какво обаче прави училището? Какво правят Министерство на образованието и Синдикатът на българските учители?
Още от детската градина въвеждат „безобидните” упражнения на йогата и паневритмията и приветливо отварят вратата на будизма и дъновизма в училище. При завършване на гимназия изпитват на матура за основни постулати на йогата/будизма. Вкарват в училище и рицарите-тамплиери с техните ереси чрез организирането на „благородни” конкурси и програми с посвещаване в рицарство накрая; приемането на спонсорства за училища от религиознообвързани организации е нещо отделно.
И в същото време Синдикатът на българските учители е инициатор на проект за обучение на директори и учители в цялата страна с име „Изграждането, осъзнаването и запазването на християнските ценности сред децата и учениците”. Проектът се осъществява с подкрепата на Св. Синод на БПЦ и с Регионалните инспекторати по образованието на МОН, вече са проведени първите семинари за учители в София и Пловдив. Освен това има училища в страната, където се изучава Православие под формата на свободноизбираема подготовка. Тоест демонстрира се воля за приобщаване на децата към ценностите на Православната вяра в училище, което, разбира се, носи голяма радост. Въпросът е защо този стремеж към Истината на Православието и към християнските ценности така спокойно и свободно се омесва от Синдиката на учителите и от МОН с всякакви други учения, представящи се за християнски, но далече от Истината. Едно дете няма как да направи разликата между истинското християнско учение и модифицираното такова, което му се поднася със същото име и на същото място – в училище. Безкрайно лесно е детето да се подлъже и да приеме за Истина неща, които не са, а са също така одобрени от Министерството и Синдиката.
Защо и кому е необходим този риск Истината да се смесва с неистина в детското съзнание? Защо Министерството на образованието и Синдикатът на българските учители не изберат една линия на оценка и поведение спрямо псевдодуховността и не я следват без отклонения? Имаме ли истинската тяхна грижа за изграждането, осъзнаването и запазването на християнските ценности сред децата и учениците, или това е просто проект за отчитане на активност? Ще се храни ли духът на децата ни с Истината, или ще продължават да го тъпчат с духовен тюрлю гювеч?
Въпроси, които звучат реторично, са това. Но е добре те да са тема на разговор, да получат отговори от МОН и СБУ; затова ще им ги зададем. Защото радостта ни от общите инициативи за изграждане на християнските ценности у учениците не би трябвало да засенчва мисълта, че това все още не стига, че е нужно преборване за среща на децата само с чистата Истина за обща полза на всички ни.
текст: Нели Иванова
снимка: saenbaq.blogspot.de