Начало / Uncategorized / Св. Теофан Затворник: Най-важните начини, с които можете да спечелите борбата

Св. Теофан Затворник: Най-важните начини, с които можете да спечелите борбата

През Втората неделя на Великия пост относно борбата с греха светител Теофан Затворник ни е казал:
В Светото Кръщение ние се възраждаме за нов живот, ставаме нова твар, създадена в Иисуса Христа за добри дела – така че който е роден по този начин от Бога, грях не прави, докато остава в своя чин и действа по законите на новото си раждане. Когато излизаме от този си чин, ние падаме и пак вършим грях. Но ето че принасяме покаяние, изповядваме се, причастяваме се със Светите Христови Тайни – и отново биваме приемани в първия чин и в първите преимущества, които се даруват на приемащите ново раждане в Светото Кръщение. Сега би следвало да очакваме, че към нас отново трябва да бъдат приложими апостолските думи: който е роден от Бога, грях не прави (1 Иоан.3:9). Но ето че и в себе си, и в другите виждаме да господства грехът, дори през тези освещаващи ни дни, дори след светото говеене и строгите ни обети. Какво е това? Божието обещание ли е станало неистинско? Или Божията благодат е изгубила силата си? Не. И понеже всички обещания Божии в Него са “да” и в Него “амин” (Срв.: 2 Кор. 1:20); и в когото е благодатта, той всичко може чрез Иисуса Христа, Който го укрепява (Срв.: Фил. 4:13). Причината на това тъжно явление не е извън нас, а в самите нас – в това, че ние от своя страна не полагаме задължителните за нас усилия и не използваме както трябва посочените ни средства. Виновен ли е лекарят, когато болният не слуша неговите указания и не приема предписаните му лекарства? Господ ни е обещал да ни дава сили и ни дава. Но от наша страна трябва да има противопоставяне на греха и борба с него. Който не се бори с греха, не го побеждава; който не го побеждава – пада и пребивава в греха.

Напротив, който се противопоставя на греха, за него винаги е приготвена благодатна помощ, укрепяван с която винаги може да избегне злото и да направи добро, макар и не без собствени усилия. И така, главната работа от наша страна е борбата ни с греха. Бори се, не се поддавай и ще победиш. И няма да има грях в тебе. Ако и другите започнат да постъпват така, то и в тях няма да го има. И ще настане навсякъде светло царство на светостта и истината.

Онзи, който се бори, трябва да има оръжия и да умее да ги използва, да знае как да воюва. Аз вече съм ви описвал християнското всеоръжие и съм изяснявал необходимостта да се облечем в него. Припомнете си тези оръжия. Това са:

пост,

уединение,

бдение,

пазене на сетивата,

поклони,

ходене на църква,

четене на Божието слово и отеческите писания,

послушание във всичко,

трезвено внимание към себе си,

молитва,

вяра.

Видяхте как те произтичат от природата ни и от характера на самата борба. И можете да бъдете уверени, че всички те са насъщно необходими в делото на нашата битка против греха.

Но да предположим, че някой се е въоръжил с всички тях; всичко ли е направил? Не. Необходимо е още да действа с тях и да действа, не както му дойде, а целесъобразно. Не се наемам да ви представя напълно как се води духовната борба. Това е твърде обширна тема. Ще посоча само най-важните начини, които обаче са достатъчни да доведат борбата ви до успех.

Първо. Не се заемайте да започвате война срещу цялото пълчище от страсти, а се въоръжавайте всеки път против онази страст, която ви напада. Напада ви гордостта – борете се с гордостта; напада ви гневът – борете се с гнева; надвива ви завистта – борете се със завистта. Който враг е срещу вас, с него се и борете, срещу него насочвайте всичките си бойни сили и цялото си внимание. Това е вражеска уловка – да отвлича силите ни в друга посока, а не натам, където е опасно.

Второ. Побързайте да отделите себе си от врага и да противопоставите себе си на него, а него – на себе си. В духовната борба не е същото, както е във видимата. При телесната борба врагът идва направо срещу вас и вие го виждате. А в духовната борба и врагът, и ние сме в една и съща душа и в едно и също сърце; и цялата ни беда е най-често в това, че не умеем да различим врага от себе си и да се отделим от него. Мислим, че страстното движение, което ни тревожи, сме самите ние, нашата природа, естествената потребност, която трябва да удовлетворим, докато всъщност тя – не сме ние, не е потребността на природата ни, а нашият враг, настъпващ отвсякъде. Тази заблуда е източник на всичките ни грехопадения и неправи дела. Ако можехме още в началото да отделяме страстта от себе си като нещо чуждо, вражеско, то нямаше да се скланяме към удовлетворяването ѝ, а щяхме да се изпълваме с омраза и съпротива срещу нея.

Трето. След като отделите безпокоящата ви страст от себе си и я осъзнаете като враг, започнете да воювате, да се сражавате против нея, като използвате едно след друго всичките си оръжия, докато не избяга и не се скрие от вас, или докато не се успокои душата ви. Постете, молете се, четете, размишлявайте, разговаряйте с духовния отец, ходете на църква, правете поклони вкъщи. С една дума, използвайте всичко, което ви се стори подходящо, за да победите врага. Понякога страстта бързо отстъпва, понякога дълго се съпротивлява.

Нашата задача е да не губим сили, а мъжествено да търпим, като прибавяме подвизи в битката, докато не остане и следа от врага върху земята на душата ни.

Четвърто. Врагът е прогонен, страстта е угасена, душата се е успокоила. Никога не мислете, че сте ранили смъртно тази страст. Не. Тя само се е отдалечила за известно време, тъй като няма възможност да противостои на напора на вашите сили. Но при удобен случай тя веднага отново ще въстане и ще започне да ви напада. Вие сте надвили тази страст само в един случай, но такива случаи тя ще намери хиляди и пак ще започне да ви напада и да ви предизвиква за борба. При това една страст ще се отдалечи, но друга ще придойде; и нашата арена никога не остава празна. Това означава, че християнинът никога не трябва да сваля от себе си своето всеоръжие, а да бъде в него и денем, и нощем. Той е несменен воин, който винаги трябва да е готов за битка. В това е търпението (Откр. 13:10).

С търпението си спасявайте душите си (Срв.: Марк.13:13). Защото само който претърпи докрай, той ще бъде спасен. Ето и целият ред на борбата! Осъзнай като враг страстта си, която сега те напада, и я поразявай с оръжията си, като ги използваш едно след друго, докато я прогониш. Прогони ли я? Стой и внимавай, очаквай нападението на тази или на някоя друга страст. И когато тя те нападне, постъпи и с нея така, както постъпи с първата. И така всеки ден, всеки час, всяка минута. Ще попитате: “А кога ще дойде краят?” На дело всеки сам ще види кога ще настъпи краят на борбата именно за него. Когато завърши борбата, тогава ще е и краят ѝ; предварително никой не може да определи. Предварително може да се каже само това, че колкото по-мъжествено се сражава някой, без да се поддава нито на едно страстно влечение, толкова по-скоро ще започнат да отслабват страстите; и в зависимост от това, колко ще продължи тази неотстъпна борба, в душата ще започнат да се въдворяват мир и тишина, ще цари дълбоко мълчание – знак, че враговете са прогонени надалеч или са сразени на място. Тогава душата вътрешно ще празнува една непреставаща събота и ще ликува: влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Срв.: Пс. 65:12). Милостивият Господ, нашият Предводител, да помогне на всички вас, труженици в духовната борба, да достигнете това велико благо! Амин.

Светител Теофан Затворник

Из „Врати на покаянието“ (слова и проповеди), Творения, том I

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се навършват 785 г. от провъзгласяването на Търновската патриаршия

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата ...