Начало / история / БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА иконография и богословско съдържание

БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА иконография и богословско съдържание

Цялото догматично учение за нашата Владичица е изразено в двете й имена: Богородица (Theotokos) и Приснодева (Aiparthenos).

И двете имена са получили католично признание, и двете са приети от Вселенската Църква. За девственото раждане на Спасителя се говори ясно в Новия Завет; този догмат е неотделима част от църковното Предание. „Въплъти се от Светия Дух и Мария Дева“ (или „роден от Мария Дева“) се казва в Символа на вярата. И това не е просто потвърждаване на историческия факт. Това е вероучително положение, изповедание на вярата.

Името „Приснодева“ е прието от Петия Вселенски събор (553 г.). А „Богородица“ е нещо повече, отколкото просто име или хвалебно величаене. Това е догматично определение в една дума. Преди Ефеския събор (431 г.) името Богородица дори е било критерий за истинска вяра, отличителен белег на Православието.“[1]

Празникът Благовещение на Пресвета Богородица е един от най-ранните моменти, изобразени в християнското изкуство. Още в римските катакомби се появяват изображения, които се тълкуват като образи на Благовещение. Към ранните изображения принадлежат и такива от саркофази, както и мозайките в църквата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. Основен източник за иконографията на празника е Св. Писание (Лука 1 : 26-38), но за източници на зографите служат и Протоевангелието на Яков[2] (Глави 11 и 12.), и Евангелие на Псевдо-Матей (глави 8 и 9).

Във фреските от църквата „Санта Мария Маджоре“ (432-440 г.), св. Богородица е представена седнала, държаща ръкоделие. Този иконографски детайл може да бъде отнесен към Протоевангелието на Яков, където се казва, че по жребий се пада на Дева Мария да изпреде багреницата за завесата на храма в Ерусалим – тази, която в момента на Христовата смърт се раздира на две („А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две отгоре до долу.“ Марк 15:37-38). Тънката червена нишка се приема и като символна за непорочното зачатие. Съответствие можем да намерим и в химнографията (Богородичен, Осма песен на Великия покаен канон на св. Андрей Критски):

„Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. – И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.“

От XII в. в сцената на Благовещение Дева Мария започва да се изобразява със Св. Писание, текстът на Евангелието представя думите на Архангел Гавриил към св. Богородица: “Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ (Лука 1:28). Този иконографски вариант е широко разпространен в Западна Европа. В късното Средновековие и ново време руските майстори  често изобразяват св. Богородица, която чете книга на пророк Исаия, а Архангел Гавриил с палмово клонче и лилия в ръка.

От рано получава разпространение и иконографският тип на „Благовещение при извора (кладенеца)“. Той е основан на Протоевангелие на Яков, сцената е наречена „Предблаговещение“: “Тя взе един съд и отиде да почерпи вода. И чу се глас, който й каза: “Радвай се благодатна, Господ е с тебе, ти си благословена между жените!” Тя се огледа надясно и наляво, откъдето дойде гласът, и обхваната от страх, влезе в къщи. Постави съда, взе червеното и като седна на стола, запреде. Но застана пред нея Ангел Господен, който й каза: “Не бой се, Марийо, защото ти намери благоволение пред Всемогъщия и ще заченеш …“[3]

Благовещение на Пресвета Богородица е църковният празник, който отбелязва началото на земния път на Спасителя – Божия Син Иисус Христос. Една от стиховните стихири на вечерното богослужение в чест на празника гласи: „Ето, днес се откри нашето избавление:… Бог се съединява с човеците… Девата приема радост… Светът се освобождава от древното проклятие„ (3. Стихира).

Известяването на благата вест е начало на изкуплението на човешките грехове. В Евангелието от Лука Архангел Гавриил казва: „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1: 32-33). Желаейки да изпълни волята на Господа, Пресветата Дева отговаря със смирение: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. В това послушанието на Божията майка се противопоставя на непослушанието на Ева. Дева Мария е „нова Ева“, Ева – майка на всички живеещи (Бит. 3:20), св. Богородица – майка на всички повярвали в Христа. Нейното послушание служи за изкупление на „първата Ева“, като поставя началото за възвръщане на загубеното единение на хората с Бога и спасението на човечеството.

Боговъплъщението обозначава централното събитие от историята на Божието домостроителството, то е израз на Божията любов в името на човешкото спасение. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.“ (Йоан 3: 16-18).

[1] ПРОТ. ГЕОРГИ ФЛОРОВСКИ. Приснодева Богородица. Превод: Андрей Романов цит. от pravoslavie.bg

[2] Това название е късно, то е дадено от първите издатели на апокрифа през XVI в., тъй като разказва за събития, предхождащи събитията, изложени в каноничните евангелия. Апокрифът възниква през втората половина на II в. и е оценен в науката като творба със значителни литературни качества. Ориген я споменава като “Книга на Яков”. Предполага се, че тази първоначална версия на творбата е обхващала по-малко епизоди. През IV в. възниква разширена версия, която е посочена в Исидоров индекс като “Яковлева повест”. Тя се ползва с огромна популярност и оказва силно въздействие върху живописта и по-късната литература.(виж:Стара българска литература Т.1, Апокрифи, под ред. Д. Петканова, София 1986)

[3] Текстът е цитиран по : Стара българска литература Т.1, Апокрифи…

За Николина Александрова

Виж още

Чуйте гласа на новоканонизирания св. Калиник Едески (ВИДЕО)

След като Вселенска патриаршия причисли в лика на светиите (тук) Едеския митрополит Калиник (1919-1984 г.), ...