Начало / Коментар / Самодивите, суеверията и истинският празник

Самодивите, суеверията и истинският празник

В началото на този месец, на осми март, милиони жени по света се поздравиха за празника на жената, майката, работничката… или там според както се именува този ден в различните страни.

У нас празникът на майката бе отбелязан подобаващо: с песнички в детските градини, с вицове за вещици във Фейсбук, смешни колажи и много шоколад и цветя. И макар голяма част от силно религиозните жени да показват раздразнение, когато бъдат поздравявани, то ясно се вижда, че това възмущение е само привидно, защото всяка жена обича да бъде поздравявана, пък дори и религиозната православна майка.

Не смятам да противопоставям празника на майката, който днес се чества на осми март, със стария и може би истински празник на жената – двадесет и пети март. Не бих си позволил, защото

в едно общество, в което вярата е забравена, сведена до едно суеверие, няма как празникът да бъде върнат в своите корени.

Може би защото днес на еманципираната жена не й е до религия, не й е до смирение и покорност (това, разбира се, със същата сила важи и за мъжа). А и ако започнем да делим празниците на мъжки и женски, по нищо няма да се различим от обикновените светски хора, които в своя житейски календар са си изнамерили празник на майката, на бащата, на детето, на бабата и пр. Ние обаче не сме обикновени, ние сме християни, бъдещи граждани на Небето. Та затова и не можем да свеждаме празника до масата и подаръците.

Ако чуем едно от песнопенията на празника, ще видим колко дълбочина има в неговия текст. Там се казва: „Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:  Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него викаме на Богородица:  Радвай се благодатна, Господ е с тебе!„.

Виждате ли какво велико нещо се е извършило на Благовещение?! Положено е началото на нашето спасение, положено е началото на спасението на човешкия род, спасение от греха, страстите, пороците, от дявола.

На днешния ден е изпълнено пророчеството, произнесено от светия пророк Исая. Той казва: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто„. (Ис. 7:14-15) Именно думите на св. пророк са припомнени и в Новия Завет.

Св. Андрей Критски в своя покаен канон се обръща към Майката Божия така: „Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.“ И какво да каже човек след тези толкова големи, страшни и дълбоки думи? Думи, трудни за приемане и възприемане – девица да зачене, да роди и пак да остане девица. Чудо!

И нека сега от дълбочината на православното богословие, вяра и мистика да се пренесем в плиткостта на бита, в онзи наш духовно болен свят. И нека да направим това, за да видим разликата между Православната вяра и обикновения бит и суеверие, които често се оплитат. В медиите у нас е традиция на големите християнски празници да не се представят богословието и учението на Църквата, да не се говори за смисъла и посланието на на този ден, а да се дава на хората вредната храна на суеверието, на празната вяра в измамното. Та нека се потопим в дебрите на нашите объркани битовизирани възприемания:

Според народните вярвания денят е свързван с раззеленяващата се пролет, с прелетните птици, с излизането на животните в гората след зимен сън, с възраждането на света и животворящата надежда. Затова е добре да се предприеме ново начинание на тази дата. Също така и да се облече за първи път дреха или да се използва някакъв уред или вещ. С енергията на този ден всичко ново ще ни е от по-голямо полза и ще има по-голяма трайност. Хората вярвали, че е за късмет да излезеш от дома само ако носиш пара, която да тежи в джоба-монета. Смятало се, че човек ще има през цялата година парично благополучие и „пълни джобове“. В по-ново време поверието се модернизирало и се променило като носещата сполука не била чак толкова монетата, а книжната пара. Пчеларите пускали ритуално пчелите от кошерите. Вярвало се, че ако съберат повече мед през този ден, ще има здраве в дома на стопанина им. На този ден също се берели билки, а раните зараствали по-бързо и не оставяли белег. Отровата пък губела своята сила и не можела да служи за зли помисли. На Благовещение се смятало и че самодиви излизат и започват да обиколят гората, да пеят и танцуват ритуално. Сутрин трябвало задължително всеки да закуси добре и да пийне вода, за да не го урочаса някоя самодива и за да излъчва повече сила при контакт с нея„.

Суеверията не спират дотук, но ви предлагам ние да спрем за малко и да поразмислим върху по-горните празни вярвания, свързани със св. Благовещение. Обличането на нови дрехи, гоненето на бълхи, срещането на самодиви са само плод от болната мистика на нашето общество. За жалост нашата страна е бедна духовно – вследствие на много години атеистична власт в душата на българина с псевдовяра бе запълнена една духовна дупка. Знаете, че в природата празно място няма и всяко нещо се запълва с друго. Духовният вакум при нас е запълнен със суеверията. През соц-а масово се възраждат всякакъв вид празни вярвания, като даже се и насърчава разпространението и опазването им. Бягането от празника е целта на тази дейност. Защо да мислиш, че ти е дадено спасение, че днес е началото на изкупителното дело на Спасителя, когато излизайки от вкъщи можеш просто да се оглеждаш дали ще забележиш млада русокоса девойка по нощница, която, къде иронично къде не, ще наречеш самодива или пък крайпътна фея. Излизайки от дома „с пара у джоба“, нова дреха и добре закусвали, на нас няма и на ум да ни дойде защо именно Благовещение е името на празника, а не друго. И наистина, попитайте хората около вас защо този празник се казва така. Ще видите физиономии, които или ще ви плюят в суратя, или ще ви гледат учудено-въпросително. Ще ви накарат да се чувствате зле, защото се интересувате от неща, които за останалите не са интересни; неща обаче, които са важни за нас и за спасението на душите ни.

Та нека сега се върнем на суеверието:

На този ден не се работило. Жените не шиели и не плели, не вършели никаква домакинска работа, освен готвене, за да не ги убоде или ухапе змия през годината. Вярвало се, че и птиците си почиват и не прелитат, не шумят, не свиват гнезда в този ден. Ако все пак се виждала птица, особено щъркел, било на късмет. А ако лети високо в небето този, който го зървал, трябвало да изимитира позата на щъркел с един свит в коляното крак и да стои така, докато той не се отдалечи„.

Това последното не знам дали има нужда да се и коментира. По-интересен е последния абзац от публикацията, която заех от един сайт за тълкуване на сънища. В последния абзац е поместено това:

Благовещение е и денят на жените-майки. Ако мома се помолила на този ден за рожба, желанията й се сбъдвали заради покровителството на Божията майка„.

И сега сами виждате, че Божията Майка стои последна в своя празник в ума на хората, в нашия ум и сърце. Божията Майка е приемана като някакъв вид древно божество, което изпълнява желания, „особено силни са нейните сили на нейния празник“. А това не е вярно. И нормално е да се запитате защо ви обърнах внимание на тези суеверия. Исках да обърнем взор натам, защото утре ще е празникът на благата вест и тогава отново ще чуем кое трябва и кое не трябва да се работи, яде или носи. И тогава трябва да знаем, че празникът, истинският празник не е в това. Но в какво е той и изобщо какво е Благовещение?

Благовещение е празник на Тази, която събра в едно противоположното;
Благовещение е празник на Тази, която съчета девството и раждането!
Благовещение е празник на Тази, чрез която се прости престъплението;
Благовещение е празник на Тази, чрез която се отвори раят!
На Благовещение честваме Ключа на Христовото царство;
На Благовещение честваме Надеждата на вечните блага!
На Благовещение честваме Майката Божия – Богородица!

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Български език и славянска писменост

Напоследък народните представители за пореден път рискуват да предизвикат нови спорове в обществото, а да ...