Начало / Uncategorized / Разказ за войника Евгени Родионов, който отказа да свали своя кръст

Разказ за войника Евгени Родионов, който отказа да свали своя кръст

Московският свещеник отец Александър Шаргунов каза по време на свещенослужение в памет на Евгени Родионов: „Знаем, че е преминал през изключително трудни и дълги мъчения, които биха могли да се равняват на тези, изпитани от великите мъченици от първите времена. Били са обезглавявани и разчленявани, но винаги оставали верни на Христа Бога“.

С гърди, изпъчени напред, рамене, здраво стегнати назад, младият войник стои като по време на парад в камуфлажните си дрехи, с лъснати обувки, с оръжие на рамо и с ореол, който краси главата му. Неговото лице изобразява портрета на човек, който е изпълнил дълга на живота си.

Портрети на този човек – Евгени Родионов, са разпространени из цяла Русия. Понякога е облечен с камуфлажни дрехи, понякога – с роба, понякога е въоръжен, понякога държи кръст, но винаги – с ореол на главата. Иконите са почитани в домове и в църкви из цяла Русия, където редник Евгени Родионов е станал обект на много постсовиетични вярвания. Той е новият руски неофициален светия, просиял по време на Чеченската война, и знак на непреставащото сражение между християнството и исляма. Той е провъзгласяван за светия не само от руски вярващи, но и от мнозина другоземци.

Евгени Родионов е роден на 23-ти май 1977 г. Бил е кръстен като дете и то не поради голяма вярност в Христа от страна на неговите родители, а защото майка му била притеснена за неговото здраве. Често срещано суеверие било това децата да бъдат кръщавани, за да се осигури тяхното добро здраве. Родителите на Родионов били типичните съветски граждани и рядко се сещали за Бога. През 1989 г., когато Евгени бил едва 10-годишен, той окичил на врата си своя кръщелен кръст и никога след това не го свалил. Майка му му казвала: „Може би трябва да свалиш кръста, когато си на публични места, за да не разберат хората“, но Родионов винаги пренебрегвал нейните изказвания по този въпрос.

В своите детски години Евгени бил силен и в добро телесно здраве. За известно време бил увлечен от бокса, даже спечелил второ място в състезание, но впоследствие се отказал от този спорт, казвайки: „Не може работата ми да е да бия някого по главата“. След като завършил училище, Радионов намерил работа в мебелна фабрика, където изкарвал повече пари от майка си, която, поради тогавашните обстоятелства, работела на 3 различни места. Евгени присъствал на църковни служби в московския квартал Подолск, но не се знае при кого се е изповядвал.

През 1995 г. Евгени е повикан да служи в армията. Руското законодателство задължавало всеки млад мъж да отслужи даден период в армията. При влизането си в казармата Родионов следвал стар обичай и окичил на кръста си колан, на който бил избродиран 90-ти псалом. Неговата майка Любов Василиевна си спомня как Евгени не искал да встъпва в армията, но чувствал, че е негов дълг да служи на своята Родина.

Той и неговите приятели разбирали, че има неща в живота, които дори и да не искаме да правим, сме длъжни да ги направим въпреки всичко.

След приемането му в армията Евгени е назначен да служи на границата в Чечня, където руската армия водела неуморно битки срещу ислямски сепаратисти, и основната му длъжност е да осигурява пограничната сигурност. Там той намира свои руски другари.

По време на тази война поведението на руската армия било често критикувано заради липсата на планиране, некомпетентност и понякога, че не успявала да осигури на своите войници дори и най-нужните пособия. В нощта на 13-ти януари 1996 г. Евгени и няколко други млади войници били поставени на пост, невъоръжени, на пропуск, намиращ се на 200 метра от тяхната база, близо до планинските граници между Чеченската република и Ингушетия. Пропускателният пункт, контролен и регистрационен пост, бил малка палатка без електричество и без възможност да осъществява комуникация с Главния щаб. Пътят, на който се намирал пропускателният пункт, бил често преминаван от терористи и престъпници с цел илегален превоз между двете републики на оръжия, амуниции, заложници, дрога и др. Охраняващите граничния пункт войници изчезват безследно. Неофициални данни показват, че офицери, намирали се близо до Родионов и другите с него, са чули младите войници да викат. Но задълбочено разследване не е проведено в началото. След време се разбира, че Родионов и войниците с него са били отвлечени от чеченските бунтовници. Била използвана линейка, която спряла на пропускателния пункт и в която се криели чеченците. Бунтовниците изскочили от линейката и нападнали момчетата, които нищо не подозирали и  нямали време да реагират на атаката.

След известно време службите на армията провели разследване на случая и открили много следи от съпротива, макар и неуспешна, от страна на Родионов и братята му, имало следи от кръв на пропускателния пункт. В следствие на този случай пунктът бил преместен от тогавашното му място, по-далече от пътя, до който се намирал, и от този момент нататък войниците, които стоели на пост там, били въоръжени.

След залавянето им Родионов и другите войници са задържани като заложници в изоставена къща в продължение на 100 дни, като по време на това отвличане до семействата на задържаните били изпращани многобройни искания за откуп. Отвличането и искането на откуп в замяна на освобождаването на отвлечения било нещо ежедневно в Чечения по онова време. Евгени бил държан, увиснал на китките си, в мазето на къщата, лишаван от храна, измъчван и бит. Откупът, който искали за него, бил 50 милиона рубли (~1.6 милиона щатски долара), което била почти невъзможна сума. Родителите му, естествено, на разполагали с толкова пари и Родионов никога не бил освободен. Евгени бил заложник 3 месеца и половина. Чеченците изисквали от него да свали кръста, който носел на шията си, да се отрече от християнската си вяра и да приеме исляма, ако иска да остане жив. Евгени отказал да се отрече от вярата си. Чрез пролятата от него кръв и претърпените от него страдания той потвърдил Божията сила, която го крепяла през тези дни.

На 19-тия му рожден ден, на 23-ти май 1996 г., главата му била отрязана. Той показал, че Православието в Русия все още е живо и че дори след толкова много години насилствен атеизъм, Русия все още има потенциал за духовно развитие, както преди.

Месец след отвличането на Родионов, на 16-ти февруари 1996 г., майка му получила  вестта, че синът й е дезертирал от армията. А точно по същото време Родионов претърпявал нечовешки мъчения в името на Христа.

Любов Радионова, майка на Евгени

Любов, майката на Родионов, познавайки достатъчно сина си, била обидена от подобно обвинение и започнала да пише писма до Гранични войски, опитвайки се да ги убеди, че синът й е човек, който никога не би дезертирал. Никой обаче не й повярвал и тя решила сама да отиде в Чечня, за да разбере какво се е случило със сина й. Тя се срещнала с лейтенанта и командира на Евгени и усетила, че те били някак си безразлични към случилото се и към съдбата и бъдещето на Родионов. Те я посъветвали единствено да се прибере у дома и да не се меси в тези работи. Вместо да се вслуша в указанията им, тя продължила своя път и стигнала до руския регион Ингушетия, където посетила една църква, в която свещеникът, отец Васил, й предложил да се настани за определен период от време в къщичка, намираща се близо до църквата. За първи път в тази църква Любов приела светото Причастие. След известно време тя отново поела по своя път и стигнала в Чечня, където, показвайки на различни хора снимката на сина си, задавайки въпроси за него и молейки се на Бога да й помогне, се опитвала да го проследи и намери. Много опасности като минни полета, бандити, крадци и др. се намирали на пътя й. Той не бил лек. Тя разпитвала всеки, който срещала и който се съгласявал да й отговори. Любов срещнала и други рускини, които дирили следите на синовете си, които също така били отвлечени от Чеченските бунтовници. Любов разказала: „Мисля, че Бог бдеше над мен. Вървяла съм по минни полета, но никога не съм имала нещастието да стъпя на бомба. Той ме закриляше, Той искаше да намеря сина си и да го погреба в родната му земя според християнската традиция. Наскоро осъзнах това. Вървейки по минните полета и в други опасни зони, аз не се занимавах да мисля за опасностите, просто се молех на Бог да ми помогне и мълчах.“

В един регион на Чечня, заедно с други майки, Любов срещнала 55 руски войници, които останали живи, след като общо 150 воини били отвлечени и държани като заложници. Само двама от тях били приели исляма, за да спасят живота си, след което, преминали на страната на чеченците, се държали изключително грубо с бившите си братя, биейки ги безпощадно. Един от приелите исляма войници, обкръжен от чеченци, казал на майка си: „Аз нямам майка. Единственото нещо, което имам, е Аллах. Аз не съм Костя, аз съм Козбек!“ А майка му отговорила: „По-добре да умреш, отколкото да живееш по този начин“.

През септември 1996 г. майката на Евгени срещнала чеченец на име Руслан Хайхороев, който твърдял, че е познавал Евгени. На първата им среща Хайхороев казал на Любов, че синът й бил убит по време на руско бомбардиране. Любов почувствала, че това е лъжа. Мъжът изказвал твърдението си доста колебливо, отговарял на въпросите също толкова несигурно и добавил, че ако руснаците не са били решили да спрат бомбардировките, всички руски пленници щели да бъдат убити. По-късно Хайхороев признал, че Евгени се бил опитал да избяга, но неуспешно. Вследствие на което му бил даден шанс за живот при условие да свали християнския кръст, който носи на шията си, и да приеме исляма, но той отказал това предложение. Може би Хайхороев бил този, който обезглавил Евгени с помощта на ръждясал трион. Това гибелно и отвратително деяние му отнело цял час и било извършено на 23-ти май 1996 (денят на който Родионов навършвал 19 години) близо до Бамут.

Чеченците предпочитали обезглавяването като начин на екзекуция, защото локални вярвания твърдели, че обезглавена жертва няма да се върне след убиването й, за да си отмъщава на убиеца.

Тялото на Евгени, заедно с телата на 3-ма други млади руски заложници, било поставено в кратер от паднала бомба, извън селцето Алексеевская. Руската войска успяла да окупира селцето, в което бил екзекутиран Родионов, ден след неговото убийство, прекалено късно, за да го предотврати.

Руслан Хайхороев казал седемнайсет пъти на Любов по време на седемнайсет отделни срещи, че била майка на лош човек, който отказвал да се присъедини към една достойна кауза и да стане мюсюлманин. Той добавял, че Родионов бил много глупав, защото имал избора да приеме исляма и да остане жив, но решил да жертва живота си за един несъществуващ Бог.

В една от последните срещи Любов се съгласила да плати цената от 100,000 рубли (около 4000 щатски долара), за да й бъде връчено тялото на покойния й син и за да може да го погребе в гробище, намиращо се в горите отвъд с. Алексеевская. Тя не разполагала с такава сума и за да се сдобие с нея, продала апартамента си. Чеченци в Москва се погрижили да завършат „сделката“ и след като всичко било уредено, Хайхороев й посочил къде се намира тялото. Там, късно вечерта, с помощта на руски войници, Любов изровила тялото на сина си. Там тя намерила обезглавеното тяло на сина си, между костите на който се намирал кръстът, за който той умрял и по който имало кръв. По думите на Хайхороев, главата била поставена на отделно място. Според майката на Евгени, събитията се стекли по следния начин: Когато аз и няколко войници от руската армия започнахме да копаем на мястото, на което ни беше посочено, че се намира синът ми, вече се беше стъмнило. Аз непрестанно се молех, надявайки се, че няма да намеря моя Евгени на това място. Не можех и не исках да повярвам, че той е убит. Когато вадехме останките, аз видях и познах ботушите му. Въпреки това отказвах да повярвам, че това наистина е той до момента, в който не намерих и разпознах кръста му. В този момент припаднах“. Любов взела тялото на сина си със себе си1, заедно с телата на другите убити негови другари. След което се завърнала в Москва с помощта на Руската православна църква и погребала Евгени. Мъката на Любов от смъртта на сина й била умножена от това, че съпругът й и баща на Евгени починал 5 дни след погребението. Поболял се от мъка по сина си, не искал да приеме неговата гибел.

След неговата смърт Евгени Родионов е награден от армията с Орден за мъжество. А Любов се завърнала в Чечня, за да намери отрязаната глава на сина си. Хайхороев, човекът, който обезглавил Родионов и който помогнал след това на Любов да намери обезглавения си син, бил убит на 23-ти август 1999 г. по време на въоръжен сблъсък между неговата банда и друга чеченска такава.

Съдбата на младия войник сигурно би останала в забрава, както на много други, които се борили срещу безпощадните ислямисти, ако екип от Централ ТВ не беше отишъл да снима репортаж за обновяването на църква, намираща се в селцето, в което (тогава вече от 6 години) почиват останките на Евгени. Миряните, които се намирали в Божия храм, разказали на репортерите за геройската постъпка на Евгени, а и на майка му, която се погрижила да го погребе в родината му. Изумени от историята, репортерите направили отделен репортаж за Родионов, репортаж, който бил възторжено приет и бил широко разпространен из страната. Година по-късно из цяла Русия много хора започнали да почитат и уважават Евгени Родионов, а това почитание се разнесло и към хора от целия свят. Колкото повече „новината“ за Родионов се разпространявала, толкова по-голямо ставало множеството миряни, които се стичали към гроба му в родното му селце западно от Москва, където майка му Любов го е погребала до една стара църква. Някои ветерани от войната дори поставяли своите медали на гроба на Родионов в знак на почит и уважение. И хора, спешно нуждаещи се от помощ, оставяли ръкописни бележки на мраморната плоча, молейки Евгени да бъде техен застъпник пред Бога.

Александър Макейев, офицер, който оглавява фондация в помощ на войниците, казва, че е бил свидетел войници да коленичат пред образа на Евгени, за да се помолят. „Децата в Чечня се чувстват изоставени от държавата и от командирите им, които уж се биеха за тяхно добро“, твърди той пред вестник Московски Комсомолец, „Не знаят към кого да се обърнат за помощ, но разбират, че Женя (Евгени) е един от тях“, казва той. „Може да се каже, че Евгени е първият войник-светец.“ Икони и портрети на Евгени бързо започват да се разпространяват из Русия, той e назоваван като Нов мъченик ради Христа. На тези икони понякога е изобразен с униформа или с червена роба (по начина, по който се показва във виденията на вярващите, особено на войници и деца), понякога – въоръжен, понякога – държейки кръст, но винаги украсен с ореол.

Икона на Евгени Радионов

Чудеса са се случили с връзка мощите на Евгени. По време на един от поклонническите походи в знак на почит и в името на Евгени Родионов свещено миро започнало да тече от една от неговите икони. Датата била 20-ти ноември 2002г.

Много войници носят образа на Евгени със себе си, когато са на мисия. На картичките с лика му пише: „Чрез своите страдания, Господи, чрез Твоята благодат Твоят мъченик Евгени се сподоби с неземна корона от Теб; той сломи непокорниците и съкруши несъкрушимата ярост и злоба на демоните. По неговите молитви спаси, Господи, нашите души.“

Паметна плоча в чест на безстрашния Евгени е поставена на входа на училището, в което той е учил като малък. В негова чест е заснет и документален филм, описващ житието му. Дарения от миряни са подпомогнали за издигането на двуметров кръст на гроба на Евгени, който се намира в селцето Сатино-Рускойие, близо до Подолск, в Московския регион. Вярващи се стичат от всички части на Русия, за да се поклонят на гроба на този велик мъченик. Дори ветеран от Втората световна война се поклонил на гроба на Евгени, свалил медала си за храброст, който получил по време на своята служба, и го поставил върху гроба на мъченика. Надписът на гроба на Евгени е: „Руският войник Евгени Родионов почива тук. Той брани своята Родина и нивга не се отказа от Христа. Обезглавен бе на 23-ти май 1996-та година в околностите на Бамут“.

Кръста, от който Евгени не се е отказал и заради който е бил обезглавен, майка му дарила на църквата „Св. Николай“, намираща се в Ординка, Москва. Поради големия наплив от хора, които отдават почит на Евгени Родионов и които го признават за светец, много твърдо вярващи миряни са поисквали признаването и канонизирането на мъченика от Московската патриаршия, но до момента официално изявление и отговор не са получени. Биографията на Евгени, озаглавена Новият мъченик ради Христа, войнът Евгени, написана от отец Александър Шаргунов, бе издадена в книжка през 2002 г., а петото й издание бе благословено от Негово Светейшество покойния патриарх Алексей.

В книжки, поеми, стихотворения и по различни уеб сайтове историята на младия войник Евгени Родионов се превърна в пример на подражание за православните християни. В един от многобройните руски православни сайтове пише:

Деветнайсетгодишният Евгени Родионов премина през непредставими за човешкия ум мъчения, но той и за миг не се поколеба или отказа от свещената Христова вяра, а й отдаде почит чрез своите страдания. Той доказа, че дори и в наши времена, след толкова десетки години изострен атеизъм и още повече време воюващ срещу православната вяра нихилизъ

 м, Русия все още е способна, както в по-ранните си времена, да ражда достойни мъченици ради Христа, което я прави непобедима във всеки смисъл на думата.“

Евгени се представи пред Бога Христа на 10/23 май. Нека тези, които четат този текст, направят така, че да бъде отслужена панихида в негово име на този ден. Нека също така, скъпи братя и сестри, бъдем поддръжници на постоянството на Евгени, на неговата доблест, чест и храброст, за да бъдем достойни да се изправим и борим срещу дневните изкушения, които ни подтикват да предаваме Христа. Нека всички носим своя кръст с достойнство и НИКОГА да не се срамим от Честния Кръст. Нека непрестанно да браним нашата непоклатима и единствена Православна Христова вяра, като се стремим да живеем един свят живот, в който следваме заръките на Иисуса Христа!

Йеромонах Йоаким

превод: Георги Германов

1По-късно Любов се завърнала в Чечения, за да намери черепа на сина си. Тя успяла, но тази задача се оказала много трудна поради вярванията, които чеченците имат за отрязаните глави на жертвите им.

За Георги Германов

Виж още

Духовно-аскетичните принципи на исихазма и православното подвижничество според „Завет“ на св. Йоан Рилски

В традицията на Българската православна църква св. Йоан Рилски е почитан като небесен закрилник на ...