Начало / Интереси / беседи / За единението с Бога в Христа

За единението с Бога в Христа

103705472_otec_Pavel_Душо моя, стани¸защо спиш?

През осми век Великият канон на свети Андрей Критски станал перлата в християнското богослужение.

Година след година по цялата земя се събират верните в храма, четат канона, възкресявайки в съзнанието си събитието и лицата, изпълняващи замисъла Божий за нашето спасение. Съгласно книга „Деяния на светите апостоли”, всяка проповед започва с изложение на събитията от Стария Завет и завършва със спасението в Христа. Юдеите добре знаели старозаветните събития. В синагогата те четели и слушали за тях всяка събота. Напомнянето не било информация, а откровение за техния смисъл. Апостолите събудили в душите си паметта за Бога сред житейската суета, призвани да вдигнат очи към небето и да търсят прошка за греховете си, показвайки пътя за срещата с Бога и единението с Него. Тези думи за единение с Бога звучали странно за юдеите. Те разбирали какво е праведност и се стараели да живеят праведно. Знаели за съзерцанието, с което се удостоили Моисей и пророците. Но единението с Бога юдеите на разбирали. Те се объркали, когато Христос им казал: „Не е ли писано в закона ви: Аз рекох богове сте?” (Йоан 10:34) Познати слова. Те четели тези думи в Свещеното Писание, но не ги приемали в този смисъл, който им открил Христос. В Христа не на думи, а в действителност се открило единението на човека с Бога. Той съединил Своето Божество с падналото човечество и преобразил човешкото естество. От този момент се изменила и задачата на духовния живот. Преди човекът плачел за греховете си и принасял жертва.

След въплъщението на Христос, за човека станало възможно единението с Бога.

Произнасяйки тези думи, ние също можем да се изгубим като древните юдеи. Как така аз, който съм завладян от толкова грехове и немощи, мога да се съединя с Бога? Условието за това единение е телесното приобщаване с Христос. Единението е възможно, защото Бог съединява Своята природа с човешката. Това означават думите в Символа на вярата: „Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек”. Въплъщението означава, че Христос като остава такъв, какъвто Той е бил – истински и съвършен Бог, идва при нас на земята и става такъв, какъвто Той не е бил – истински и съвършен човек. Той приема не природата преди грехопадението на Адам – нетленна и безгрешна. Той приема природата, каквато тя вече е била по времето на Неговото идване в света: предавана от род на род от потомците на съгрешилия Адам. Всички имали такава природа – юдеи и не юдеи, праведници и грешници; Христос приел същата природа като на моавитянката Рут и блудницата Раав, съгрешилият Давид и пророците. Такава човешка природа възприел Христос от Пресветата Дева и така в Себе Си я съединил с Божествената, преобразявайки я в нова, нетленна природа, предназначена за възкресение от мъртвите.

Възкръсналият Христос възнася човешката природа пред Престола на Вседържителя, където пребивава в равна слава със Своя Отец.

Какво означава възхождането на Христос на небето? Ние знаем, че Христос винаги пребивава с Отец и Св. Дух: „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко”(Пасхално правило).

Защо църквата е установила особен празник на Възнесението на Христос на небето? Какъв е смисълът на Възнесението? Христос винаги пребивава на небесата с Отец и Св. Дух в Своята божествена Същност. Сега Христос възлиза на небето, възнасяйки в Самия Себе Си друга същност – човешката природа. Той се въплътил не само в определено време, а завинаги, съединявайки със Себе си човешко естество. Така говори Халкидонският догмат за образа на съединението на Божествената и човешката природа на Христос:”неразлъчно, неизменно, неразделно и неслитно” (виж тук). В тези антиномически категории се разкрива единството на човека с Бога. На земята дошло Словото на Отца, Христос – истинският наш Бог. На небето се възнесъл Богочовекът Иисус Христос.

Всеки от нас е каещ се грешник, който търси възраждане и спасение в Христос. Апостол Петър нарича християните „причастници на Божественото естество”.

Нашата природа се приобщава към нетленната природа на Богочовека. Ние се приобщаваме с Христос не затова, че се каем за греховете си.

Напротив, покаянието свидетелства за пробуждането и възраждането на душата. Христос докосва търсещата душа и я привлича към Себе Си.

По време на поста църковната песен казва: „днес весна душам”, т.е. днес цялата природа се пробужда след зимата, пукват се пъпките, раззеленяват се листата, цъфтят цветята. Така оживява и човешката душа, приобщава се към божествения живот, умивайки се с покаяние. Настъпващата седмица е посветена на покаянието. Трябва да се вслушаме в думите: „Душо моя, душо моя, стани (събуди се), защо спиш?” Христос чука на дверите на нашата душа, за да Му отворим вратата, да разделим с Него своята тайна вечеря и да намерим себе си в Христос.

Автор: свещеник Павел Аделгейм

Превод: Ренета Трифонова

––––––––––––––––––––––––––––––––-

Източник: http://adelgeim.livejournal.com/2013/03/17/

Великият покаен канон на св. Андрей Критски можете да прочетете тук: http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/kanoni/sv_Andrey_Kritski.htm

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя първа подир Петдесетница – Любов към Бога

Когато попитали Христос Спасителя, коя заповед в закона е най-голяма, Той отговорил: възлюби Господа, Бога твоего, ...