Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Разговор с отец Георги Танчев, архиерейски наместник на Санданска духовна околия, Неврокопска епархия:
– Отец Георги, на Сирни Заговезни се спазва традицията младите да поискат прошка от по-възрастните, но знаем ли достатъчно за смисъла на прошката, или го правим като ритуален символ? Всъщност какво символизира искането на прошка?
– Искането на прошка символизира най-напред нашето смирение, защото само човек, който е смирен, който осъзнава своите грешки, той е в състояние да поиска прошка. И прошката се иска не само от по-възрастните, а от всеки един, защото това изисква смирение. Трябва да знаем, че прошката се иска със сълзи и се дава със сълзи, защото тогава тя е искрена и тогава тя е от значение и от полза за човешката душа. А прошката също така е израз не само на смирението, но и на любовта, понеже който има истинска любов, само той е в състояние да прости истински всичко на всеки. В противен случай ние не сме в състояние да простим, защото понякога ни притесняват такива човешки чувства като гордост, като съмнение, като егоизъм и тези неща ни пречат да дадем от сърце прошка, но те са чужди на Бога, на Църквата и ако искаме да застанем с чисто сърце пред Бога, трябва сърцето ни да бъде изчистено от всички тези неприятни чувства.
– Ние искаме прошка непосредствено преди Великия пост. Това, предполагам, също не е случайно?
– Останало е в традицията на Църквата преди началото на Великия пост да се иска прошка, но трябва да знаем, че това трябва да бъде едно естествено състояние на нашата душа, защото Спасителят ни казва да прощаваме 70 пъти по 7 и ако пак ни поискат прошка, пак да я дадем. С една дума – да прощаваме винаги, да бъдем готови да го правим не с някакво чувство на досада, а с чувство на радост, с готовност, защото само по този начин, когато ние простим от сърце всичко, тогава и ние ще бъдем убедени, че на нас Бог ще ни прости всичко.
– Кое е по-трудно, отец Георги, да поискаме или да дадем прошка?
– И двете неща са трудни, но пък не са непостижими, защото онова, което е полезно за човешката душа, на пръв поглед изглежда трудно, но е възможно и изпълнимо. И даването, и взимането на прошка не можем да го направим само със своите си усилия, понеже винаги ще ни притесняват чувства на гордост и на егоизъм, че ние не бива да простим, че ние не трябва да го правим. Но когато поискаме помощ от Бога, който да ни помогне в смирението, в прощаването, както Той самият прости на своите врагове и се молеше за тях, тогава е възможно за човеците. Т.е. тези неща стават достъпни за нас и ние ги правим с радост и с готовност, а не като нещо, което да ни отвращава и да ни кара да се чувстваме неоценени.
– Много хора казват: “Ще ти простя, но няма да забравя това, което ми причини“. Това всъщност прошка ли е?
– Не като цяло, защото истинската прошка е не само да простиш, но и да забравиш. И когато има нужда, този, който те е обидил, да му отвърнеш с любов и с добро. По този начин само можем да спечелим истинската любов на хората, защото който много прощава, той е и много обичан. Така че ние, когато имаме множество грехове и Бог ни прощава всичко, ние заради това го обичаме, заради голямата му милост, и заради великото му дълготърпение. Така че, ако искаме да се богоуподобяваме чрез любов към Бога и към ближния, трябва да подражаваме на Бога в тези добродетели.
– Себелюбието често ни пречи да видим и осъзнаем собствените си грешки, но виждаме другите какво са ни причинили. Това почти винаги води до усещане за безгрешност. Има ли безгрешни хора?
– Няма безгрешни. Само Бог е единствено безгрешен. И себелюбието не дай Боже да се загнездява в нито една човешка душа, защото това е като една отрова, като една киселина, която изпояжда целия организъм. Имаме ли самолюбие, имаме ли гордост, имаме ли завист и омраза към ближния, то е очевидно, че нямаме любов към Бога. И като имаме тези неща, и молитвата ни няма да бъде чута, и всичко онова, което ще направим, няма да бъде от полза.
– Често ние хората сме изкушени от това да се превръщаме в съдници за постъпките на другите. Разрешено ли ни е от Бога да бъдем съдници за делата на други хора?
– Да, за голямо съжаление, ние осъждаме останалите, а оправдаваме себе си. Искаме да променим останалите, но по никакъв начин себе си. Истинското поведение като човеци и като християни е да изобличаваме себе си и да оправдаваме постъпките на ближния. Само по този път, знаем, че ако тръгнем – това е верният път, който ни води до Бога.
– Започва Великият пост. Иска ми се да поговорим и за смисъла на Великия пост не само като въздържание от храната, но и от какво още?
– Великият пост е преди всичко въздържание от своята воля, от своите прищевки, от своите навици и след това намира изява и във въздържание в храната,
защото целта на поста е да достигнем смирение, което е смисълът на нашия живот – да достигнем съвършеното смирение, за да можем да предизвикаме Божията помощ и Божията благодат, която да ни освещава, да ни укрепва вярата и всичко онова, което ще направим е да има някакъв морален смисъл. Постът е каляване на волята.
Как можем да приемем съвета на Църквата или на някой от старците, който ни казва: “Прости на ближния си“, ако не можем да се откажем от храна? Т.е. това е една гимнастика, така да кажа, едно упражнение за каляване на волята. Учим я в най-малкото, в храната, в питието, а след това, калявайки си волята, това нещо започва да ескалира и започваме да каляваме своите чувства, своите настроения. Така че за един човек, който е готов да пости, да се откаже на драго сърце от любимата храна, за него в последствие няма да бъде никак трудно и да прости, и да забрави, и да се смири, и да обикне от сърце Бога и ближния. Така че това каляване намира изражение в християнския пост. Не бива да го третираме само като една диета, а като едно непрестанно поведение към ближния.
– Сигурна съм, че много хора ще успеят да се въздържат от т.нар. забранени храни по време на Великия пост, но по-трудно ще се въздържат от лоши мисли.
– За голямо съжаление, ако ние не консумираме месо, а с постъпките си, с коментарите си изпояждаме цели хора, то няма смисъл цялата тази диета. Затова преди всичко трябва да наблегнем, вниманието да се обърнем към поведението си, а след това и към трапезата.
– Смирение и любов – с тези чувства да подходим към предстоящия Велик пост и последващия Великден?
– Любовта е в основата на всички добродетели. „Без любов нищо не съм“, ни казва апостол Павел. Не можем дори да вършим чудеса. Може да сме свидетели на чудеса, но когато сърцето ни е изстинало и когато не можем да простим, тогава това не ни е от никаква полза. Напротив, то ще ни осъди. Пожелавам леки и спасителни пости и нека Христовата любов да пребъдва в нашите взаимоотношения.
интервюто води Росица Ангелова, агенция „Фокус“
