Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Скоро започваме Великия пост. Преди обаче да започне благодатното време, се минава през един интересен, да го наречем, ритуал, в който всеки търси и дава прошка на онези, на които е навредил, обидил и наскърбил. За този именно момент разговаряме с отец Стефан Паликаров от Милано, Италия.
– Отец, отново е Прошка и ние отново се прощаваме със своите близки, приятели и врагове. Защо Християнството така силно проповядва прошката?
– Прошката е едновременно себепознание и тайнство. Тя е изпит. Изпит за самите нас и нашата същност. Също така е и път към спасението. Чрез прошката разбираме до каква степен обичаме Бога, ближния, врага ни и нас самите. Прощавайки на другия или другите, ние даваме шанс и на себе си, защото както простим, така и на нас ще ни бъде простено и доколкото правим добро на онези най-малките Христови приятели, толкова го правим за Христос, т.е. за нас. Тъй като прошката е един от най-кратките пътища до Богооподобяването, именно и по тази причина Християнството проповядва и напомня за нея. Чрез прошката можем да се надяваме на Царството Божие.
– Как да простиш на някой, който ти е направил много злини?
– Реално погледнато обичаме да прощаваме на приятелите ни и особено на тези, които не са ни сторили нищо лошо. Тогава го правим с радост и усмивка. Това, обаче е заобикаляне на смисъла на цялото духовно упражнение. Нито ние, нито тези, които не са ни оскърбили имат нужда от подобна прошка. Това е самозаблуждение, което дори може би е и вредно. Често дори се случва в деня на прошката да видим на едно място и приятели, и хора, които са ни оскърбили някога, някъде. Тогава се появява една истинска избирателна пропускливост и духовната ни мембрана честичко пропуска до сърцето ни само тези, с които нямаме проблеми. Можем да простим истински на тези, които са ни правили зло, едва когато осъзнаем какво е да си Христов и колко скъпо сме откупени. Що се отнася до това как да простим – трябва да простим също толкова искрено, колкото и искрено сме се почувствали оскърбени.
– Ако простим на някого, но той продължи да ни прави лошо и не разбира, че греши, тогава как да постъпим?
– Това е сложно. Можем да прощаваме безкрайно, ако сме много смирени по сърце, но ако усещаме, че нямаме повече сили, по-добре е да се отдалечим от този, който непрекъснато ни напада, за да не влизаме в изкушение и ние, и той.
– Христос казва да прощаваме седем пъти по седемдесет. Има ли граница прошката и кога можем да не простим?
– Границата си я поставяме ние самите. Колкото ни е голямо смирението, толкова пъти ще прощаваме. Важна е не само бройката на прошките, които правим, а й тяхното духовно качество – т.е. да е искрено и извиращо от сърцето. Що се отнася до това кога можем да не простим, бих казал, че не винаги прошката е в нашите духовни правомощия. Когато някой похули Бога, само Бог е Този, който може да прости.
– „Простено – прости” какво означават тези думи, които всички изричаме тези дни?
– Това могат да бъдат думи и на спасение, но могат и да са думи на лицемерие. В тези думи се разкрива едно цяло богословие. Чрез тях можем да влезнем и в Царството Божие, но и да поведем парада на фарисеите и лицемерците. Въпрос на личен избор.
С отец Стефан разговаря Ангел Карадаков.
