Начало / Новини / Наградиха патриарх Неофит за укрепване на единството на православните народи

Наградиха патриарх Неофит за укрепване на единството на православните народи

Вчера Негово Светейшество патриарх Неофит получи наградата от Международния обществен фонд „Единство на православните народи“ за „принос към единството на православните народи и за утвърждаване на християнските нравствени ценности в обществото“.

Церемонията по награждаването се състоя в  голямата зала на храма „Христос Спасител“ в Москва.

В словото си по време на церемонията Руският патриарх Кирил обърна внимание върху международните процеси, подчертавайки, че православната църква работи за запазването на мира по света и за утвърждаването на християнските ценности в него. Днес, каза още той, имаме истинско разбирателство с Римокатолическата църква след срещата в Хавана.

Патриарх Кирил каза, че предстоятелят на Българската православна църква патриарх Неофит е доказал себе си като радетел на единението в православния свят. Той има специален принос в запазването на християнските ценности, бе категоричен Руският патриарх.

Председателят на Фонда за единство на православните народи Валери Алексеев и Руският патриарх Кирил връчиха награда на патриарх Неофит. Негово Светейшество патриарх Неофит произнесе слово, в което благодари за отличието и каза:

„Приемаме тази чест с ясното съзнание, че „нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте” (1Кор. 3:7) и че един полага основа, „а друг зида върху нея; ала всеки” трябва „да внимава, как зида” (1Кор. 3:10).“

Патриарх Неофит подчерта нуждата от обединени усилия за възраждане на обществените ценности. Той каза: „В днешното размирно време, когато са заплашени християнските основи на европейската цивилизация, когато се подлагат на дискусия вековните представи за морал, ние, православните – духовници, политици и общественици от различни страни, и всички хора с добра съвест, трябва да обединим своите усилия в защита на изконните християнски нравствени ценности и норми на поведение.

Ставаме свидетели на това как честта, честността, саможертвата в името на другите сякаш са останали далече в миналото и днес са загубили своята актуалност и ценност. От това губим всички ние и като общество, и като личности, защото Бог е създал човека да живее добродетелно в общност и така, чрез себежертвената любов, да възраства в съвършенството.

Мнозина от нашите съвременници, за жалост, са израснали без вярата в Бога, без да познават дълбокия смисъл и високото назначение на човешкия живот, които Творецът е вложил при сътворението. Хората се лутат без посока, заети със суетни грижи и собственото си себеутвърждаване, без готовност за саможертва, без волята да претърпят неудобства, утеснения, лишения в името на ближния. Като откъснати клонки от Лозата на живота.

Страданията, изпитанията от различно естество са неизбежни в този увреден от греха свят, но когато човек има ясно съзнание кое е важно и кое – маловажно, кое е преходно и кое – непреходно, какви са смисълът и целта на човешкия живот; когато знае, че има Бог – Бог всемогъщ, но и любещ и милостив, Който държи всичко в ръцете Си, ще преминава и през най-тежките изпитания, без да губи вяра, надежда и душевния си мир. Унинието, отчаянието, малодушието, чувството за безизходица, за празнота и безсмисленост на живота и съществуванието ни избуяват там, където оскъдява вярата.

В мирни дни на съзидание и в дни на тежки изпитания, ние, православните духовници, няма да се уморим да призоваваме към боголюбие и братолюбие, защото любовта е основата и законът на битието. Ако нашите убеждения, културната ни, социална, политическа, национална принадлежност са повод за разделение, то любовта е онази сила, която истински може да ни направи единни, целенасочени и силни. Стабилно и преуспяващо е онова общество, което е сплотено от общи високи идеали, ценности и цели.

Църквата с нейното неподвластно на времето и непреходно учение е призвана да бъде съвестта на народа. Тя е носител на богооткровените истини за живота и света и ни разкрива нравствения идеал, въплътен в Личността на Богочовека Христос, към който трябва да се стремим и който трябва да следваме. В този смисъл не християнството трябва да се приспособява към духа на времето, а духът на времето трябва да се съизмерява с християнството и висотата на евангелските истини.

Единството, както в Църквата, така и в обществото, трябва да се запазва и продължава „чрез връзките на мира” (Еф. 4:3), като превъзмогваме в себе си гордостта и себелюбието и се усилваме в любовта. Единството е постижимо дотолкова, доколкото сме способни на такава любов, каквато ни се разкрива в съвършената Личност на Богочовека Иисус Христос. Доколкото сме придобили Христов нрав, доколкото сме очистили душите си от всичко неприсъщо на Христа.

На православния дух са чужди омразата, етнофилетизма и расизма. Свойствено му е да защитава онеправданите и страдащите и да отстоява, въпреки всичко, любовта към другия. От тези евангелски принципи трябва да се ръководим всички ние.

Приемаме тази номинация като едно признание за нашите скромни трудове в този дух, но и като потвърждение, че в дни на всеобщо отстъпление от вярата, морала и любовта не бива да забравяме християнските идеали и да се стремим да се ръководим от тях, защото от това доколко даден човек или даден народ въплъщава и осъществява в битието си тези истини, зависи доколко достоен и устойчив на превратностите на времето ще бъде той.

Човек така е устроен, че не може да живее без вяра. Но човек разумно и внимателно трябва да избира в какво да вярва, защото от това в какво вярваме, зависи как ще възприемаме хората и света около нас и как ще премине животът ни.

Православната вяра наистина носи отговора на всички социални и екзистенциални проблеми, с които се сблъсква съвременният човек. При това, православната вяра и животът в Църквата не само ни учат как да живеем, но ни дават и вътрешни духовни сили и вдъхновение, за да живеем достойно и пълноценно. Но най-важната мисия на Църквата Христова в този свят си остава тази: да ражда небесни жители. Защото, каква полза от Църква, която е богата, силна, влиятелна в обществото, популярна, дори милосърдна, ако хората не се освещават и спасяват в нея, ако не прави своите пасоми не само по-добри хора, но и жители на Царството Божие.

Нека всички участници в обществените процеси, всеки, според званието и силите си, и особено онези от нас, на чиито плещи е възложена повече власт и отговорност, да помним, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията ни и пред Неговия нелицеприятен Съд ще даваме отчет за тях, а “комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука. 12:48).

Нека „Бог на любовта и на мира” (2 Кор. 13:11) да бъде с всички нас!” – пожела патриарх Неофит.

След това патриарх Неофит подари на руския патриарх Кирил копие на Чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир.

Международният фонд връчи още своите награди на сръбския президент Томислав Николич и председателят на руския парламент Сергей Наришкин.

Снимки: www.patriarchia.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Хиротония на Главиницкия епископ Макарий

На 26 юни в Неделята на всички български светии в Троянската св. Обител бе извършена ...