Начало / Интереси / Ако имаш сърце, ще бъдеш спасен

Ако имаш сърце, ще бъдеш спасен

Дни преди настъпването на Неделята на всеопрощението ви предлагаме една проповед на известния духовник митрополит Атанасий Лимасолски за прошката, вярата и поста. 

188838.b-600x472И още веднъж, възлюбени братя и сестри, благодатта Божия ни удостои да достигнем началото на светата и велика Четиридесетница, поне богослужебно, чрез тази умилителна вечерня на прошката, когато, макар и за кратко, ще се поклоним на Всечестния Кръст на нашя Господ Иисус Христос, за да получим подкрепа и сила за душата ни свише, за да успеем не само да преминем това море, най-прекрасно и богоугодно, най-свято море на светата и велика Четиридесетница, но и най-вече да се насладим на това богатство от дарове духовни, които Църквата ще ни предложи по време на целия този благословен и благодатен период на духовна бран.

И така, тази вечерня се нарича вечерня на прошката, тъй като, както чухме от днешното Свето Евангелие, прошката се смята за задължително условие за духовна борба, задължителна предпоставка за духовно изобилие.

Нужно е да сме простили от сърце на събратята си, за да можем и ние да застанем пред Бога и да поискаме оставление и на нашите прегрешения.

Днес Христос в Евангелието беше пределно ясен: ако, казва Христос, простите на хората от сърце, тогава Небесният Отец ще прости и вашите грехове. И без оставлението на греховете ни, без благодатта Божия, братя и сестри, нищо не може да стане. На нищо човек не може да се наслади напълно. Нищо не може да действа в душите ни, защото без благодатта Божия каквото и да правим, е човешко, каквото и да предприемем, е мъртво, лишено от Божията благодат. Затова е необходимо човек каквото и да предприеме, да призове Божията благодат, за да оживотвори делата му; за да даде на нашите мъртви и бездушни дела Животворящия Дух. А поклонението на Честния Кръст означава, че се укрепваме, че се въоръжаваме, приемаме тази божествена благословия и сила, за да можем да започнем да се борим всеки според силите си и според свободата си в тази духовна борба. Няма по-голяма благословия за човек от това да живее близо до Бога. Няма по-успокояващо нещо от това човек да си отдъхва в Христа Иисуса. И това е едно голямо тайнство. Колкото повече изглежда, че човек се труди външно, толкова повече се освобождава в действителност вътрешно. Докато в света, колкото и да изглежда, че външно човек се освобождава, толкова повече вътрешно се заробва и уморява. Доказателство – всичко това, което се случи преди час в града ни. Според вас кой е успял да намери отмора в карнавалите? Никой, никой! Всички си тръгнаха от там с главоболие и с пренатоварено сърце, защото тези неща не помагат да си отпочинем. Лъжливи царе не отморяват. Само Христос отморява човек. Само Този, Който е Цар на славата. Искрено ви казвам, винаги когато се подготвя цялата тази шумотевица, не зная точно защо, но чувствам все повече великата благословия да сме деца на Църквата. Поради това никога не съм говорил за карнавалите. Нито срещу тях. И какво има да говоря за нещо мъртво, един труп; за нещо, което в същността си е тленно. Да се занимава човек с трупове. Няма нужда.

Тук при нас е истинската Светлина, Тихата Светлина от Светата Слава. Възпяваме Отец, Син и Свети Дух. Няма по-велико изживяване от това.

Ще влезем в светата Четиридесетница, ще извършим Преждеосвещена литургия. Колко красиво, колко страшно, колко велико изживяване е това, което Църквата възпява: „Ныне Силы Небесныя с нами невидимо служат. Се бо входит Царь славы. Ныне Жертва Тайная совершена дориносится. Верою и любовию приступим, да причастницы Жизни Вечныя будем. Аллилуия.” Това е цялото тайнство. В този час и небесните сили съслужат с нас. Ангелите и всички светии са с нас и съслужат с нас, и възпяват Светата Троица с този несравним и вечно жив химн. И в този час влиза Царят на славата, Който никога не свършва, Който не уморява човек, Който не го убива, Който не го огорчава, но го оживотворява, прави го по-силен, дава му благодат, дава му Невечерната Светлина, въвежда го в царството Си. Това е тайнствена жертва, всесъвършена, пълна с благодат, с тайни, пълна с живот вечен. Това е тайната на Църквата. Това е благодатта Божия, която, въпреки греховете ни и слабостите ни, е с нас в този благословен период. Великата и свята Четиридесетница е огромна благодат. Всеки ден службите по църквите ни, възпяването на Пресветата Богородица, божествените литургии на Василий Велики, умилителните вечерни, проповедите, призивите, катехизисите; всичко, което слушаме, е духовна храна, благословия, сила, която човек получава, за да влезе в тази борба.

Затова Бог не иска да сме изгубени човеци, не иска да сме хора, които да не могат да стоят на краката си. Иска да сме благородни воини, сърцето ни да е силно.

Ако имаш сърце, ще бъдеш спасен, казват Отците. Ако ти го казва сърцето, може да се спасиш. Ако си страхлив, ако се плашиш, ако трепериш и се чувстваш болен още от днес, преди постът да е започнал; ако ти прилошава още сега при мисълта, че от утре няма да ядеш, означава, че нещо не е наред. Означава, че в душата липсва това съвършено доверие към Промисъла и любовта Божия, в Неговото присъствие. Разбира се, не сме научени от Църквата да бъдем телоубийци. Не убиваме тялото си, не убиваме себе си. Убиваме страстите си. Ще умъртвим греховете, ще отхвърлим стария човек, ще се облечем в новия в Христа човек – този, който ще ни донесе радост и благословия, който ще ни даде сила и цел на съществуването ни. Ще ни даде тази пълнота да разберем и да почувстваме колко велико нещо е да виждаш Бога като свой Отец. Както ни е казал Бог в светото Евангелие: да бъдете „синове на Всевишния” и нашия Небесен Отец ще ни възвърне цялата ни свобода в безкрайното богатство на Неговите дарове.

Затова, възлюбени в Бога братя и сестри, нека влезем в попрището на добродетелите с много радост, нека не униваме, както лицемерците в Евангелието. Но с много радост, с много мъжество, с благородна душа, нека влезем в попрището на този свят пост, като всеки от нас предложи каквото може. Не е важна външната мярка, а личностната. Бог търси сърцето ни, иска да се освободим, да отрежем веригите, които ни държат оковани за нещата от настоящия свят. Нека всеки от нас се огледа сам в себе си и да открие кои са нашите страсти, кои са нашите слабости, кои са греховете ни. Нека призовем Божията помощ; благодатта Божия да ни освободи, да ни помогне да се освободим от това робство и действително да станем Негови деца. Светият пост има много достойнства, много дарове. Не е случайно, че Бог, преди да започне земната си проповед, е постил четиридесет дни и четиридесет нощи. Не е случайно, че първата заповед, дадена на първия човек Адам, била заповедта на поста. Не е случайно, че с пост и молитва се изхвърля нечистотията от човешката душа. Той е свята награда, свята борба. Дава голяма смелост, която обхваща целия човек – и душата му, и тялото му, и ума и сърцето му; прочиства и освещава цялото същество на човека.

Затова, братя и сестри, нека се въоръжим с духовните оръжия, с прошката към нашия ближен; да потърсим прошка от Бога, покланяйки се на Честния Кръст Господен, призовавайки молитвите на нашите отци, измолвайки помощта на Пресветата Богородица и на всички светии. Да ни дадат сила да продължим с много благодат в тази борба и да достигнем до онази пресветла и велика и свята седмица, в която ни въздига Младоженецът Христос, за да бракосъчетаем душата си с Него и да заживеем в светлината на Неговото Възкресение. Пожелавам на всички добро поприще, благодатна Четиридесетница и благодатна духовна борба. Амин.

Митрополит Атанасий Лимасолски

Превод: Асен Андонов

Източник: omilies.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед на св. Беда Достопочтени за празника Рождество на св. Йоан Кръстител

Ангелът се явява на Захария в светилището на храма от дясната страна на кадилния жертвеник. ...