Начало / За Вярата / Основни елементи от композицията „Страшния съд“

Основни елементи от композицията „Страшния съд“

Чрез изкуството човек изразява най-дълбоките  си чувства, то съпътства човешката история още от нейното начало и  представлява един от най-важните аспекти на човешкия образ. Християнството рано, още в I в. изобразява символично любовта на Христос. Кръстната смърт на Спасителя, приема като символичен знак кръст и по-късно преминава в образа на Разпнатия Христос.

Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или изобразява сцени от Свещеното писание, но тя е предмет, органически вписан в богослужението. Едно от многопластовите в символиката си изображения е композицията на Второто Христово пришествие или сцената на Страшния съд.  В цялата човешка история очакването на фактическия край на познатия световен порядък и настъпването на новото начало е сред темите, които никога не губят своята актуалност. Православната есхатология намира пряк израз в иконографията на Второто Христово пришествие. През вековете композицията се развива, променя се и местоположението и в храма, като по този начин тя се натоварва с все повече символика.

Обикновено Страшният съд се изобразява на западната фасада на църквите, така миряните могат при влизане или излизане от храма да се запознават с композицията. Трябва да се отбележи, че разполагането на сцената на това място няма за цел да  сплаши или назидава,  нейната цел е да насърчи към покаяние, човек да се замисли над греховете си, не да губи надежда, и да се покае. Проповедта на Спасителя започва с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“. (Мат.4:17).

Иконографията на Страшния съд е тясно обвързана с Неделя Месопустна, наречена „Неделя на Страшния съд”, в самото навечерие на Великия пост. Иконографията е директно изобразяване на евангелското четиво (Мат.25:31-46), но  образите от  Божия съд не може да бъдат ограничени само до богослужебния текст. Картината на Страшния съд прехвърля графичните средства, тя вплита множество елементи от Св. Писание, както на Новия така и на Стария завет.

Сам Господ Иисус Христос описва Второто Пришествие в ярки образи: „ И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата“. (Мат. 24:29-31).

В центъра на композицията „Страшния съд“ е представен Иисус Христос Вседържител, в ореол на славата и силата Божия, във формата на овал, т. нар. мандорла, възцарен на престол като Съдия, заобиколен от Пресвета Богородица, св. Йоан Кръстител (т. нар. Дейсис), като ходатаи за човешкия род. От двете страни на тази централна група са изобразени апостолите, по шест от всяка страна, следвани от ангели. Под този първи регистър, композицията се разгръща по хоризонтала и вертикала. В центъра е разположен  Божият престол, в подножието на който са фигурите на  Адам и Ева в молитвена поза „проскинеза”. Престолът е фланкиран от Архангели и неизброимо множество ангели. По вертикала композицията се разделя на две  части, които са свързани с евангелския текст: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:31-34) Сред праведниците, в различните икони или стенописи могат да се видят групи по националности, понякога изброените групи са обозначени с  думите от Евангелието, „Кога Те видяхме гладен…“ и т.н.

Особено внимание се отделя на изобразяването на ада. Той е представен като „пламтящ ад“, с ужасен звяр, на който седи сатаната – господар на ада, с душата на Юда в ръцете се. В огън горят грешниците, измъчвани от дявола. От огнената челюст на звяра до краката на Адам, се изкачва дълга извиваща се змия, олицетворяваща греха. Понякога, вместо змия е изобразена река.

Композицията на Страшния съд включва редица елементи, някои стъпили на основата на старозаветния текст, като „Видение на пророк Даниил“, някои елементи от апокрифи, неканонични книги, алегорични фигури и други. Иконографията на сцената е една от най-многопластовите, не само заради сложността на сюжета, но и от силното  емоционално въздействие върху душата, готова да влезе във Великия пост.

За силното въздействие на сцената говори запазеният разказ за покръстване на българите под влияние на стенописа на зографа Методий, въздействие, което е способно да обърне езичници към християнската вяра.

Тази сцена, в навечерието на Великия пост идва, за да ни напомни евангелските думи: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот“. (Мат. 24:42-47).

Текст: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

„Представих си една професия, която прави чудеса“: Скритата мисия на реставраторите

В Националната художествена академия ви срещаме с професия, която често остава скрита, но пък е ...