Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 5 март по решение на Св. Синод Русенският митрополит Наум възглави заупокойната св. Литургия и панихида в Бачковския манастир, в памет на блаженопочившите Български патриарх Кирил и Български екзарх Стефан.
В словото си владиката каза: „Както всяка година, в първите дни на март, след като отбелязахме паметните за всяко православно и родолюбиво българско сърце дати – 3 март, деня на Освобождението на България от османска власт, и 4 март – деня на учредяването на първата Българска архиепископия в далечната 870 година, днес на Задушница отново сме заедно в светата Бачковска обител, за да отдадем нашата почит и преклонение пред паметта на блаженопочившите предстоятели на светата ни Църква – патриарх Кирил и екзарх Стефан, както и към всички приснопаметни български архиереи, отдали живота си за изграждането и благопреуспяването на светата ни Църква в ново и най-ново време.
Отново сме заедно в нашата обща молитва към Всевишния за вечен покой на тези труженици на родната ни св. Църква, оставили трайна диря в сърцата и умовете на нас – техните потомци, продължители на тяхното христолюбиво и родолюбиво дело.
Почит, памет и приемственост – това са трите думи, които концентрират в себе си цялото съдържание и смисъл на това наше братско молитвено събрание. Почит към тези стожери на нашата православна духовност и църковност, памет за техните светли, богоносни личности и стремеж към приемственост, с която да засвидетелстваме и пред Бога, и пред света, че тяхното дело не е било напразно – че градената от тях Българска православна църква продължава и днес да бъде онзи спасителен кораб сред стихиите на бурното житейско море и онзи гостоприемен духовен дом, който винаги е готов да приюти в майчинската си прегръдка всяко вярващо сърце, всяка душа, търсеща Бога и Неговата вечна правда – в устремен порив към нашето небесно Отечество и към вечния живот, към който сме и призвани от Самия наш Господ и Спасител Иисус Христос.
Дните и годините, в които Бог е отредил да принесем пред Него и пред обичния ни православен народ своето служение, са дни на нови изпитания пред християнската ни съвест и пред всекидневните ни усилия „в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12). Нови и още по-изкусни са замислите и козните на врага на нашето спасение, нови, още по-трудно уловими са капаните, които той залага пред нас, за да ни отклонява от пътя ни към Царството Божие. Всички ние добре забелязваме, че днес, в началото на третото хилядолетие, предизвикателствата пред всички нас, които – по думите на св. ап. Павел – „сме умрели с Христа”, за да „живеем с Него” (Рим. 6:8), непрекъснато се увеличават, че духът на разединението и богоборчеството е навсякъде около нас, възпрепятствайки по всевъзможни начини Божието дело в света. Ние обаче знаем и че Бог е винаги невидимо до нас. Знаем го както от нашия собствен, всекидневен, личен опит, така и от живота и подвига на упокоилите се в Господа наши достойни предци. И затова паметта за тях и техният вдъхновяващ пример ни задължават още повече към усърдие и ревност в нашия личен подвиг.
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).
Вечната истина, скрита в апостолските думи, ни се открива в целия си смисъл и значение именно в дни като днешния, когато с нова сила тя изплува в нашите сърца и в нашите мисли, за да си спомним отново, че само в приемствеността и продължаването на заветите на нашите отци и учители е гаранцията за нашето настоящо преуспяване и залогът за бъдещето ни като Църква и като народ Божи, който в далечните дни Сам Бог бе призовал „… от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
И днес блаженопочившите патриарх Кирил и екзарх Стефан и всички останали приснопаметни наши отци – богомъдрите йерарси и архиереи на светата ни Църква – продължават да ни призовават от небесните висоти към още по-голяма ревност и вярност към заветите на нашия Господ Иисус Христос и още по-усърдно следване на спасителното Му учение – за да пребъде православният български народ в Неговата истина и да бъдем истински Негови свидетели и апостоли в днешния духовно объркан, но все така обичан от Бога свят.
Затова, възлюбени, нека всички днес, събрани на това скъпо и свято за всички ни място – дом за молитва и за подвизаване в православната вяра – отново да отворим сърцата си, с любов и почит към всички наши починали във вярата архиереи, и заедно да отправим нашия молитвен възглас към висините:
Блажено успение и вечен покой подай, Господи, на всички Твои починали в мир раби – досточтими йерарси на светата Българска православна църква – и направи вечна тяхната памет!
Защото молитвата за тях е молитва и за нас самите – за доброто и преуспяването на благочестивия и православен български народ: на неговата държава и на неговата св. Православна църква.“
По времето на патриарх Максим, ежегодните заупокойни служби в Бачковския манастир в началото на месец март, се извършваха от Св. Синод в пълен състав, начело с патриарха, тъй като архиереите на БПЦ считаха присъствието си в св. обител по този повод за свое морално задължение, първенствуващо пред каквито и да е други епархийски ангажименти. За съжаление, през последните години тази практика е изоставена, наред с други традиционни порядки, съществували в миналото.
По информация от официалната страница на Русенска св. митрополия (тук) и сайта на Св. Синод (тук).
Снимки: Бачковска св. Обител
