Начало / Интереси / беседи / Св. Николай Велимирович: Упражнявайте лични добродетели

Св. Николай Велимирович: Упражнявайте лични добродетели

Нашият Господ Иисус Христос е дал напътствия на Своите последователи за придобиване и на лични и обществени добродетели, които са съществени за изграждане на техния християнски характер. Тези добродетели може да се придобият само с добросъвестни и пламенни усилия и духовен живот – така, както са мислили и постъпвали светите отци на Църквата.

Упражняване в лични добродетели:

Вътрешна молитва. „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:6).

Пост пред Бога, а не пред човеците: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:17-18).

Грижа за душата. Нужно е духовно да се грижим и за тялото, и за душата си, но за всяко по своему. Душата се различава от тялото, на нея й е потребна по-различна храна, облекло и светлина: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие” (Лук. 4:4).

Грижата за целостта на душата. Цялост на душата* означава, че в нея има сила и мир, докато разделеността на душата означава слабост и гибел. Господ е казал: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои” (МАТ. 12:25). Също е казал: „Никой не може да слугува на двама господари… Не може да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24).

Контролирането на сърцето и мислите. Добрите мисли са семена на добрите дела. Бог вижда нашите мисли. Знаейки мислите на хората, Господ Иисус Христос е рекъл: „Защо мислите лошо в сърцата си?” (Мат. 9:4), „защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (Мат. 15:19). Необходимо е непрекъснато да се упражняваме в добри мисли и желания.

Контролирането на езика. „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лук. 12:1), „защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае” (Мат. 12:36).

Трябва да бъдем като деца в скромността, искреността и вярата си: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3).

Търпение. Изтърпяването на всички трудности, които ще срещнем при изпълняване на Христовия закон води до спасение на душата: „Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22).

Въздържание от неумереност в храната, питието и другите потребности: „Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно” (Лук. 21:34).

Твърда вяра, без каквото и да било съмнение в Христовата сила и милосърдие. „Не бой се, само вярвай” (Марк. 5:36). Вярвайте, че „за Бог няма нищо невъзможно” (Иерем. 32:17; Мат. 19:26). Господ Иисус е рекъл: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия” (Марк. 9:23). Запомнете, че без силна вяра в Христа, надеждата и любовта са без основа.

Познанието на Свещеното писание и Божията сила трябва да расте всекидневно. То помага много за укрепването на нашата вяра в Христа. Господ е укорил садукеите заради тяхното незнание, думайки: „Заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия” (Мат. 22:29).

Уединението е много полезно за самонаблюдение, за размисъл над своя собствен живот и за общението с Бога. За този, който знае как да извлече полза от уединението, то е много приятно, докато за повърхностните човеци е досадно. Господ Иисус се усамотявал често в безлюдни места (Марк. 1:35).

Освобождаване от вещите. Животът на човека не се състои от изобилие на вещи, които той притежава. Човешката душа е по-ценна пред Бога от целия свят, „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Мат. 16:26). Трябва да бъдем внимателни, да не привържем себе си, своята личност и душата си към материалните богатства, но да издигнем душата си над всичко земно.

Предстоене пред Бога. Истински религиозният човек живее с пълното съзнание, че стои постоянно пред живия и всевиждащ Господ. Затова се срамува от греховете и се радва на делата, които са праведни пред Бога. „А вам и космите на главата са всички преброени” (Мат. 10:30).

Пребъдване в Христа. „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан. 15:5). Затова нека Христос да влезе в твоето сърце като в Своя стая и нека управлява от твоето сърце твоите мисли, желания и дела.

Очакване на смъртта и Съда Божий. Човек, който всеки ден гледа и слуша как умират хиляди човешки създания и не мисли за своята смърт, не е разумен. На човека, който не мислел за приближаващата смърт, а се запасявал с храна за далечното бъдеще, Бог рекъл: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20).

Благодарността към Бога е голяма добродетел. Ако сте получили някое малко добро от Бога и сте благодарили за него, Той ще го умножи, както е умножил петте хляба.

Прославяне на Господа. Не търсете слава от човеците, а прославяйте Бога. Колкото повече дадете, толкова повече ще получите. Кажете, както е рекла Пресвета Дева: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лук. 1:46-47).

*„Цялост” в новозаветен смисъл понякога се използва като морална категория и има значение на нравствена чистота. Цялост на мисълта (целомъдрие) означава чистота на мисълта и поведението. „Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16)(Бел. ред. йеромонах Йоан (Филипов)

автор: Св. Николай Велимирович

из „Вярата на светците“

За Ангел Карадаков

Виж още

Исихастската молитва и Светата литургия – I част

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите ...