Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Беден по тяло, богат по душа, винаги близо до страдащите…
Нектарий Егински, благодарение на своя начин на живот, е един от най-познатите светци на християнската църква – както казва златното правило на Евангелието: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям” (Мат. 7:12). Бил е преследван, подиграван и онеправдаван многократно, често дори и от други служители на олтара. Въпреки това е избрал да обърне лошото в добро и се е превърнал в пример за всички поколения. Днес милиони хора насочват молитвите си към този, който e живял като „ангел в плът”, и познава търпението на болката, но и победата над невъзможното. За св. Нектарий – патронът на асоциацията „Спаси едно сърце”, разговаря Габриел Тудор с отец Василе Гаврил, енорийски свещеник на руската църква в Букурещ.
– Кой е св. Нектарий и как се е прославил той сред румънския народ?
– Свети Нектарий е един от най-известните светци понастоящем не само за нас, румънците, а почти за целия християнски свят. В чужбина, в страните от Близкия изток, въпреки че протестантите не почитат светци, дори те имат особено благоговение към св. Нектарий, св. Силуан Атонски, св. Серафим Саровски… Започнаха да се обръщат дори към светите Трима Светители! За да бъде толкова почитан св. Нектарий, наистина е бил една завладяваща личност. Утвърдил се е безсъмнено, както се утвърждават светците, чрез свят живот! Евангелието е бил неговият закон, както при свети Василий Велики. Както е казвал свети Григорий, добродетелта е бил неговият начин на живот. Той е бил едно бедно дете, но с богата душа. Не е притежавал богатствата в материалния свят, а в духовния. Роден е на 1 октомври 1846 г. в тракийското село Силиврия. Като всяко дете, най-вече предвид факта, че е било след периода на туркокрация, е желаел да учи и той, бил е интелигентно дете. Родителите му успяват да го пуснат на училище и така той учи богословие, на средно ниво в Константинопол. След което, предвид деликатната ситуация, се свързва с Александрийския патриарх, който го приема, но е трябвало да продължи учението си, за да се подготви за това, което ще иска от него патриархът – а именно да го прати като мисионер в Африка и по-точно в Египет. Изпратен е в Кайро, защото там има нужда от човек, който да напътства местните християни. В периода 1882–1886 г. следва богословие в Атина. Междувременно през 1876 г. се замонашва и влиза в манастир – Новия манастир (наричал се е така, защото Гърция е била преминала през това, което наричаме отомански валяк и е имало манастири, които са били разрушени).
Само година след като влиза в манастира, е ръкоположен за дякон, изкарва обучението си, а след като го завършва, патриархът го назначава за патриаршески съветник в Кайро.
През 1889 г. е ръкоположен за Пентаполски митрополит, но това му назначение не продължава дълго. Навярно дяволът, чрез тамошните му братя, е започнал ужасна битка срещу него и през 1890 г. той е трябвало да се върне в Атина, за да се опита, изключително беден, да си намери място там. Получава правото да стане преподавател в Духовната семинария, където става и директор. Периодът, когато той е митрополит и директор на семинарията, е един от най-паметните за всички. Св. Нектарий е бил изключителен педагог и теолог, дълбоко различен човек, интересуващ се от теология в същинския смисъл на думата. Когато казвам, че е бил добър педагог, нямам предвид само теологията като напътствие, а в поведението, в осезанието, в педагогическия метод. Бил е пример! Когато някой е бил наказван, той е поемал наказанията. Ако ученици са се карали помежду си един с друг и не са изпълнявали това, което трябва, митрополитът сам е отивал и е вършел техните задължения вместо тях. Той е бил визитна картичка и пример за всички познавали го. Оттук научаваме колко е изстрадал в Египет от хората, колко злоба е привлякъл заради добрината си, заради благостта и смирението си! Много добре знаем, че почтеността на едни, няма нищо общо със своеволността на други.
– Той е обръщал винаги злото в добро…
– Винаги! Това е, което го е отличавало. Поради тази причина е мислел в един момент да построи манастирско учреждение, така в периода 1904-1907 построява манастир, където се оттегля. Там е и погребан, след като си отива от този свят през 1920 г. Тези, които са го познавали, са казвали, че е бил ангел в тяло. Това означава, че е живял много скромно, служел е на Господа и е пребивавал в молитви. Със сигурност мълвата за него се е разнасяла, докато е бил сред нас, тъй като не само животът му е бил изпълнен с чудеса, но и той самият е извършвал такива! Имало е случай, в който той е спасил цял остров от глад поради настъпилата там суша. След дълга молитва, отправена от свети Нектарий, Бог изпратил изобилен дъжд, след който се родила богата реколта, така мнозина станали свидетели на това чудо.
След периодите на войни и кризи ги сполетяват подобни нещастия, а свети Нектарий е бдял над тях като ангел. Те са знаели това и са носели вече мълвата за него.
Хората са идвали на гроба му, като при духовен закрилник! През 1953 г. отиват на гроба му и разбират, че останките му са се превърнали мощи, изваждат ги и ги слагат в ковчеже, а през 1961 г. вече бива и канонизиран.
Тъй като на 8 нември е починал, за ден на честването му е избрана дата 9.ноември. Свети Нектарий е познат като чудотвореца, лечителя, този, който лекува болести. Най – вече защото той самият е минал през много страдания, Бог е чувал молитвите му, както чува на тези, които се молят и минават през нещастия, подобни на неговите. Той е велик светец, който е обичал хората, затова им помага в нещастия, в проблеми, в болести, в страдания и т.н.
– Познавате ли хора, които са се обръщали с молитва към св. Нектарий и са получавали отговор?
– Познавам! Мнозина ми казват, когато ги попитам за децата им: „Да, отче, имам дете, казва се Нектарий, защото Господ ни го прати, когато се молехме на св. Нектарий”. Или знам за конкретни случаи, в които болни или страдащи хора се излекуват след поклонение пред мощите на свети Нектарий.
Понякога те отиват, непосредствено преди да постъпят в болница. Това не са измислици или самовнушение – колкото и силно да е самовнушението, то не те лекува. Болестта е болест и когато се събудиш, те боли. Тук не е такъв случаят, хората наистина са се изцерявали!
– Може би повече от всякога формите на болести са се увеличили неимоверно. Днес говорим за кисти, тумори и т.н., сякаш говорим за настинка, въпреки че се опитваме да направим всичко възможно, за да сме здрави, това е сякаш е всичко, на което сме способни от гледна точка на физическото, но и на духовното. Къде мислите, че правим грешка, за да се разболяваме все по-често?
– Ще споделя едно виждане, което няма да приемат всички. Страх ме е, че ние в настоящия момент правим прекалено малко от гледна точка на духовното. Както казва отец Софроний: „Обществото, в което живеем днес, се опитва да разреши всички проблеми, но по-малко проблема ни с Господ, а именно – молитвата. И сме завладени от проблемите – нещо, което се вижда в думите на много хора: „Нямам време да ходя на църква, нямам време за молитви!” Има и много сериозни хора, много ангажирани, които казват същото и аз им вярвам, че ако имат време, биха отишли на църква. Да, някои може би се скриват зад гърба на тези с извинение, но повтарям – всички ние вършим много малко.
Вярвам, че Господ допуска тази вълна от страдание, от болести, които Той ръководи и контролира, защото не иска да се изгубим!
И вярвам, че страданието в днешно време е някакъв вид мъченическа болест. Не гледам на страданията като на наказание. Със сигурност, ако помислим на това колко грехове се извършват днес и то най-вече от почти дяволска гордост, чрез която човек потвърждава, че е вече творец, спасител, който си прави свое собствено царство, оттук навярно произтичат големите страдания. Все пак, Господ допуска дори такива. Виждам страданието най-вече като благословия от страна на Господ, чрез която ни показва, че ни обича и не иска да ни остави да се погубим заради нашите собствени дела.
– Свети Нектарий е едно от живите доказателства, които Господ ни е дал, за да ни покаже, че болестта не е край, а повод за размисъл относно истинските стойности на живота. Как ни учи свети Нектарий да се пазим от ситуации, които носят болезнен, в някои случаи дори опустошителен опит?
– Учи ни чрез личния си пример, особено дълбокото си богословие и писания. Учи ни как да се обръщаме към Господ, докато сме живи, как да приемаме живота като Божи дар и как да го почитаме, да се представяме достойно в него, както иска Бог от нас. Тогава със сигурност нещата ще станат от само себе си, защото всъщност говорим върху основите на Евангелието, в което четем: „Търси Царството небесно и останалото само ще ти се открие”. Учи ни и не само как да понасяме и търпим болката, но и как да превърнем самата нея в чудотворец, който да лекува нашата душата.
– Кое е качеството, което отличава свети Нектарий?
Качеството, което го отличава, е вплетената с благост добрина, упражнена в търпение, но всичко това не би било възможно без смирение. Един смирен човек добива благост, доброта и търпение, а добрината му се проявява чрез съчувствието, изпитвано към живота на другите. Животът не е минавал покрай свети Нектарий, нито той е минавал покрай него. Така, както хората не са го подминавали, нито той тях. Не можем да говорим за едно единствено качество. Бил е силно вярващ, обичал е нашия Спасител Иисус Христос до святост, бил е изключителен йерарх и богослов, но това, което го е отличавало са качествата: благост, доброта, търпение, всички произхождащи от благодатта на смирението.
– Ако той можеше да се върне на земята, за да ни изпрати едно-единствено послание, кое смятате, че щеше да е то?
– Обичайте Христос, защото Той ви обича много!
Отец Василе Гаврила е доктор по богословие, преподавател в Богословския факултет в Букурещ. От 1992 е главен енорийски свещеник в руската църква „Свети Николай” в Букурещ.
превод: Явор Иванов
източник: basilica.ro
