Защо е нужна продължителна молитва?
За да може чрез продължителността на усърдната молитва да се сгреят нашите охладнели от продължителната суета, окаменели сърца. Защото странно е да мислим, а още повече – да искаме, закоравялото, оплетено в житейска суета сърце да може бързо да се проникне от топлината на вярата и любовта към Бога по време на молитва. Не, за това са нужни труд и труд, време и време. “Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят.” (Мат. 11:12) Не идва бързо Царството Божие в сърцето, след като хората така усърдно бягат от него. Сам Господ ни показва волята Си, да не се молим кратко, когато дава за пример вдовицата, която дълго време ходила при съдията да му досажда с молбите си (Лук. 18:2-6). Та нали Господ, нали нашият Отец Небесен, знае преди да Го помолим какво ни трябва (Мат. 6:8), от какво се нуждаем, но ние Него не познаваме както трябва, на земната суета сме повече предани, а не на Небесния Отец; затова Той, поради Своята премъдрост и милосърдие, превръща нашите нужди в предлог да ни обърне към Него.
На молитва не угаждай на ленивата плът – не бързай: плътта, като се мъчи и отегчава от святото дело, избързва по-скоро да свърши, за да се успокои или да се заеме с плътски, житейски работи.
Когато извършваш молитва или правило, особено по книга, не бързай от дума на дума, без да си прочувствал истината им, без да си ги положил в сърцето, но направи си труда -и прави това постоянно да чувстваш със сърцето истината на онова, което говориш. Сърцето ти ще се противи – понякога с леност и каменно безчувствие към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с един вътрешен огън и притеснение, понякога с разсеяност и отклоняване към най-различни земни неща и грижи, понякога ще ти припомня обида от ближния с чувство за отмъщение и ненавист към него, понякога с представи за удоволствията на света или с представа за удоволствието от четенето на романи и въобще на светски книги – но ти не бъди самолюбив, побеждавай сърцето си, дай го на Бога като благоприятна жертва. “Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26), и твоята молитва ще те сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ти ще се изпълниш с Духа и плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление.
– Иска ти се бързо да свършиш молитвеното правило, за да дадеш покой на изтощеното тяло? Помоли се от сърце и ще заспиш най-спокойния, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш как да е: за половин час молитва ще спечелиш цели три часа най-здрав сън. Бързаш за служба или за работа? Ставай по-рано, не се успивай и се помоли усърдно – ще придобиеш спокойствие, енергия и успех в работата за целия ден. Сърцето тегли към нещата от житейската суета? Преломи го; нека неговото съкровище да бъде не земната суета, а Бог: научи сърцето си чрез молитвата да се привързва повече към Бога, нежели към суетата на света, за да не бъдеш посрамен в дни на болест или в часа на твоята смърт като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както ти казах аз, няма да преуспееш в живота и вярата и в духовния разум.
На хората, които малко се молят, сърцето е слабо; и ето, когато поискат да се молят, сърцето отпада, ръцете, тялото и мисълта отмаляват и те трудно се молят. Трябва да преодолееш себе си: постарай се да се молиш от все сърце, защото хубаво и леко е от все сърце да се молиш.
Самият ти мисли и чувствай така, както говориш в молитвата си, а не на езика ти да е мед, а в сърцето – лед; ако врагът веднъж те победи, после вече ще трябва да се отбраняваш, да отстояваш свободата си – като късче земя, завзета от врага, – а сърцето ти ще отстъпи от Господа.
В духовния живот нищо не пренебрегвай, нищо не смятай за малко, незаслужаващо особено внимание: чрез малките грехове дяволът ни води към големите. И най-важното – старай се винаги да бъдеш истинен в сърцето си. Когато ти е най-трудно да се бориш с плътта, тъкмо тогава покажи своята твърдост, тъкмо тогава не отслабвай в борбата, като добър воин Христов.
Не щади себе си за сърдечна молитва дори тогава, когато целия ден си прекарал в трудове. Ни най-малко не бъди небрежен към св. молитва, цялата я кажи на Господа от сърце, виж, тя е дело Божие. “Който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за Царството Божие” (Лук. 9:62).
Всяка неискрена молитва отдалечава сърцето от Бога и го въоръжава срещу самия човек, и обратно – всяка искрена молитва приближава човешкото сърце към Бога и го прави близко на Бога. Затова вярвай на тези думи: ако претупаш молитвата заради телесния покой, за да си починеш по-скоро, ще загубиш и телесния, и душевния покой. Ах! С колко труд, пот и сълзи се постига приближаването на сърцето ни към Бога; и мигар ние отново ще правим самата своя молитва (небрежната) средство за отдалечаване от Бога, и Бог ли да не възревнува от това?
Както след недостойно причастяване, тъй и след недостойна, хладна молитва, еднакво тежко става на душата. Това означава, че Господ не влиза в сърцето ни, оскърбен от сърдечното неверие и студенината ни, а допуска да се загнездят в сърцето злите духове, та да ни даде да почувстваме разликата между Неговото и тяхното иго.
Св. Йоан Кронщадски
из „За молитвата“