Отец Паисий казваше, че духовната работа на християнина трябва да бъде насочена към придобиването на смирение.
– Бог силно обича човека; Той знае много добре проблемите на всеки от нас и иска да ни помогне още преди да сме Го помолили за това. Понеже Бог е всемогъщ, няма трудности, които не би могъл да преодолее, с изключение на една. Трудността, която Бог среща, и, повтарям, тя е единствената, е тази, че Той “не може” да помогне, когато душата не е смирена. Бог “тъгува”, защото вижда как Неговото създание страда, но Той “не може” да предложи никаква помощ. Каквато и помощ да предложи, тя би наранила човека, защото духът му не е смирен.
Това, което се случва на човека, зависи изцяло от неговото смирение. Например виждаме някой, който се бори и накрая бива победен от своята страст. Бог допуска това да се случи по една-единствена причина: душата му е изпълнена с гордост и самонадеяност. Може би този човек мрази своята страст и упорито се бори срещу нея, но не постига нищо, защото Бог не му помага, и няма да му помогне, докато не смири себе си.
Въпреки че мрази тази страст, той е обладан от гордост, която води след сeбе си другите страсти. “Гордостта е причина за всички страсти”, казва св. Иоан Лествичник.
Човек се стреми към духовен напредък и моли Бог да му даде любов, молитва, послушание и всички други добродетели. Трябва да знаем, че докато не се смирим, Бог няма да ни ги даде, без значение колко дълго и усърдно се молим. Ако единствената ни цел е смирението, тогава Бог даром ще ни даде всичко друго.
Бог иска само едно от нас: нашето смирение. Той няма нужда от нищо друго, освен от това да се смирим, за да ни направи участници в Неговата божествена благодат, която ни е била дадена в тайнството на светото Кръщение. Въпреки че все още не сме Го обикнали, нито сме се борили да придобием Неговата благодат, Той ни я е дал като дар поради Своята безмерна благост. Единственото, което Той иска от нас, е да се смирим и да му отвърнем с благодарност за Неговата любов. Така божествената благодат, която е в нас, ще има възможност да се прояви. Тя ще ни накара да обичаме Бога и да се стремим да Го познаем, тя ще направи всичко за нас, само ако се смирим и я оставим да действа в нас. Единствената пречка пред силата на Божията благодат е нашата гордост и липса на смирение. Св. апостол Петър в 5 глава на своето Първо послание ни помага ясно да осъзнаем грешката си и ни казва какво трябва да правим: “… облечете се в смиреномъдрие, защото “Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.” И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време. Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.” (1 Петр. 5:5-7)
Ако ние се съсредоточим единствено върху това как да придобием смирение, тогава всичко ще ни бъде дадено от Бога като благословение. А когато се грижим за всичко друго с изключение на това да придобием смирение, тогава никога няма да постигнем нищо добро, а дори и да постигнем, няма да бъдем в състояние да го задържим задълго. Само едно нещо ни е необходимо: смиряване на сърцето, което ще ни въведе в царството на Божията благодат.
“Когато Бог вижда, че ние сме горди и дръзки, Той допуска изкушения в живота ни. И ще ги отстрани от нас само тогава, когато види, че сме се смирили.”
автор: Йеромонах Христодулос
из „Старецът Паисий от Света гора“