Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион (Алфеев), завеждащ външноцърковните връзки на Руската православна църква, за значението на канонизацията на св. Серафим Софийски, за отношенията между Руската и Българската православна църква, за Всеправославния събор и отношенията с католиците:
– Ваше Високопреосвещенство, Вие започнахте официалното си посещение с прием на Българския патриарх Неофит. Получихте орден „Св. св. Кирил и Методий“.
– Оценявам тази награда като високо равнище на нашите отношения между Руската и Българската православни църкви. Не виждам никаква лична заслуга в това, но мисля, че нивото, което сме достигнали в нашите взаимоотношения, ни внушава чувството на радост и аз се радвам, че съм гост на Българската православна църква днес и се радвам да участвам в тържествата по случай прославлението, канонизацията на архиепископ Серафим. На 7-ми март ние очакваме Негово Светейшество патриарх Неофит в Москва, където ще му бъде връчена високата награда на Фонд „Единство на православните народи“.
– Какво е мястото в православния свят на архиепископ Серафим Софийски Чудотворец? Каква роля в бъдеще би изиграла тази съвместна канонизация, която е прецедент?
– Това в първият случай в история на православна църква, когато се извършва канонизацията на един светец от две православни църкви. Уникалността на делото и служението на архиепископ Серафим е, че той е бил клирик на Руската православна църква, но почти 30 години е служил в пределите на България и инициативата за неговата канонизация е излизала от страна на Българската православна църква. Това, че канонизацията е станала преди всичко в Руската православна църква, а след това в Българската православна църква, говори за нашето единство и за нашето съвместно почитане на този изявен духовник. Аз вярвам, че Свети Серафим ще ни помага в нашите взаимоотношения и ще бъде връзка между нашите две църкви.
– Когато говорим за нашите две църкви – Българската православна и Руската православна църква – кои са основните акценти, които определяте в отношенията между тях?
– Преди всичко ние се явяваме сестрински църкви. Ние имаме една обща история. Ние имаме една многовековна история на взаимоотношенията и взаимна помощ. Голяма е ролята на император Александър II в Освобождението на България. При нас, в Русия, го наричат Цар Освободител, защото той е освободил селяни от крепостното право. Тук, в България, го наричат освободител, защото той е способствал за освобождаването на България. В България за нас има един много трогателен случай, когато споменават на Великия вход император Александър II и това е само един от примерите между нашите руски и български народ, между Руската и Българската църква. Свети Киприян, в чест на който се строи в Москва църква, това също е един пример. Затова още един такъв голям тласък придава канонизацията на архиепископ Серафим.
– Каква е ролята на отношенията между тези две наши сестрински православни църкви в православния диалог?
– Нашите църкви взаимно сътрудничат в подготовката на Всеправославния събор. Този събор ще бъде свикан през юни месец тази година и ние се надяваме, че той ще се яви като фактор на единството на православни църкви. Много е важно тази връзка да се запази в подготовката на този събор и по време на самия събор. Затова ние трябва да се отървем от разногласията и напрежението, които съществуват между нас. Затова много е важно тези въпроси да минават през рецепцията между православните църкви и ние вече сега получаваме едни тревожни сигнали от други православни църкви. Отсъства евхаристийно общуване между Йерусалимския и Александийската патриаршия. Антиохийският патриарх не е подписал някои решения на предсъборните определения. Грузинският патриарх също така не е подписал един от документите, а също така сме се разбрали съвсем скоро, че Синодът на Грузинската църква се отказва от един от документите и всички тези въпроси ние трябва да решим в предсъборния процес. Тук диалогът между Руската православна църква и други православни църкви е много важен.
– Какво според Вас обаче е бъдещето на отношението между православието и между католицизма с оглед на изминалата вече среща в Хавана между патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и главата на Римокатолическата църква папа Франциск?
– Аз мисля, че тази среща е послужила като едно много важно явление за конструктивни отношения между православната църква и католическата църква. Между православната църква и католическата се запазват догматически разногласия, които ние сме ги възприели от миналото, но миналото ни хвърля едни предизвикателства в сегашните наши отношения. Има много неща, в които католици и православни могат да намират и общи решения и аз се надявам, че тази среща ще предаде един нов импулс в тези взаимодействия.
– Вашето послание към българския народ?
– Българският народ е братски народ за руснаците и аз бих искал да призова българите да не слушат политиците, които искат да внесат разногласията между нашите народи. Политическите разногласия идват и си отиват и политиците идват и си отиват, и политическите режими се променят, а това братство между нашите народи, което е било заплащано с кръв, в това число и с кръвта на войниците, които са пролели кръвта за Освобождението на България. Именно това е основата, върху която ние трябва да построим нашите отношения. Аз бих искал никакви политически веяния, никакви политически влияния да не могат да разрушат това наше единство, което е скрепено в единството на нашата православна вяра.
Евелин Цанева, агенция Фокус
