Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В навечерието на прославлението на св. Серафим Софийски разговаряме с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за канонизацията, споровете и личните впечатления.
– От тази вечер започват честванията по повод прославлението на св. Серафим Соболев. За първи път се извършва такава канонизация, съвместно от Българската и Руската православна църква. Можем ли да кажем, че св. Серафим се явява обединител?
– Действително. Българската православна църква се съгласи св. Серафим да бъде канонизиран от РПЦ-МП по силата на това, че е руски архиерей, това мнение сме изразили и по-рано, по времето на блаженопочиналия патриарх Максим. Това сега се потвърди отново и всъщност желанието на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил беше този въпрос да се разреши не без участието на Българската църква, което е съвсем правилно и справедливо решение. Затова се и достигна до един интересен момент – решение две църкви да седнат и да разсъждават по тази тема и да стигнат до един прекрасен резултат. Ние подкрепихме действително актът по канонизацията да бъде извършен от Руската православна църква по наша молба, а прославлението да бъде извършено в пределите на родната ни Църква, така че това е един духовно сакрален акт, пример за това как може да бъде съчетана дейността между две църкви.
– От две седмици насам освен хубавите думи за св. Серафим се появиха и други, доста скандални. Как ще ги коментирате?
– Тук ние трябва да преценим доколко имаме и доколко нямаме право. Аз неведнъж го казах – сега преценяваме една ситуация за канонизиран вече светец. Всеки може да изрече едно или друго и да го изрече по силата на човешкото си право, но от друга страна, едно е, когато даден човек не е канонизиран и ние изричаме едни думи – тогава, да речем, ние можем да бъдем ясно очертани като съдници на тази личност. Сега вече обаче, когато имаме канонизиран светец и ние се съмняваме или по някакъв начин отричаме и сме против този акт, това вече е друга сфера. Това вече не е осъждане, а граничи с богоборство и богохулство. Трябва да сме много внимателни. Каквото е могло да се каже, е казано преди канонизацията. Ако някой е изследвал подробно житието на този светец, то това са и Руската църква, и Българската – изключително много подробно е разгледан всеки период от живота на светеца. Така че не бива… трябва да замълчим по тази тема.
– На Вас какво лично Ви е направило най-голямо впечатление от живота на св. Серафим Софийски?
– Две неща има, които са много характерни – мисълта, че където и той да се намира в своето служение, е пред Бога, като ясно осъзнат човек пред Кого служи, пред Кого предстои. И второто – голямата му любов към човека. Тя кореспондира с любовта му към Бога, но в отражението му към човека и ближния, което всъщност показва, че човек може да бъде от различна народност, но щом е Христов и архипастир в това велико тайнство на свещенството, той може да направи много дела, независимо къде се намира.
С митрополит Йоан разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Божин Дончев
