Начало / Интервюта / Доц. Мариян Стоядинов: Владика Серафим е просияло свидетелство за Божията сила

Доц. Мариян Стоядинов: Владика Серафим е просияло свидетелство за Божията сила

За канонизацията на просиялия в святост Богучарски архиепископ Серафим Соболев Софийски Чудотворец в разговор с доц. д-р Мариян Стоядинов, преподавател по Догматическо богословие във Великотърновския университет и член на синодалната комисия, утвърдила светостта на св. Серафим Софийски: 

– Доц. Стоядинов, откога започна подготовката за канонизация на владика Серафим Соболев?photo_verybig_1421639

– Доколкото ми е известно, разговорите между Българската и Руската православна църква датират още от 2007 г. Знае се също така, че блаженопочиналият патриарх Максим по това време поддържа становището канонизацията да бъде извършена от Руската църква. Приблизително оттогава в Руската църква, чийто клирик всъщност е бил владика Серафим, започва проучвателната работа относно всички аспекти от живота му. Събира се и се обобщава информацията от подворието на Руската църква в София и за всички чудеса, случили се след кончината на владиката.

– Защо по-рано не е започната инициативата за канонизация?

– При събития като канонизацията на един светец времето не е фактор. Почитането по правило предшества канонизацията. В този смисъл, ако хората почитат един човек и след кончината му, ако и тогава измолват неговото застъпничество пред Бога, ако и тогава последното става осезаемо в опита на мнозина, значи имаме предпоставки за канонизация. Формалното вписване на един „новопросиял светец“ в богослужебния календар с изрична служба, житие и икона е всъщност констатация за едно вече просияло свидетелство за Божията сила. Все пак, от формална гледна точка може да се предположи, че едва към днешна дата двете църкви са намерили най-удачната форма за тази окончателна „констатация“. По принцип казусът е сложен и нетипичен – както за Руската, така и за нашата църква. Нито руснаците, нито ние имаме опит в историята си за съвместна канонизация. Владика Серафим никога не е бил клирик на Българската православна църква, но пък част от живота му протича в София, където се е утвърдила и почитта към него. Бидейки клирик на друга църква, той не може да бъде канонизиран от нас, докато в самата Русия е сравнително малко познат. Всичко това изисква време и подготовка, най-вече от руска страна. Накрая се стигна до едно своеобразно „стъпаловидно“ съгласуване: нашата църква – в лицето на Светия синод – предлага, Руската – в лицето на своя Архиерейски събор – взема решение, в София двете църкви заедно прославят.

– Вие участвате в синодалната комисия по канонизация на владика Серафим. Разкажете върху кои неща от неговия живот обърнахте внимание?

– Голяма част от изследователската работа е извършена в Русия, но немалко информация е събрана през годините и в София. Всички области от живота и делото на владика Серафим са били предмет на коментар и в София, и в Москва – от пастирското му служение до богословските му приноси, от личните му мнения до злоупотребата с тях от страна на по-късни негови „почитатели“. Свидетелствата за чудеса, случили се при гроба на светителя, са много на брой, но са взети предвид само медицински удостоверените случаи.

– Как ще коментирате обвиненията към владика Серафим, че е бил агент на службите?

– Аз лично видях с очите си документите, издадени от съответните „комисии по досиетата“ – българска и руска, които удостоверяват, че за владиката няма такива данни. Руснаците бяха изследвали тази тема изрично, защото на всички е известен опитът им с деканонизацията на 36 новомъченици през 2013 г., за които са били намерени улики за подобно сътрудничество. И най-малкото свидетелство за агентурна дейност щеше да стопира процеса на достатъчно ранен етап.

– По какво Православната църква разбира, че един светец е такъв?

– В Църквата има един ден, посветен на всички светии (включително и такъв, посветен на всички български светии), т.е. на всички светци, които не са ни известни, които са останали „скрити“ в историята. Бог обаче прави така, че някои от светците да просияват. И последните стават известни, но не като антични герои, самодостатъчни в своите способности и подвизи, а като явяващи Божията сила, която се „в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12:9). Казано по-просто – ако Църквата е множество, вървящо вече 2000 години в една и съща посока като „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1 Петр. 2:9), светците са онези личности, които Бог отличава в множеството. Прави ги явни, прави ги да „просияват“ като своеобразен ориентир и стимул за пътуващите – за това, че вървим в правилната посока и най-важното, че не сме сами. Светците са личностите, които ни дават човешките (като аспект на Богочовешките) основания да оставаме в Църквата. Защото ни показват, че домостроителството на Спасителя не е просто книжна история или спиритуална абстракция, а постижима реалност. И то реалност в живота на неизброимо множество мъже, жени и деца от близо две хиляди години до ден днешен включително.

– На какво ни учи св. Серафим?

– На това, на което и всички останали светци – Бог стана като нас, за да ни даде възможност да станем като Него. И не само по себе си, а в Него и чрез Него. Светците не просто ни учат за това. Те ни го показват.

интервюто води Ангел Карадаков

Официална програма за прославлението на новоканонизирания св. Серафим Софийски по дни и часове

За Ангел Карадаков

Виж още

Свещеник Дончо Александров: За християните четенето е част от духовното възрастване

Едно от църковните списания у нас – „Амвон“ навършва 15 години през тази година. За ...