Начало / Интервюта / анализи / Епископ Тихон Егоревски: трябва заедно да съхраним Европа християнска

Епископ Тихон Егоревски: трябва заедно да съхраним Европа християнска

Егоревският епископ Тихон, наместник на московския Сретенски мъжки манастир и глава на Патриаршеския съвет по култура, разказа в интервю пред РИА Новости за значението на срещата между Руския патриарх Кирил и папа Франциск, за това, което разделя и обединява западните и източните християни, за техните общи задачи и за това какъв опит православните могат да заемат от католиците.

– През последната седмица средствата за масова информация – както руските, така и световните – са пълни с коментари по повод на срещата на Руския патриарх Кирил с Римския папа Франциск и отзивите в основни линии са положителни. Разрешени ли са противоречията между православни и католици?

– Действително тази среща е безпрецедентно събитие. Но би било много наивно да се счита, че със срещата между патриарха и папата принципните различия между православната църква и католицизма са вече в миналото. Това трябва много добре да осъзнаят в Москва и във Ватикана. Мисля, че в по-голяма степен в Москва, отколкото на Запад.

Преди хиляда години тези разногласия, по-точно нововъведения на латинската църква в най-важната област за нас, християните – вероучителната, свързани с разбирането и изповядването на Бога и Църквата, толкова са се задълбочили, че Западната и Източната църква не са можели заедно да извършват главното тайнство – Божествената литургия, не са можели заедно да се причастяват.

– И какво, западните християни – католиците, престанали ли са да бъдат християни?

– Има едни забележителни слова на св. апостол Йоан Богослов: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.“ (1 Иоан 4:1-2). За нас те, разбира се са християни, доколкото признават въплътилия се Господ Иисус Христос като Божий Син и изповядват Света Троица – Отец, Син и Свети Дух, а също са съхранили и апостолското приемство в ръкоположението.

– А в какво се състоят тогава непримиримите разногласия между православни и католици?

– Не е толкова просто и достъпно да разкажа за това на неизвестна за мен аудитория. Но ще опитам. Да вземем например първото противоречие, в резултат на което е било прекратено евхаристийното общение между източните и западните християни. В Свещеното Писание се казва, че Светият Дух е творческа сила, едно от лицата на Бога, изпълващ целия свят, Който изхожда от Отца и се основава на Сина. Това откровение за тайнственото за нас битие на Бога – Светата Троица, е било казано на апостолите от Самия Господ Иисус Христос. Знанието за Бога, недостижимо за човешкия ум и разкрито ни чрез Божественото откровение и приемането на вярата, се нарича в Църквата догмат. Трябва да разберем, че догматът за Светия Дух не е просто абстрактна истина за нас, тя лежи в основата на нашето богопознание.

Но западните християни, притежаващи особена склонност към рационално мислене, с времето започнали да си задават въпроса: ако Отец и Син са равнозначни, защо Дух Светий изхожда само от Отца? Той трябва да изхожда и от Сина. На това източните християни са възразили: приятели, вие, разбира се, можете да разсъждавате, както искате, но в Свещеното Писание ни е открито именно така, а не иначе. И ние не искаме да смесваме нашите човешки догадки с това знание, което не може да бъде постигнато с нашия ум и ни е дадено като откровение.

Ще опитам да дам пример. Преразглеждайки религиозния догмат, все едно че преразглеждаме, да кажем, таблицата за умножение, на която е построена като минимум технологическата част на нашата цивилизация. Дори и някои дървени философи, които изхождат от някакви свои, известни само на тях умозаключения, започват да доказват, че две по две не е четири, а например 4,001. И трябва ли ние да се съгласяваме с тях? Те могат да възразят: позволете, но една хилядна – та това е такава дреболия! Трябва ли да спорим за това? Но ние ще отговорим, че това съвсем не е дреболия. Християнството е насочено към вечността. Там такива непонятно защо допуснати от нас грешки ще са напълно безполезни и ние не искаме да играем в такива игри. Затова и оставаме на нашето мнение. За нас две по две е четири и само четири.

После при католиците са се появили нови предположения. Те са ни призовали да се съгласим с идеите им за непорочното зачатие на Пресвета Богородица. Православните са отговорили: приятели, ние почитаме Божията Майка, у нас много храмове са издигнати в нейна чест, но за това как е станало това непорочно зачатие на Пресвета Богородица, ние не знаем нито от Св. Писание, нито от Св. Предание.

Още едно от нововъденията беше утвърждаването на непогрешимостта на римския папа, когато говори ex katedra. И с това не можем да се съгласим: непогрешимостта на който и да е човек е невъзможна, пък бил той и първият епископ.

Има и други въпроси, касаещи господството на Рим и т.н., не са само тези. Всичко това като цяло лежи в основата на църковното разделение на източните и западните християни. И тези разногласия остават.

– Известно е, че немалко хора приеха предпазливо известието за срещата между Руския патриарх и папата.

– В това няма нищо неестествено. Ние в Русия действително се отнасяме традиционно предпазливо към Ватикана и за това, за съжаление, има основания. Хиляда години продължава това разделение, което често е преминавало в противопоставяне. И то какви противопоставяния! Можем да разберем хората. Въпреки че ние в никакъв случай няма да ставаме изолационисти, е невъзможно да отхвърлим собствената си история и да забравим, че през 13-ти век против Русия е имало кръстоносни походи, а най-жестоката католическа експанзия е била в началото на 17-ти в. и в нея са взели участие и легатите на римския папа. И в последно време поведението на униатите на каноническата територия на Руската православна църква продължава да създава реални и много болезнени проблеми.

– Но може би не е необходимо така дълбоко да се ровим в историята? Може би е най-добре да си спомним в по-близко време Втората световна война и да потърсим там примери за обединение между православни и католици пред лицето на общата опасност?

– Това не е много подходящ пример. Тогава всичко не е било така еднозначно и има много противоречия. Но що се отнася до обикновените католици и много свещеници и епископи, много от тях мъжествено са се противопоставяли на фашизма. (има се предвид нацизма в Германия и Италия, б.пр.)

Да гледаме истината в очите: хиляда години нашите идейни и догматически разногласия с католиците на дело са преминавали в гражданска, държавна и обществена конфронтация. Но, разбира се, няма нищо по-добро от мира. Ние сме призвани към това и искрено сме готови за това. И именно по този път върви и патриарх Кирил. А що се касае до обединението, за което вие споменахте… То, разбира се, е възможно, но не за сметка на истината, не за сметка на компромисите в делата на нашата вяра и изповядването на Православието. Затова що се касае до църковно обединение, такъв въпрос дори не се и поставя.

– А в какво тогава може да има единство?

– На първо време ни обединява нашата обща християнска цивилизация. Затова верният път на нашето общо служение и най-плодотворно сътрудничество е в хуманитарната сфера. Основните християнски ценности в културата, семейството, отношенията към човека като към образ Божий, нравствените ценности – това е общото между нас. Всичко това трябва да се промени в съвременния свят. Не бива да се допуска не само изчезването, но и изопачаването на християнските ценности, нравственост и култура – това е наша обща задача. Ние трябва заедно да съхраним Европа християнска. Ако сега не положим съвместни усилия, искам да подчертая – именно съвместните усилия са изключително важни, Европа не просто ще изгуби своята християнска идентичност, но и ще отиде в някаква своя противоположност.

– Вие оглавявате в Патриаршията Съвета по култура, какво прави той в това направление?

– Да, разбира се, Съветът по култура към Патриаршията вече няколко години си сътрудничи по тези въпроси, за които говорим, с Папския съвет по култура. И тук пред нас действително има сериозни перспективи. Ако за много принципни богословски въпроси, така се е случило, че сме далеч от единството, то в отстояването на общите християнски нравствени ценности съм дълбоко убеден, че ние не само можем, но и сме длъжни да действаме заедно.

– За какво друго сътрудничество може да става въпрос?

– Повярвайте, има на какво да се поучим един друг. На мен, например, ми е много интересна системата на училищното и семинарското образование при католиците. Тяхната мисионерска дейност, ще кажа направо, е поразителна със своето мъжество, самоотверженост и деятелност в най-опасните точки на света. Тяхната работа с младежите също е предмет на внимателно изучаване за нас, убеден съм в това.

Ние много сме чували за различни скандали при католиците. Но ето и друг пример: в Париж, в този хедонистки и по мнение на мнозина – съвършено нехристиянски град, на демонстрация против еднополовите бракове с помощта на здрави консервативни граждански и католически организации излязоха един милион и седемстотин хиляди души! Аз сам видях това, тъй като в тези дни бях в Париж на представяне на своя книга, издадена на френски. И протестиращите бяха основно християни.

Католиците имат огромен опит в загубата на влиянието си сред обществото, но и немалък – в съхранението на християнските общини в условията на безбожното общество. Постоянно, т.е. един път в седмицата или макар и няколко пъти в месеца, храмовете в същата тази Франция се посещават от 12% от населението. Ще замълча какъв е процентът при нас – в пъти по малък. Техният опит в запазването на християнските общини в съвременния свят е много важен.

– А има ли и други общи неща – например на политическо ниво?

– За това говориха в Хавана нашият патриарх и папата: това е терористичната заплаха и разбира се, преследването на християни в същата тази Сирия, където убийците не разделят християните на православни и католици. Християните днес са най-преследваната в света религиозна общност. И гоненията се увеличават с всяка изминала година.

– Има и друга противоположна гледна точка: че срещата между руския патриарх и папата е трагично закъсняла, че е трябвало да се състои няколко години по-рано. Тогава би било възможно и трагедията сред християните от Близкия изток да се предотврати.

– Светейшият патриарх Кирил и римският папа многократно са говорили за преследването на християните от международни трибуни, правили са заявления, обръщали са се към ръководителите на държавите, убеждавали са ги да направят всичко възможно, за да се спрат тези преследвания. Но трябва да кажем, че вече много патриарси и глави на православни църкви са се срещали с римския папа. Навременна ли беше последната среща или не? Някои смятат, че е прекалено късно; много хора мислят, че това трябваше да се случи по-рано. Но защо да гадаем? Вече е минало. И нашата задача е да свидетелстваме за Православието в новите условия и заедно да се трудим в тези области, които са отворени за нас.

превод: Ренета Трифонова

източник: ria.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Мариус Куркински: Филмът „Светецът светкавица“ е Божие дело

Отново при пълен салон на 24 февруари бе прожектиран филмът „Светецът светкавица“ в „Дом на ...