Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В следващата история за една избрана душа ще се възрадваме на красотата на състраданието, което красеше една жена, както и на молитвения ѝ подвиг.
Тя е живяла преди няколко десетки години в Атина и била е гръцка бежанка от Понт. За живота ѝ ни разказа един благочестив монах, който тогава служил като дякон в енорията, в която тази благочестива възрастна жена се черкувала:
„Госпожа Анна се отличаваше от останалите ни енориаши със своето благочестие. Никога не отсъстваше от света Литургия или някое събитие на църквата ни – винаги със забрадчицата си, тихичка, но изпълнена с любов. Макар и да беше бедна бежанка, винаги идваше в Църквата с добре омесена просфора, чисти свещички, ливан и всякакви други такива неща. Един ден ми каза смутено с типичното понтийско произношение:
– Скъпи ми дяконе, добри ми дяконе, много те моля, когато ме причастяваш, силно извикай името ми, а после тихичко, като доближиш светата лъжица към устата ми, кажи монашеското ми име – Теоклити! Един свят архимандрит ме подстрига за монахиня в родината ми тайно!
Останах изненадан, когато чух тайната ѝ. Но като се съсредоточих и я причастих, макар и да го криеше усърдно, се удивих! Цялата седмица тя преживяваше със светото Причастие. Често се причастяваше. Не отсъстваше от нито една света Литургия. Молеше ме да ѝ давам от просфората, която подготвяхме, по едно крайче, едно парченце нафора, което режеше на 5–6 по-малки парченца и хапваше по едно всеки ден. Нищо друго! С олио ядеше само събота и неделя.
Но Бог въздига смирените по сърце и още един неин духовен подвиг не остана незабелязан, макар и да се опитваше да го пази в пълна тайна. Почти по цели нощи тя будуваше и се молеше. Денем се грижеше за съпруга си, а щом той си легнеше да спи, тя започваше делото си. Също така вярващ и добър, възрастният ѝ съпруг по никакъв начин не възпрепятстваше тя да води тайния си духовен живот.
Обикновено вечер, тъй смирената и благословена душица се покриваше с шала си, за да не я разпознае никой, и обикаляше по църквите в района, коленичеше в преддверието на всяка църква, запалваше по една свещичка, за да може да чете стария си молитвеник, който винаги носеше със себе си, и внимателно четеше за здраве и спасение на всички енориаши!
Едната вечер тя отиваше в „Света Варвара”, на другата – в църквата на Богородица, на третата – в „Свети Николай”, а накрая приключваше с онази, в която се отслужваше много ранна Божествена света литургия! И в дъжд, и в сняг, и в пек тя извършваше своите бдения в преддверието на църквите. Монашеският ѝ подвиг в действителност беше предивен. И всичко това съвсем тайно! Ние, духовниците, забелязвахме понякога борбата ѝ, но съхранявахме светата ѝ тайна.
Тази свята жена имаше брат, който беше адвокат, много образован, но за съжаление – атеист. Привърженик на материалистическите теории на безбожния Маркс. Бедната Анна и за него се грижеше, защото той не бе създал семейство. Чистеше му, готвеше му, грижеше се, въпреки че той отхвърляше християнската ѝ вяра и живот и никога не се вслушваше в просветителните ѝ съвети.
И така веднъж, на имения му ден, му занесла като подарък Светото Писание. А той поискал да ѝ го хвърли в лицето! Тя за пръв път станала строга с него и му казала:
-Ако щеш я чети, братко, но я остави в стаята си да те пази и един ден да те просвети. Ако не я задържиш, няма никога повече да дойда в къщата ти.
Адвокатът ѝ го дължал. Имал нужда от нея, това било истината. И така, мърморейки, мушнал Библията в едно ъгълче на библиотеката си. Но какво беше подготвил Бог за спасението му? А и със сигурност за това бяха допринесли денонощните молитви на светата му сестра.
По време на Окупацията, една вечер германците били уведомени за това, че адвокатът е поддръжник на марксистката идеология, от която те се боели (макар и те самите да били по-лоши, следвайки безбожния Ницше), и щурмували къщата му. Било взето решение да го убият. Започнали да го ритат смъртоносно с ботушите си в стомаха и лицето и скоро щели да го довършат.
В това време германският офицер тършувал наоколо и хвърлял книгите му по земята. Внезапно съзрял Светото Писание – разбрал това от кръста върху корицата, и учуден, се успокоил и викнал със сериозен глас:
-Библията! Библията! Тук има Библия! Веднага спри да го риташ – обърнал се към войника и добавил:
-Да го оставяме. Достатъчно!
Неверният адвокат, братът на Анна или по-скоро – на скритата монахиня Теоклити, целият потънал в кърви, стенещ от силната болка, разбрал какво казал германският офицер, тъй като знаел немски. Наистина Евангелието, което сестра му му подарила, го спасило! Пропълзял с усилие до масата, където германецът бил оставил светата книга, взел я с треперещи ръце, прегърнал я, целунал я и припаднал.
Така го заварила сестра му, след като дошла малко по-късно, за да му донесе храна. Помогнала му да се изправи и почувствала пресладкия плод на молитвата си: покаянието и пълната му промяна. Брат ѝ повярвал от цялата си душа, изповядал се, причастил се и последвал стъпките на сестра си в духовния живот и подвига. Стаята си превърнал в църквица. Там се молел и се „засищал“ със своя Бог, когото толкова години пренебрегвал. А накрая и той станал монах с името Павел.
Края на светия си живот жената изживя мъченически. Бог пожела освен с венеца на подвига да я дари и с венеца на мъченичеството.
Една вечер, докато вървяла по една уличка в квартала си, един пиян младеж я блъснал смъртоносно с мотора си. Всички наоколо се затичали към нея, а не след дълго пристигнала и полицията, която се опитала да разбере какво се случило. Съседите крещели, кълнели пияния, докато блъснатата жена поемала последния си дъх. Внезапно, с последни сили, тя казала на полицая, който приготвил бележника си, за да вземе първите показания:
– Не е виновно момчето, аз съм виновна! Да не му правите нищо на детето. Запиши го това. Първо това запиши, господин полицай!
Точно в този момент тя трепнала и предала светата си душа на Господа Иисуса Христа, Когото толкова обичала и Когото толкова почитала през целия си живот. Нямало нито един човек от квартала, който да не е плакал за госпожа Анна, монахинята Теоклити. Бяха изгубили човека, молел се за всички, човека, който бдял за тяхната любов.“
Ето такива са хората, които тържествено влизат в Царството Божие. Нека Бог ни удостои да последваме стъпките на нейния свят живот, светия живот на тайната монахиня Теоклити! Амин!
Откъс от книгата: „По-нови чудеса на Богородица във Варнакова & Истории за вечността“
превод: Асен Андонов
снимка: hristospanagia3.blogspot.nl
